Косово е… и българско

„Не албанското, а сръбското население в Косово бе подложено на геноцид. Подложено на геноцид бе и културно-историческото минало на тази изконна сръбска земя. Заличава се историческата памет не само на сръбския народ, но и на самото човечество.“

Плакат в сръбската част на етнически разделения град Митровица в Косово. Пределно ясно е накъде гледат сърбите, а явно все още в тази посока са и симпатиите на много български политици. Снимка: Ройтерс

Такова мнение бе дадено в началото на месеца от председателя на Българския антифашистики съюз Велко Вълканов на страниците на вестник „Нова Зора“. Тезите му излязоха само седмица преди тройката посредници на САЩ, Европейския съюз и Русия да представят своя окончателен доклад за преговорите между Прищина и Белград относно статута на областта Косово. Въпреки липсата на консенсус между албанската и сръбската страна, в скоро време се очаква обявяването на независимостта на провинцията. Не може да се отрече, че Вълканов доста добре описва преобладаващите нагласи сред българското общество по този проблем.

Вероятно с достигането до развръзката на проблема „Косово“ можем да очакваме още цял поток подобни мнения, експлоатиращи понятия като „братята славяни“, „люлката на сръбската цивилизация“ и „албанският мюсюлмански нашественик“. Трудно можем и да очакваме друго, след като самият български президент Георги Първанов неотдавна във Вашингтон се произнесе доста недвусмислено относно очакваната независимост на Косово : „Като президент казвам на международната общност: да не го правим, защото ще се повлече стремежът и на други общности за обособяване.“ Подобни тези отдавна битуват у нас. Всевъзможни политици обичат да плашат народа с турски сепаратизъм, като Волен Сидеров дори предвиди откъсване на български територии в полза на Турция и Македония. По време на натовските бомбардировки в Сърбия през 1999 г. вестник „168 часа“ пък излезе с незабравимото заглавие : „Войната в Родопите започва на 16-и август“.

Тогава на 16-и август не се случи нищо особено, но явно до момента не се е променило много и в българското виждане по проблема Косово. Политическата биография на много фигури у нас ясно обуславя техния „панславизъм“ и неговото балканско разколонение – „пансърбизма“. Дали обаче външната политика на България в такъв ключов исторически момент като сегашния, трябва да се обуславя от същите идеи? Има ли правилно разбиране на ситуацията сред българската политическа класа? Не е ясно дали ръководните фактори у нас могат обективно да кажат дали Косово наистина е „изконна сръбска земя“ или по-скоро е придобито в резултат на войни, несправедливи международни договори и дългогодишна асимилаторска политика.

Никой не е поставил открито въпроса за българските национални интереси в случая. Никой не споменава българите в Косово и техните права. У нас няма позиция за бъдещето на Западна Македония, чиято съдба е в пряка връзка с очакваната независимост на Косово. Официалната българска политика предпочита да мълчи, а фигури като Велко Вълканов развиват просръбски тези със съмнителна достоверност.

Косовски албанец иска независимост на митинг в столицата Прищина. Косовските лидери смятат от другата седмица да започнат преговори със страните от ЕС относно бъдещата им подкрепа за независимостта на областта. Снимка: Ройтерс

Обективният поглед към миналото на областта Косово е труден, поради взаимоизключващите се тези на албанските и сръбските историци, но все пак… Сърбите наистина владеят Косово преди идването на османските турци, но в отделни периоди областта е част от Византия и от българското царство. Има редица исторически сведения за наличие на българско и албанско население. Има данни за активно участие и на албанци в сакралната за Сърбия косовска битка през 1389 г., след която страната е завладяна от турците.

Според османската документация още през ХVIII и ХIХ век съотношението сърби – албанци е в полза на последните, казва в своя статия бившият български посланик в Албания Боби Бобев. В годините около българското Освобождение се ражда и албанската идея за свобода – именно в Косово. Обявяването на независимостта на Албания идва през 1912 г., но с началото на Балканската война големи части от нея веднага са окупирани от Сърбия и Черна Гора. Карнегиевата анкета ясно коментира поведението на техните войски в Косово: „Къщите на цели села са изпепелени, невъоръжено и невинно население е изтребено… такива са средствата, които са използвани и още се използват от сръбско-черногорските войници с оглед цялостната промяна на етническия характер на региона, населен изключително с албанци.“

Новопровъзгласеното след версайската система от договори Кралство Албания не покрива всички територии, населени с албанци, и многохилядно албанско население остава на територията на югославското кралство, където е жертва на преследвания, дискриминация и асимилация. Подобно е положението на българското население в Македония, което остава под сръбска власт и е подложено на нечовешки терор. През 1919 г. смесена англо-американска комисия изследва сръбските зверства в Косово и изчислява броя на избитите албанци на над 30 000.

Въпреки това, според Боби Бобев, в рамките на ХХ век за периода между двете световни войни числеността на албанския елемент се движи между 60-65%. По времето на Титова Югославия през 1953 г. населението на Косово е 65% албанци при 23% сърби и 4% черногорци; през 1971 г. съотношението е съответно 74:18:2.5, за да се достигне приблизително до 78:13:2 през 1981 г. В годините на тоталитаризма грубата асимилация престава, но дори на пленумите на югославските комунисти се говори за „дискриминацията и беззаконията, които извършват някои части на УДБА спрямо шиптарската народност, които представляват драстична шовинистична практика“. Комунистическите управници пробват различни политики спрямо Косово, но във всеки един момент го смятат за неделима част от територията си и не желаят да чуят каквито и да било доводи от албанска страна. Въпреки това днес населението на Косово е над 90% албанци.

„Това, което е Македония за България, това е Косово за Албания“, смята проф. д-р Стефан Карастоянов, ръководител на катедра „Регионална и политическа география“ в Софийския университет, анализирайки сходната историческа съдба на двете области. Явно обаче много хора днес не искат да направят тази връзка и открито подкрепят деянията на някогашния асимилатор на македонските българи и албанците от Косово. В просръбската си позиция, зад която в някои случаи прозира дългата ръка на Русия на Балканите, някои наши общественици дори са склонни да оправдаят режима на Слободан Милошевич, отговорен за етническото прочистване в Косово през 90-те години. Именно този акт беше финалният акорд на дългогодишната сръбска политика, целяща да премахне албанския етнос от Косово. Намесата на НАТО обаче нанесе сериозен удар на сръбския неокомунистически шовинизъм. Докато скърбят за него, българските политици упорито отказват да се погрижат за сънародниците си в Косово, чиято съдба съвсем не е изяснена.

В същото време на кръглата маса „Българите в Албания и Косово“ от местната организация „Огнище“ открито заявиха, че „в Косово живеят етнически българи, които векове наред пазят своята идентичност, традиции, език и обичаи“. В управляваната от ООН провинция вече са регистрирани две неправителствени организации на българите в Гора и Жупа, които работят за културно и икономическо сътрудничество с България.

Косовски албанец минава край паметник на албанските бунтовници, убити от сръбските войски през 1998-1999 г. Снимка: Ройтерс

„Гораните са малцинствена група в днешно Косово и отчасти в Албания, което говори български език“, заявява в интервю за българската преса и д-р Скандер Гаши, един от сподвижниците на починалия президент на Косово Ибрахим Ругова. „През последното столетие и сърби, и македонци имаха претенции към гораните. Това не може да продължава така – един път да са българи, друг път сърби, после македонци, че напоследък и босняци, това вреди на самите горани, обяснява Гаши. Ако искат да бъдат българи, което според мен исторически е вярно, особено що се отнася до езика, те трябва да имат възможност да изучават български в училище, за да го поддържат като майчин.“

До голяма степен тези колебания на гораните се дължат на липсата на каквито и да били усилия и внимание от страна на нашите власти. Българското правителство вероятно може да използва момента и да изиска от косовските власти официално признаване на статута на българското малцинство и право на образование на български език. Самите горани поискаха това в специална декларация до българските власти, в която настояват държавата активно и на висок глас да защити правата на българското малцинство в Косово. Според тях трябва да се настоява за културна и административна автономия, гарантирана в конституцията на Косово. „Българите трябва да бъдат споменати като етническа общност в конституцията на Косово, която се изготвя в момента от косовските институции заедно с международната общност“, пише още в апела на гораните.

„Нашите хора са ценни, имотни, работливи. Ако получат документи в София, гражданство и паспорти, всички ще инвестират парите си в България“, смята Авния Бахтияри, председател на сдружението Младежки съюз Гора. ,,Ние ще инвестираме в кафенета, търговия, сладкарници. От друга страна, България би имала български граждани в Косово.“

Това поне за момента не изглежда да е приоритет на българската държава. Според проф. д-р Стефан Карастоянов, у нас за съжаление продължава да доминира националният нихилизъм. „В основата на външната политика на България трябва да стои българският национален въпрос, който се свежда до съхраняване на българската национална идентичност, независимо от географските граници, на основата на съществуващата държавна общност и на българското духовно единение“, смята професорът.

Подобна политика засега остава само в сферата на пожеланията. И ако гораните са една сравнително малка група хора, то разрешаването на статута на областта Косово създава големи въпроси около бъдещето на цяла Македония, която исторически погледнато е населeна предимно с българи. Много учени забелязват огледалност на процесите в Косово и Западна Македония, която е населена най-вече с албанци. Тази огледалност влезе в действие през 2001 г., когато албанската Армия за национално обединение предприе военни действия в Танушевци и Тетово.

“Ние сме готови да гарантираме, макар и на изкуствено създадената македонска държава, че нямаме към нея никакви териториални претенции. Но ще се интересуваме винаги от съдбата на нашите събратя в Македония, ако техните права не бъдат зачитани“, заявява д-р Скандер Гаши, но не се знае дали неговото мнение се споделя от много други косовари. Европейски наблюдатели неколкократно изразиха притеснения, че ако сърбите предприемат някакви действия за отцепване на Северно Косово, това може да накара албанците да компенсират с територии в Македония или Южна Сърбия.

Прищина и Белград вървят в съвсем различни посоки. Българската позиция все още не е ясно заявена. Снимка: Ройтерс

Президентският съветник Божидар Димитров обича да говори надълго и нашироко за българските права в Македония, но разрешаването на статута на Косово е моментът, в който тези приказки трябва по някакъв начин да влязат в действие. България трябва да иска гаранции за сигурността на региона и за съобразяване с историческата справедливост. Това обаче може да стане само ако тя заеме ясна позиция и напълно се разграничи от откритите си или прикрити просръбски убеждения.

Косовският въпрос е новият голям възел не само на Балканите, но и в цяла Европа. Неговото разплитане разбира се ще е приоритет на Великите сили, а не на България, но това не значи, че тя не трябва ясно да заяви своите позиции и искания. Страната ни има историческия шанс да се намеси в поставянето на условията за косовската независимост, да влезе в неизбежните задкулисни игри, където да се погрижи за най-доброто решаване на българския национален въпрос. Като членове на НАТО и Европейския съюз ние имаме възможност за нова външна политика, която да докаже, че сме силна и независима страна, напълно скъсала с комунистическата зависимост отпреди 1989 г. Съвсем не е ясно обаче, дали сегашната българска политическа класа е способна на такава стъпка. За жалост не е сигурно и дали изобщо иска да я направи.

Още по темата : Гораните – българите в Косово

Блог за българите в Албания и Косово

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.