Брекзит: Британските илюзии няма да накарат ЕС да приеме невъзможното

Брекзит. Илюстрация: Глобал рисърч

На всяка стъпка от процеса на Брекзит има надежден начин да се предскаже какво ще направи Европейският съюз. Този похват дава първокласно разбиране за мотивите на ключовите континентални играчи. Той е и дяволски прост. Номерът е да слушаш какво всъщност казват те.

Неизбежната динамика на преговорите беше очевидна още преди да стане известен резултатът от референдума. Ангела Меркел я описа три седмици преди деня на гласуването. Германският канцлер не желаеше да се намесва във вътрешните британски дебати, разбирайки, че всичко, което каже, може да бъде прието от привържениците на напускането като доказателство за вмешателство от противните чужденци. (А в параноичния евроскептичен фолклор никой не е по-противен от германците.)

Но Меркел също така виждаше как важни факти не се изказват открито в кампанията. Тя изрази „лична надежда“ Великобритания да остане в ЕС и добави, че напускането означава предаване на влияние, защото най-добрите сделки се правят отвътре. Тя предупреди, че за Обединеното кралство ще се окаже неудобно да преговаря от позиция „извън стаята“.

Меркел беше права. От момента, в който беше задействан член 50, процесът на Брекзит следва графика на ЕС за условията, определени от общностните договори. На всеки етап европейските лидери повтаряха златното правило – в лични разговори, в публични изказвания, в писмен вид: привилегиите на членството са недостъпни за нечленове. Великобритания трябва да реши какво й харесва от сегашните разпоредби и после да договори цена за запазването им. Най-новите условия и обстоятелства редовно са осъвременявани на уебсайта на Европейската комисия.

Това улеснява проверката на приложимостта на всяка идея, предлагана от привържениците на Брекзит. Първо, проучете какво включва планът от гледна точка на запазване на дадена полза от членството в ЕС (например безпрепятствено движение на стоки през границите). После задайте въпроса какво авторът на плана е готов да предаде – като принос в бюджета или подчиняване на европейската съдебна юрисдикция. Ако отговорът е нищо, предложението може да бъде отхвърлено.

Когато се направи тази проверка, става ясно, че всичко, което казва Борис Джонсън по темата за Брекзит, включително най-новата му идея за „супер Канада“, е безсмислица. Ако оставите настрана натруфеното многословие на Джонсън, ще откриете отказ за приемане на това, че Брекзит включва някаква цена за Великобритания.

Но причината, която стоеше в основата на решението му да напусне правителството заедно с Дейвид Дейвис, беше срам от усещането, че тази цена се приближава. Да продължи да бъде част от кабинета щеше да означава да приеме слабостта на едно национално правителство, което се опитва да преговаря с континентален блок.

Малко неща показват логиката на европейския проект толкова сполучливо, колкото гледката как кухата евроскептична реторика се блъска в стената на континенталното единство и отскача направо в лицата на хората, които не смятаха, че Великобритания има какво да спечели от този вид солидарност.

Единствената изненада за ЕС е твърдоглавието, с което британските политици пренебрегват това, което казват колегите им в Брюксел, Берлин и Париж, и тяхната страхливост, проявяваща се в отказа им да предадат това послание на избирателите. Това не е признак, че чуждестранните политици са по-добродетелни. Честността е, общо взето, поравно разпределена между нациите. Тя е просто характеристика на многонационалните съюзи, означаваща, че общите позиции, веднъж установени, не се променят лесно. А в случая с мандата на Мишел Барние като главен преговарящ на ЕС държавите членки нямат стимул да нарушават единството.

Брекзит е само един от проблемите на ЕС, и то не най-тежкият. Финансовата стабилност на еврозоната, миграцията през Средиземно море, търговската война с Доналд Тръмп, популистките демагози, подкопаващи върховенството на закона в Полша, Унгария и Италия, кибершпионажът на Кремъл – това са спешните въпроси в списъка със задачи на Брюксел.

Всеки член на ЕС е заинтересован от благополучното уреждане на Брекзит, а много правителства силно желаят Великобритания да бъде наблизо, за да помага отвътре за справяне с общите неволи на Европа, но актът на напускане означава, че автоматично трябва да понижиш важността на националните си нужди. Благосклонността към съседите и съюзниците не означава, че трябва да се изпълнява всяка гнила идея, която бълва Консервативната партия, мъчеща се да асимилира погрешната си преценка, имаща исторически мащаби.

Всичко това няма за цел да представя в романтична светлина подхода на Брюксел към Брекзит. Чувал съм европейски дипломати да се оплакват от непреклонността, която съществува в самия ЕС, по начин, който много прилича на недоволните жалби, отекващи около Уайтхол. Едно често изразявано оплакване е, че французите и германците са прекалено обзети от страх от разпространение на националистическа зараза, твърде погълнати от необходимостта евроскептицизмът да бъде разобличен като път, който не води до никъде.

Но дори в столиците, които по традиция са в съзвучие с британската позиция в Европа и където разочарованието от излизането на Великобритания е най-голямо, няма скрити източници на желание за спасяване на Тереза Мей. Преценката е същата: всеки лидер, който има място на масата на срещите на върха, където в крайна сметка се решават въпросите за Брекзит, цени това място повече, отколкото който и да е аспект на двустранните отношения с Великобритания. А Мей не е на тази маса.

Именно за това говореше Меркел през юни 2016 г. Единствената й намеса в дебатите беше отхвърлена като омаловажаване на британското икономическо влияние и обида за демокрацията, но това не беше така. То беше просто математика. Много страни заедно са повече от една. Това беше аргументът на Европа от самото начало и това е причината Брекзит да се проваля – причината, поради която той така или иначе беше обречен на провал.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.