Русия: Сериали и филми изпробват границите на свободата на словото

Сериалът „Домашен арест“

Сериал, който осмива корумпирания елит, филм, който се обявява срещу една заслепена от жестокост съдебна система. Няколко наскоро появили се творби изпробват границите на свободата на словото в Русия, където критиката срещу властта е изчезнала от поставените под строг контрол големи медии.

Пуснат в средата на август по популярния телевизионен канал ТНТ, сериалът „Домашен арест“ проследява с хумористичен тон перипетиите на корумпиран кмет, напомнящи на случаи, ставащи редовно на местно ниво. Няколко седмици по-късно, биографичен филм разказа на екран битката на писателя Лев Толстой за спасяване на млад войник от смъртно наказание по времето на царизма, резонирайки суровостта на руското правосъдие срещу онези, които предизвикват системата.

През последните години редица филми се занимават с политика, като „Ваканцията на президента“ – комедия, в която актьор, който прилича на Владимир Путин, играе ролята на президент, който се опитва да прекара ваканцията си инкогнито в Крим. Не може обаче да става и дума да се отиде твърде далеч. През първите години от управлението на Владимир Путин, след 2000 г., медиите бяха превзети, ограничавайки само в интернет всяка пряка критика срещу Кремъл.

В киното, филмите, които третират социални теми, смятани за много чувствителни, са лишени от обществена подкрепа, като твърде черния последен пълнометражен филм на Андрей Звягинцев, дори забранени като френско-британската комедия „Смъртта на Сталин“, където представената в стил бурлеска борба за власт след смъртта на Сталин през 1953 г. бе възприета като обидна.

Серебреников, Василиева и другите

Излъчваният всяка седмица сериал „Домашен арест“ проследява приключенията на кмета на провинциален град, поставен под домашен арест, след като е бил задържан при получаване на подкуп. Забавен, той се опитва да бъде и реалистичен. Създателят му Семьон Слепаков твърди, че негов приятел, който е под домашен арест и когото отказва да назове, му дава съвети, докато затворническата служба показала на сценаристите как, например, се поставя електронна гривна.

„В момента всички говорят за въдворяването на местожителство“, обяснява за АФП Семьон Слепаков, седнал в своя офис, украсен с афиши на американски сериали като „Сайнфелд“ и „Секс до дупка“.

Скорошните примери включват и театралния и филмов режисьор Кирил Серебреников, поставен под домашен арест в апартамента си в Москва преди повече от година заради спорна афера за присвояване на средства.

Семьон Слепаков цитира предизвикалия подигравки случай на бивша високопоставена служителка в министерството на отбраната, Евгения Василиева, която е под домашен арест от две години и половина в твърде луксозния си московски апартамент, в очакване на делото за злоупотреби срещу нея.

„Това, което има значение за мен, е иронията в тези домашни арести, това, че хората, задържани за икономическите престъпления, са държани в добри условия“, обяснява Семьон Слепаков.

„Далеч от Северна Корея“

В сериала, кметът, поставен под домашен арест, обаче трябва да напусне огромния си апартамент и да се премести в общинско жилище, далеч от комфорта, с който е свикнал.

Докато независимият информационен сайт „Медуза“ похвали сериала като „прекрасна сатира на корупцията на властимащите“, други го разкритикуваха, преценявайки, че представя положителен образ на службите за сигурност.

„Разпространението на „Домашен арест“ е очевиден сигнал за това какво е позволено и какво не, какво човек може да засегне и какво няма право“, писа, например, критично в. „Новая газета“.

Сериалът е насочен към корупцията на елита на местно ниво, често в епицентъра на скандали, изваждани на показ от властите, загрижени да покажат, че се борят срещу този бич. Тези дела са широко обсъждани от медиите, които в противовес запазват мълчание за антикорупционните разследвания на опозиционера Алексей Навални, които са насочени към най-високите равнища в руската държава.

Семьон Слепаков отказва да смекчи критиката си, за да избегне цензурата. „Мисля, че тези предупреждения на Запада, според които не можеш да се откроиш без да си изпросиш пердах, са преувеличени. Далеч сме от това да сме като Северна Корея“, обяснява той.

„Не съм възхитена“

Няколко седмици след телевизионния сериал вниманието привлече филм, базиран върху живота на Лев Толстой.

В „Историята на едно назначение“ млад романист се опитва напразно да спаси млад адютант от разстрел, защото е ударил висш офицер, и моли за снизхождение, изправен пред изключително суровата царистка съдебна система. „Автоматично правите връзка с делото срещу Олег Сенцов“, написа кинокритикът Андрей Плахов, който визира украинския кинорежисьор, осъден на 20 години затвор за „тероризъм“.

Във филма прокурорът твърди, че националната сигурност изисква сурови мерки, като уверява, че Русия е „заобиколена от външни врагове“ и разкъсвана от вътрешни врагове, обичайна риторика в днешна Русия.

Режисьорката Авдотя Смирнова, чийто съпруг Анатолий Чубайс е смятан за баща на руската приватизация след разпадането на Съветския съюз, призова властите да помилват Кирил Серебреников и други културни дейци, които са в очакване на делата срещу тях.

Тя обаче уточнява също, че нейният филм няма нищо общо с Олег Сенцов, чийто арест е извършен след написването на сценария. „За да бъда честна, не съм възхитена, че сегашното положение става причина да се говори толкова за филма“, каза тя. „Надявах се, че сме преминали труден етап, но беше напразно.“

БТА

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.