Африканка носи дневната дажба храна в Мали. Най-бедните африкански нации са най-застрашени от растящите цени на хранителните продукти. Снимка: Ройтерс

Заплашен ли е светът от хранителна криза? През тази година бунтове за храна имаше в Индия, в Мексико и в Йемен. Аржентинците бойкотираха производителите на домати, защото зеленчукът стана по-скъп от месото, а в Италия, в знак на протест срещу растящите цени, купувачите организираха еднодневен бойкот на макаронените изделия. В края на октомври руското правителство обяви, че замразява цените на млякото, хляба и на други хранителни продукти до края на януари. Целта беше да се намали напрежението преди президентските избори през март следващата година.

Каква е причината за недостига на продукти и за скока на цените? За повечето от тях - скъпият петрол. Организацията на ООН по прехраната и селското стопанство (ФАО) съобщи в доклад, че като стигна почти сто долара за барел, цената на петрола увеличи неимоверно разходите за внос на храни. ФАО предупреди, че като се прибави и растящата цена на посевите, скоро директните последствия може да са увеличаване на броя на гладуващите по света. В резултат на това може да нарасне и социалното напрежение. Изправени пред вътрешно недоволство, „политиците са склонни да защищават собствените си нации, а не да действат в името на всеобщото благо,” заяви Али Гуркан, анализатор за ФАО в Рим и съавтор на доклада. „Заради недостига на международно сътрудничество, добавя той, дефицитът на световните пазари расте, а страданията се увеличават.”

Тъй като световните хранителни резерви са най-оскъдни за последните 35 години, е много вероятно цените да останат високи в обозримото бъдеще. „В миналото шоковете отминаваха бързо, но този път като че ли това няма да се случи, казва Гуркан. Предлагането и търсенето не са балансирани и не могат да бъдат регулирани бързо.”

Според излизащия два пъти годишно доклад на ФАО през 2007 г. обемът на вноса на храни в света ще нарасне до 745 милиарда долара, което е с 21 процента повече в сравнение с миналата година. Разходите на развиващите се страни ще се покачат с една четвърт и ще достигнат 233 милиарда долара. От ФАО твърдят, че покачването на цените е резултат от рекордните цени на петрола, предпочитанията на фермерите (които се изместиха от зърнени култури към посеви за биогорива), аномалиите в климата и растящото

Американец доставя биогориво, произведено от рафинирана соя, в Масачузетс. Все повече хора предпочитат биогоривата заради растящите цени на петрола. Снимка: Ройтерс

потребление в държави като Индия и Китай. По всичко личи, че 2008 г. няма да донесе облекчение. „През предстоящите месеци ситуацията може да се влоши, предупреждава докладът на ФАО, и много страни, където има дефицит на храна и ниски доходи, може намалят вноса и консумацията.”

Най-силно засегната може да се окаже субсахарна Африка, където най-бедните нации зависят както от скъпата енергия, така и от вноса на храна. Бедните правителства ще бъдат принудени да избират между едно от двете, казват от ФАО, а в миналото победата почти винаги е била за енергията. Това означава, че броят на гладуващите ще расте. Настоящите рекорди в цените на превоза на стоки, причинени от рекорда в цените на петрола, ще продължат да задълбочават проблема. Изследванията на Световната програма по прехраната на ООН показват, че 854 млн. души, или един на всеки шест в целия свят, вече нямат достатъчно храна.

През тази година почти всички региони в света отчетоха драстична инфлация в цените на хранителните продукти. Цените на дребно скочиха с 18 процента в Китай, със 17 процента в Шри Ланка и с десет и повече в цяла Латинска Америка и в Русия. Начело на списъка е Зимбабве с увеличение на цените с повече от 25 на сто. Инфлацията е предизвикана от двуцифрения скок в цените на почти всички основни храни за последните 12 месеца. В някои държави млечните продукти поскъпнаха почти с 200 процента в сравнение с миналата година. През февруари цената на царевицата удари тавана за последните десет години. Пшеницата поскъпна с 50 на сто, оризът – с 16 на сто, а птичето месо – с почти десет на сто.

Що се отнася до търсенето, ключовият проблем в тази сфера са биогоривата. Смята се, че биогоривата, произведени от култури като пшеница, захарна тръстика и палмово масло, ще намалят зависимостта на света от бензина и от дизела. Но когато нерафинираният петрол е скъп, както в момента, тези алтернативни енергийни източници могат да бъдат продавани на конкурентни цени, които растат стремително паралелно с петрола.

През 2007 г. една четвърт от реколтата от пшеница на САЩ беше насочена към производството на биогорива, а увеличението на цените на житните продукти имаше влияние върху цената и възможността да се намери храна. Критиците са притеснени, че златната треска за биогорива краде храната на гладните. Жан Зиглер, специален докладчик на ООН за правото на храна, описа преработването на храна в гориво като „престъпление срещу човечеството”. Той призова за петгодишен мораториум върху производството на биогорива.

Водещите в индустрията с биогорива отговориха, че за високите цени на храната са виновни по-скоро цените на енергията, а не биогоривата. „Енергията е кръвта на света, така че ако петролът поскъпва, останалите стоки го следват”, каза Клаус Заутер, шеф на германската фирма за производство на биогорива Verbio. Други твърдят, че чистите биогорива могат да спрат климатичните промени – друг фактор, посочен от Организацията на ООН по прехраната и селското стопанство като причина за недостига на храни. Гуркан отбеляза, че промените в климата могат да са причината за екстремните климатични условия, в това число катастрофалните наводнения, горещите вълни и сушата. Всички те намаляват реколтите и хранителните запаси. Което обаче могат да направят и пазарните закони.