Защо американските санкции няма да променят външната политика на Иран

Посланията от Техеран са твърди. На 1 октомври иранските сили изстреляха шест ракети по позиции на „Ислямска държава“ в Източна Сирия. Те паднаха само на няколко километра от намиращите се на сирийска територия американски военни; една от ракетите, които бяха показани по иранската държавна телевизия, беше с надпис върху нея: „Смърт за Америка, смърт за Израел, смърт за Ал Сауд“. Елитното иранско военно подразделение Корпус на гвардейците на Ислямската революция (КГИР) заяви, че ракетният удар е бил отговор на нападението от 22 септември срещу военен парад в град Ахваз, Югозападен Иран, при което бяха убити най-малко 25 души.

Зад ракетната атака обаче се криеше и ясно намерение да бъде изпратено послание не само до непримиримите екстремисти от „Ислямска държава“. Това беше недвусмислен сигнал към правителството на Тръмп и съюзниците му в Близкия изток, че Техеран няма да промени външната си политика въпреки затягането от Вашингтон на режима на санкциите – следващият кръг от тях влиза в сила през ноември – след като през май американският президент Доналд Тръмп извади САЩ от многостранното споразумение за иранската ядрена програма от 2015 г.

На 3 октомври подходът на Техеран получи подкрепа, след като Международният съд на ООН нареди на Съединените щати да направят така, че санкциите срещу Иран да не засягат хуманитарната помощ, както и сигурността на гражданското въздухоплаване. Макар и неприложимо и отхвърлено от американския държавен секретар Майк Помпейо, решението на съда на ООН вероятно ще насърчи иранското ръководство да не променя предизвикателния си курс. Решението „още веднъж доказва, че Ислямската република е права и че американските санкции срещу народа на страната ни са незаконни и жестоки“, каза малко след това в изявление иранското министерство на външните работи.

Смяната на курса от Иран към една повече „офанзивна“ външна политика след решението на Тръмп да се оттегли от споразумението за ядрената програма преди пет месеца поне донякъде се дължи на овластяването на твърдолинейните кръгове в центровете за вземане на решения в Иран, включително на ястребски настроени елементи в КГИР.

Ракетните удари на КГИР по позиции на „Ислямска държава“ в Източна Сирия бяха нанесени по-малко от месец след ракетния удар на корпуса от 8 септември по няколко бази на кюрдската опозиция в Иракски Кюрдистан, при които загинаха най-малко 11 души и бяха ранени много повече. Като част от същата тази тенденция, Ройтерс съобщи през август, че Иран е доставил балистични ракети на шиитските си протежета в Ирак, за да развие там капацитет за производство на ракети като възпиращ фактор срещу всякакви нападения срещу Иран.

Може би по-красноречиво събитие е обвинението от 2 октомври на френското правителство, че иранското министерство на разузнаването „без никакво съмнение“ стои зад осуетена през юни атака срещу ежегодния конгрес на иранската опозиционна организация в изгнание „Муджахидини на народа“ край Париж. Макар че иранското министерство на външните работи отрече Иран да е замесен, планираното нападение на европейска територия може да е признак за все по-голямо безразсъдство сред иранските хардлайнери, които да са готови да действат дори без одобрението на властта.

Това обаче не означава, че американските санкции не са взели своята дан от Иран. Яростната атака на Тръмп срещу страната по време на сесията на Общото събрание на ООН миналия месец изпрати риала до рекордно ниско равнище от 190 000 за 1 долар при курс от около 65 000 малко преди САЩ да се оттеглят от споразумението за ядрената програма (За отбелязване е, че в края на 2017 г. иранският риал се търгуваше на ниво от приблизително 43 000 за 1 долар).

Оттогава иранската парична единица се възстанови леко – вследствие на мерки като тази властите да продават американски долари и приемането в неделя от иранския парламент на нови мерки срещу прането на пари и финансирането на тероризма – но това няма да успокои кой знае колко опасенията на иранците, чиито спестявания рязко се обезцениха.

Влошаването на положението на иранската икономика като цяло, изразяващо се в нарастващата инфлация, повишаващата се безработица и прекомерната ликвидност, доведе до това, че умереният президент Хасан Рохани бе извикан за първи път в парламента, за да отговаря на въпроси за иранските икономически проблеми и да чуе призиви за своето отстраняване от критици на центристкото си правителство. Преди това депутатите отстраниха от поста му министъра на икономиката и финансите Масуд Карбасиан, а преди него – и този на труда и социалната политика Али Рабией.

Вътрешният натиск обаче не принуди Иран да смекчи настъпателната си политика в региона. Причината отчасти е, че умерените кръгове в Иран, опитвайки се да останат политически значими, откликнаха на надигналите се националистически настроения, доближиха се до хардлайнерите и тласнаха политиката държавната политика надясно.

Дори и без тази промяна, можеше да се предвиди, че ще има съпротива на Иран срещу американския натиск. Тя се корени в утвърдилото се сред иранските ръководители – бивши революционери, станали преки свидетели на свалянето на режима на шах Реза Пахлави през 1979 г. и по-късно преминали през осемгодишната война с Ирак (1980-1988 г.) – схващане, че едно отстъпление може да повлече след себе си друго, както и че удовлетворяването на чуждестранни искания може да доведе до предявяването на нови такива.

Наличието на такъв възглед получи ново потвърждение в четвъртък, деня след решението на Международния съд, когато иранският върховен лидер аятолах Али Хаменей заяви пред членовете на милициите на КГИР „Басидж“, че иранците, които призовават за отстъпване пред САЩ, „извършват най-голямата измяна към държавата и нацията“.

За Техеран предложението на Вашингтон за нови преговори в условия на „максимален натиск“ е унизително. Иранското ръководство смята, че дипломатически преговори с ястребски настроено американско правителство, което има за цел смяна на режима, ще отслаби вътрешното му ядро на подкрепа и ще накърни неговия международен статус. За това е малко вероятно то да преговаря с правителството във Вашингтон, освен ако Белият дом не съумее да излезе с някакво предложение, което да запази авторитета на иранското ръководство – и да го убеди, че едно ново споразумение няма просто да бъде сполетяно от съдбата на това за ядрената програма.

БТА

*Майсам Бехравеш е журналист в телевизионния канал „Иран интернешънъл“. Той е и докторант във Факултета по политология и изследовател в Центъра за близкоизточни изследвания в Университета на Лунд в Швеция.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.