Съществува ли предварителен замисъл във Вселената?

Дийпак Чопра и Менас Кафатос



„Искам да разбера какво мисли Бог“ – Алберт Айнщайн

Съществува ли предварителен замисъл за създаването на Вселената, в която живеем? Въпрос, който изправя на нокти учените много преди популяризирането на Теорията за интелигентния замисъл – опит за научна защита на Сътворението от старозаветното „Битие“. Науката е против всякакви идеи за велик замисъл заради позициите си към религията („Дръжте я далече от лабораториите“), политиката („Не позволявайте на църквите да се месят в държавните субсидии“) и здравия разум („Няма данни, подсказващи интелигентен замисъл с участието на Бог или някакви богове“).
Концепцията за случайната Вселена изключва идеята за какъвто и да е замисъл. Ако всяко случващо се събитие е случайно – от изскачането на елементарна частица от квантовия вакуум до Големия взрив, тогава няма нужда от създател, надзираващ работата на Космоса. В такъв случай защо изобщо говорим за мистерия? Защото умовете ни са приклещени между два светогледа като асансьор, заседнал между етажите. В приказката на Ръдиард Киплинг „Как леопардът стана на петна“, петната са нарисувани от етиопски ловец, за да може леопардът да се слее с пъстрите сенки. За модерната наука отдавна е ясно, че за големите котки, които ловуват в тъмни гори или под шарената сянка на дърветата, е по-вероятно да бъдат на ивици или на петна, защото по този начин еволюцията ги е пригодила да се сливат с околната среда, за да оцеляват. А ловуващите на открито техни събратя обикновено са с едноцветна кожа. (Както винаги, така и в този случай се сблъскваме с изключение на правилото – такъв е гепардът, който гони плячката си на открито, но също е на петна.)
На пръв поглед изглежда, че Киплинг и биолозите еволюционисти предлагат един и същ отговор – обаче не е така. Заместете израза „етиопски ловец“ с „Бог“ или „Майката Природа“, и ето ви създател, ето ви замисъл! Под формата на приказка за деца Ръдиард Киплинг споделя своя светоглед – че петната на леопарда не са случайни и че причината за създаването им е предварително изяснена – нарича се камуфлаж. Тази гледна точка не налага непременно участието на Бог, но предпоставя конкретна причина. Етиопският ловец не е боядисал леопарда в оранжево, защото това би било в противоречие с цялото послание.
Науката поставя причината на второ място в причинно-следствената връзка, на мястото на следствието. Според научните догми леопардите получават петната си случайно, вследствие на взаимодействието на две конкретни химически вещества, известни като морфогени. Те създават всички модели в природата, в това число и набраздяванията, които езикът ви усеща по небцето в устата ви. Смята се, че петната по котките са се появили вследствие на случайни мутации и постепенно са започнали да служат като камуфлаж. Животното не знае, че притежава камуфлаж, няма представа как изглежда. Единственото важно според дарвинизма е оцеляването, а котка с петна сред пъстрата светлина на гората оцелява по-лесно, защото това я прави по-добър ловец. (Моделите на петната и ивиците на дивите котки също са случайни, а подредбата им е предсказана чрез компютърен модел, създаден от разбивача на немски кодове през Втората световна война Алън Тюринг.)
В такъв случай защо сме приклещени между два светогледа като пословичния асансьор? Защото в съзнанието си долавяме причината за петната на леопардите, точно както казва и Киплинг, но същевременно приемаме и обяснението, дадено от науката. За човешкия ум е изключително трудно да се съгласи, че абсолютно всичко в природата е безсмислено, но именно на това ни учат дарвинизмът, Теорията за Големия взрив, Космическото раздуване и образуването на Слънчевата система – лишават сътворението от напълно човешки понятия като смисъл и цел.
Учените мразят думата замисъл, защото я усещат като подла атака от страна на светоглед, който смятат за мъртъв. Но ако се абстрахираме от това разбиране за нещата, бързо си даваме сметка, че думите замисъл, модел, структура и форма са синоними. Следователно не съществува разумна причина, поради която думата замисъл да бъде считана за особено радиоактивна.
Но и не можем да си позволим да не подходим реалистично към проблема. Според креационистите науката подкрепя идеята за интелигентния замисъл. Участниците в противоположния край на дебата разглеждат подобни схващания като заплаха за почтеността на науката. А истината е, че интелигентният замисъл допада единствено на силно религиозните и на медиите, които не пропускат да се възползват от поредната забавна история. В същото време обаче онзи заседнал асансьор не мърда. Плъзгайки поглед из природата, навсякъде съзираме замисъл. Да не би умовете ни да ни погаждат някакъв номер? Никой досега не е забелязал мечка или жаба да се взират с удивление в дъгата на хоризонта. За тях красивата многоцветна арка не съществува, не съществува и модел. Възможно ли е красотата на дъгата да се окаже фалшива следа? И като сме започнали да задаваме въпроси, защо не попитаме: има ли въобще нещо във Вселената, съзнателно поставено там, където е?

*Откъс от „Ти си Вселената“ (Ера, превод Антоанета Дончева-Стаматова). Световнопризнатият индийски учен и мислител Дийпак Чопра обединява усилията си с известния физик и космолог Менас Кафатос, за да проучи някои от най-важните и загадъчни въпроси за нашето място във Вселената. Какво се случва, когато съвременната наука достигне повратна точка, която поставя под въпрос всичко, което знаем за реалния свят? В това увлекателно, научно обосновано и практично изследване Чопра и Кафатос доказват, че сме стигнали именно до такава точка. В идната епоха Вселената ще бъде напълно предефинирана като „човешка Вселена“, коренно различна от студената, празна пустота, където човешкият живот е едва забележим в Космоса. „Ти си Вселената“ ни казва направо – всеки от нас е участник в създаването на реалността, обхващаща всички точки на времето и пространството. „Изместването към нова научна парадигма вече е в ход“, пишат авторите.

Чопра и Кафатос предлагат ново разбиране за това кои сме ние и как можем да променим света, като използваме безкрайния потенциал на съзнанието си. Книгата разчупва консервативните схващания и поставя много въпроси, чиито отговори са изцяло научно обосновани. Дийпак Чопра – лекар, писател, философ, духовен водач и безспорен авторитет, не случайно е обявен за една от стоте най-видни личности на XX век. Д-р Менас Кафатос има близо 40-годишен опит като университетски преподавател по физика. Работил е като научен сътрудник в НАСА и е автор на няколко книги и множество статии в областта на астрофизиката, космологията, глобалните климатични промени и др.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.