Що е то „замразена” сметка или роман по Кафка, Хелър и Оруел в „Пощенска банка”

Пощенска банка. Снимки: e-vestnik

Безочието и наглостта на банките в България, понякога толкова ме стъписва, че чак ме забавлява…

Пощенска банка. Днес.

Аз: Добър ден! Имам открита левова сметка при вас, с издадена дебитна карта. Искам да я закрия, понеже рядко я използвам, а иначе всеки месец ми се удържа такса за обслужване…

Тя: Добре, господине. Ако обичате дайте си дебитната карта. Аз сега ще я унищожа пред вас, а за закриване на сметката ще дойдете след 31 дена.

Аз: Прощавайте, не съм сигурен, че ви разбирам: значи сега ще ми унищожите картата, а аз трябва да дойда след един месец за да ми закриете сметката?

Тя: Точно така! (усмихва се леко снизходително, но в погледа ѝ проблясва гордост от това, че съм я разбрал…)

Аз: И защо е нужно това? Не може ли днес, сега, да унищожим картата и да закрием и сметката?

Тя: Не може господине, такава е процедурата.
(Бел. ред. – закриването по принцип изисква технологично време, за да не се появят с известно закъснение движения по картата, оспорвани транзакции, но чак месец е прекалено. Банките също така отказват да попълниш бланка за закриване с месец предварително, за да можеш да пропуснеш срока и да ти вземат такса за още един месец).

Аз: (въздъхвам с досада) – Е, добре. Щом такава е процедурата… Ето ви картата ми…

Тя: Благодаря! И личната карта, ако обичате.

Аз: Заповядайте. Но нея нали няма да я унищожавате?

Тя: (подсмихва се с ирония и презрение) – Не…

Аз: А-аа… Прощавайте, госпожице… А от банката ще ме потърсите ли след 31 дена? Това е цял месец, много е вероятно да забравя…

Тя: (гледа ме един безкраен съжалителен момент) – Не.

Аз: Добре, ами… Как ще стане тогава? Ако забравя и не дойда? Без мен ли ще ми закриете сметката?

Тя: Не, разбира се. Няма да я закрием.

Аз: Но тогава, защо ще ми унищожавате банковата карта сега?

Тя: (с явна досада) – Защото искате да ви закрием сметката. Такава е процедурата, господине!

Аз: Е, щом такава е процедурата…

Тя: (….след дълго и съсредоточено чаткане по клавиатурата и взиране в монитора) – Не можем да ви закрием сметката, господине. Тя е замразена…

Аз: ????… Не ви разбрах. Как така „замразена“?…

Тя: Ами, ето сметката ви е замразена (обръща монитора към мен, и там с червени букви пише „сметката е замразена“)…

Аз: Имате някаква грешка, сметката ми не може да е замразена.

Тя: Може, може… Ето, тук при мен излиза, че е замразена.

Аз: И какво значи това?

Тя: Означава, че не може да оперирате със сметката си.

Аз: Но, уважаема госпожице… АЗ ОПЕРИРАМ СЪС СМЕТКАТА СИ. За последните няколко месеца съм превеждал пари в тази сметка поне 5-6 пъти, разплащал съм се от нея по интернет, пазарувал съм с картата в магазини с ПОС терминал, даже теглих наскоро от нея от уличен банкомат…

Тя: Това не е възможно. Сметката ви е замразена!

Аз: Е, как да не е възможно!? Защо ми е да ви лъжа?!? Аз не съм дошъл да закривам сметката си, защото е замразена (това го разбирам сега), а защото смятам, че 5лв. на месец за обслужване на картата е прекалено висока такса за карта, която ползвам рядко…

Тя: Не знам. Аз ви казвам, че сметката ви е замразена!

Аз: Добре, това го разбрах. А, между впрочем, защо е замразена, пише ли там?

Тя: Защото в продължение на повече от една календарна година, не сте влизал в банката.

Аз: …???… Защо ми е да влизам в банката?

Тя: Как защо? Защото имате сметка в тази банка и трябва да я захранвате и да теглите от нея.

Аз: Ами нали точно това ви казвам, че правя! Не разбирам, обаче, защо ми е да влизам в банката – нали има интернет банкиране…

Тя: Такава е процедурата, господине. Трябва да влезете в банката…

Аз: …………… (гледам тъпо)

Тя: …………… (гледа умно)

Аз: Тогава защо сте пуснали приложение за интернет банкиране?

Тя: Не съм пускала, господине.

Аз: Нямах предвид вас персонално, имах предвид банката.

Тя: Не зная, господине, аз не съм банката

Аз: Е, как да не сте банката, вие сте служител на банката, следователно сте част от банката…

Тя: … Господине, какво ще правим с сметката ви?

Аз: Какво ще правим със сметката ми?! Нали ви казах, че съм дошъл да я закрия, но вие ми отговаряте, че не мога, понеже била замразена, понеже не съм благоволил да ви посетя на гише в продължение на година!?! Аз трябва да ви питам какво правим със сметката ми, но вече не съм сигурен, че трябва вас да питам, понеже току-що ми казахте, че не сте част от банката…

Тя: Аз не съм банката, господине, аз само работя тук.

Аз: (примирено) Добре… Какво да правя със сметката си?

Тя: Ако искате да я закриете, трябва да я размразим.

Аз: Добре. Размразете я.

Тя: За да размразим сметката, трябва да направите транзакция – да изтеглите или да внесете пари по нея.

Аз: Ами, госпожице, нали това се опитвам да ви обясня, че съм теглил пари от картата (ерго – сметката) преди няма и седмица.

Тя: Няма как (усмихва се доволно!), сметката ви е замразена!

Аз: (спокойно… омммм…) Предполагам, че там в компютъра ви има история на транзакциите ми по сметката, защо не проверите, а не да мислите, че ви приказвам глупости?…

Тя: Не мога. Сметката ви е замразена.

Аз: Абе!… А как аз, по дяволите, мога да го видя това в приложението на смартфона си, а вие не можете (посягам да извадя телефона си от раницата)… сега ще ви покажа…

Тя: Господине! Ако обичате дръжте се по-спокойно и не повишавайте тон в банката! Не искам да гледам телефона ви!
(с периферното си зрение забелязвам как чичката от охраната се прокрадва някъде зад гърба ми и погледите на всички клиенти в клона, вперени в мен… Спокойно… Омммм….)

Аз: Да ви питам тогава… Защо досега всеки месец ми удържате по 5 лв. от сметката за обслужване, след като сметката ми е замразена?

Тя: Не ги удържам аз, господине, удържа ви ги банката…

Аз: Добре. Защо БАНКАТА ми удържа по 5 лв. такса за обслужване, след като сметката ми е замразена?

Тя: Защото сте правили транзакции и дължите такса за обслужване…

Аз: (поемам бавно въздух) Госпожице, имам чувството, че се намирам в роман на Оруел… Добре, вижте… Ще го направим както казвате… Ще изтегля сумата, която ми е останала в картата… Мисля, че са 3 лв…

Тя: Ето, попълнете (дава ми бланка за теглене, аз започвам да попълвам…)

Аз: И трите имена ли? ….

Тя: Да. Между другото има такса, дължима при теглене…

Аз: А! (спирам да пиша) И колко е тази такса?

Тя: Момент, сега ще Ви кажа…
(става и отива при една от касите. Говори около половин минута с касиерката. Връща се.)

Тя: 3 лв е таксата.

Аз: …Значи… За да изпълня процедурата за размразяване на сметката, аз трябва да си изтегля от картата 3-те лв, за което ще трябва да платя такса от 3 лв?! И какво да пиша тогава на касовата бележка – 0лв?

Тя: Толкова е таксата, господине. Между другото имате в сметката си 8 лв и стотинки…

Аз: Ха! Как съм ги пропуснал… Значи, да видя дали съм разбрал правилно… За да размразя сметката си (за да можем да я закрием) аз сега трябва да изтегля, да кажем 3лв, за което ще ми удържите 3 лв такса, т.е няма да изтегля нищо…

Тя: Не. Ще изтеглите 3лв и ще платите 3 лв. такса.

Аз: И ще ми останат 5 лв по сметката… А след като ще я закрием след един месец, БАНКАТА за този един месец ще си удържи ли такса за обслужване в размер на 5 лв?

Тя: Да, разбира се.

Аз: Госпожице, (скъсвам полупопълнената бланка), я си ми върнете картата, ако обичате. И личната също. Нищо няма да закривам. Ще има да взимате от мен. Ще имате да си търсите пари за обслужването…

Тя: Аз нищо няма да търся, господине. Бан…

Аз: Да, да, разбрах. БАНКАТА. Вие сте медиатор и нямате нищо общо. Приятен ден!

Ако си мислите, че това е фейлетон, който съм измислил за вас за да ви разведря деня… ами открийте си сметка в „Пощенска банка”, и след година се опитайте да я закриете. Най-добре в клона на банката в Овча купел 1… Аз пък, след като излязох от клона, се шмугнах веднага в отсрещния магазин „Фантастико“. Дълго, прилежно и стриктно избирах продукти на обща стойност 8,37 лв (толкова се оказа, че са ми останали по сметка). След което ги платих на касата с картата, от ЗАМРАЗЕНАТА ми банкова сметка. Между другото… въпреки, че три пъти ги сметнах с калкулатора, по посочените върху етикетите цени (за да излязат точно 8 лв и 37 ст!), на касата излязоха с 5 ст. повече. Доплатих ги кеш… Толкова и за коректността в магазините…


Текстът е от фейсбук-страницата на автора

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.