Холандците решават да има ли изкуствен остров-лале в Северно море

Компютърно изображение на острова-лале в Холандия. Страната дискутира дали да построи изкуствен остров, който да помогне срещу пренаселеността и срещу наводненията. Снимка: Ройтерс

Холандия иска да преначертае картата на Европа – съвсем буквално. Дубай построи остров Палма. Сега холандците – световните първенци по извоюване на земя – обмислят план да построят остров с формата на лале, за да се борят срещу пренаселеността и да защитят бреговата линия от повишаващото се морско равнище.

Поддръжници на плана казват, че той ще даде на холандските компании възможност да демонстрират уменията си в управлението на водните ресурси, които са все по-търсени заради глобалното затопляне. Но критици казват, че планът ще бъде изключително скъп и ще нанесе вреда на деликатни екосистеми.

Изследване през октомври на фирмата за социологически изследвания TNS NIPO за Червения кръст показва, че холандците се страхуват повече от наводнение, отколкото от терористична атака. Много от тях обаче вярват, че холандските експерти имат достатъчна подготовка и технология, за да ги защитят от водата.

Холандският парламент възложи на комисията по развитие на бреговата линия да разгледа идеята за построяване на острови в Северно море, които да се използват за строеж на жилища, земеделие, или природен резерват и същевременно да съхранят брега. „В Холандия хората живеят един върху друг,“ казва политикът социалдемократ Йоп Атсма, който е автор на парламентарно предложение за строителство в Северно море. „Изпитваме глад за земя. Има нужда от голяма площ за строителство“. Атсма казва, че високите цени на земята застрашават Холандия като трети най-голям износител на земеделска продукция в света. А остров с площ 100 000 хектара може да достигне цена от 10 милиарда евро, което ще осигури достатъчно финансиране за проекта.

Правителствен орган за подкрепа на иновациите състави проект за остров с дължина около 50 км. Предложението предизвика ожесточени дебати, които вдъхновиха един блогър да се пошегува, че лист канабис може да е по-подходяща форма за новия остров, отколкото лалето от официалните планове.

„Холандия има голямо ноу-хау в сферата на водните ресурси. Тя дори изнася този опит, но има нужда от иновации. Има нужда от повече експерименти в сферата на алтернативната енергия, приливите и вятъра,“ казва Мария Хенеман от организацията Платформа за иновации. „Разбира се, че това е скъпа инвестиция, но със сегашните технологии може да се постигне много.“

НИКОГА МОКРИ КРАКА

Снимка от въздуха на острова-палма в Джумейра, Дубай. Това е най-големият изкуствен остров в света, който е построен от холандския морски предприемач Ван Орд. Снимка: Ройтерс

Холандия – което в превод означава Ниска земя – има дълга история в новаторските технологии за изтръгване на земя от морето и за борба с редовните наводнения. След опустошителните наводнения в Ню Орлийнс през 2005 година американски представители търсиха помощ от холандски експерти по въпросите на управлението на водните ресурси. Холандски фирми са основни участници в големи проекти за развитие на крайбрежните ивици по цял свят.

Холандската фирма Боскалис например разработи за проектите Зюдерзее и Делта техники, с които се превърна в най-голямата компания за извоюване на земя от морето. Тя участва в строежа на острова за летището на Хонконг. Сега компанията работи по проекта „Уейв“ в Оман – огромен курорт, пристроен към брега.

Дубайският остров, вдаден в плитките води на залива под формата на палмово дърво, беше построен от холандския морски предприемач Ван Орд, който използва над 100 млн. кубически метра пясък. „Живея много под морското ниво и никога не съм си мокрил краката,“ казва Атсма. „Толкова много неща могат да се постигнат с управление на водните ресурси“.

Холандия е една от страните с най-голяма гъстота на населението, в която 16 милиона души живеят на площ около половината от територията на Шотландия (или 485 души на кв. км.). Една четвърт от територията е под морското равнище и е постоянно наводнявана от три големи реки.

Най-ранните жители на страната строели домовете си на хълмове, за да ги защитят. От около 1300 година започнали да строят вятърни мелници, с които да изпомпват водата от ниските земи. Помпи, работещи с парни двигатели ускорили процеса през 19-ти век. През 1932 година приключи работата по гигантска 32-километрова дига, която прегради Зюдерзее от водите на Северно море и позволи да бъдат пресушени 1650 кв. км.

След като през 1953 г. опустошителни наводнения отнеха живота на над 1800 души, холандците сложиха началото на един от най-големите строителни проекти в света – проектът Делта – за издигане на диги, преграждане на речните устия и построяване на огромна бариера срещу приливните вълни.

Учени очакват през идния век глобалното затопляне да повиши нивото на водите по дължината на бреговете на Холандия с 85 см и да причини свирепи бури, които биха повишили вероятността реките да прииждат.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО НА СЕВЕРНО МОРЕ

„Интересни форми като лалета, сабо или вятърни мелници са добро начало на дискусия, но те не бива да се разглеждат като реалистични,“ казва Берт Хротхюзен, говорител на Ван Орд – строителят на дубайския остров-палма.

Наводненията са нещо обичайно за Холандия, което в превод означава „Ниска земя”. Изкуственият остров трябва да спре огромните вълни на Северно море, но застрашава екологичното равновесие в района. Снимка: Ройтерс

В Дубайския залив рядко има вълни, по-високи от два метра. Но Северно море е по-бурно – там вълните са до десет метра. „Защитата откъм морето трябва да е по-голяма, отколкото в Персийския залив, което значи, че цената на строителните работи ще е по-висока,“ казва той и добавя, че може би е по-реалистично съществуващите холандски плажове да се разширят навътре в морето или основното летище да се премести на нов остров.

Тази идея вече беше лансирана, след като самолет се разби в жилищен блок в Амстердам през 1992 година, но беше изоставена заради екологични и финансови съображения. Любители на природата също попречиха на плановете за извоюване на още земя на брега. Независими природозащитни групи като Фондация Северно море отбелязват, че изкуствен остров би затруднил риболова, корабоплаването и миграцията на птиците. „Северно море не е пустош, където можеш да правиш каквото си искаш. Крайбрежието е едно от най-плодородните в света“, каза Лиза ван дер Фин от фондацията.

Като се има предвид повишаващото се морско равнище, Ван дер Фин казва, че е по-разумно да се защити съществуващата земя, отколкото да се строи нов остров: „Ако ще строите къщи на него, ще трябва да го построите наистина висок, за да го защитите от бурите и вълните. Да се построи остров е действително огромна инвестиция. Много по-лесно да се укрепят дигите“, добавя тя.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.