Ако политиката на Тръмп поставя „Америка на първо място“, къде се нареждат правата на човека?

Тръмп говори пред Общото събрание на ООН. Снимка: от тв екрана

Отказът на президента Доналд Тръмп да окаже открит натиск върху Саудитска Арабия заради изчезването на журналиста Джамал Хашоги повдига въпрос, който преследва неговата външна политика. В отношенията с Русия, в Азия, а тази седмица в Близкия изток, Тръмп често изглежда не изпитва неудобство да омаловажава тревогите за нарушенията на правата и да отхвърля важността на американското морално лидерство. Някогашният магнат в областта на недвижимите имоти вероятно също толкова лесно би оставил американските интереси във финансите и сигурността да ръководят неговите предпочитания и думи.

В интервю за Асошиейтед прес във вторник Тръмп повтори твърденията на саудитски кралски особи, че нямат нищо общо с очевидното убийство на Хашоги, и намекна, че им вярва.

„Говорих с престолонаследника, така че ето каква е ситуацията. Той каза, че двамата с баща му не знаят нищо за това. А това е много важно“, каза Тръмп. Той направи сравнение между обвиненията срещу саудитците заради Хашоги, който според турски служители е бил убит в саудитското консулство в Истанбул, и твърденията за сексуално посегателство, отправени срещу върховния съдия Брет Кавано при изслушването за неговото утвърждаване. Тръмп намекна, че и двамата са били смятани за „виновни до доказване на невинността“.

Не много американски лидери биха определили Саудитска Арабия като невинна. Саудитска Арабия е замесена в кървава гражданска война в Йемен, при която са убити хиляди цивилни и която влоши глад, отнел живота на много други. Във вътрешен план абсолютната монархия строго контролира словото и облеклото, а службите й за сигурност са обвинявани в изтезания.

Тръмп не показва заинтересованост да влиза в конфронтация с кралството заради Хашоги, нито с руския президент Владимир Путин заради убийства или със севернокорейския лидер Ким Чен-ун заради политически затворници. Предишни президенти и от двете партии използваха своя пост, за да насърчават американските ценности и идеали, дори действията им да не съответстваха на това, но Тръмп рядко се възползва от тази възможност. Вместо това той говори неща, които други не биха казали, открито подкрепяйки компромисите, които оправдава като най-доброто за американските цели.

„Няма да изоставим Саудитска Арабия. Не искам да правим това“, заяви той вчера пред „Фокс бизнес нюз“. Тръмп даде да се разбере, че издига като приоритет икономиката на страната, а не моралността.

„Не ми харесва да спирам наливането на значителни количества пари в нашата страна“, каза Тръмп миналата седмица. „Знам, че се говори за различни видове санкции, но (саудитците) харчат 110 милиарда долара за военно оборудване и за неща, които създават работни места за тази страна. Не ми харесва идеята за спиране на инвестиции за 110 милиарда долара в Съединените щати.“

Сътрудници на Белия дом намекват, че макар Тръмп да няма желание открито да критикува определени световни лидери – най-забележителният случай беше, когато не порица Путин на срещата им на върха в Хелзинки, той е готов да отправя твърди послания при закрити врата. Те изтъкват начина, по който е дисциплинирал Ким и египетския президент Абдел Фатах ас Сиси – двама авторитарни лидери, които в крайна сметка освободиха задържани американци.

Все пак сделкаджийският подход на Тръмп не се харесва на някои от съюзниците му републиканци в Конгреса. Неговата партия от години защитава идеята, че САЩ имат дълг да насърчават американските ценности и правата на човека и дори да се намесват, когато те са заплашени. Някои републиканци призовават Тръмп да не изоставя този възглед.

„Отворен съм за идеята Конгресът да седне с президента, ако всичко това се окаже вярно, а изглежда, че е така… и да каже: „Как можем да изразим нашето осъждане, без да взривим Близкия изток?“, заяви сенаторът републиканец от Луизиана Джон Кенеди. „Нашата външна политика трябва да се опира на ценности.“

Тръмп отхвърля представата, че другарува с диктатори, но не изразява усещане, че американското лидерство се простира извън границите на САЩ.

В излъчено в неделя интервю за предаването „60 минути“ по телевизия Си Би Ес той пренебрегна собствената си оценка, че Путин „вероятно“ е замесен в убийства и отравяния.
„Но аз разчитам на тях“, каза той. „Това не е в нашата страна.“

Отношенията между САЩ и Саудитска Арабия са сложни. Двете държави са взаимно свързани в енергетиката, военната област, икономиката и разузнаването. Правителството на Тръмп настоятелно ухажва саудитците да подкрепят неговия дневен ред в Близкия изток за противодействие на иранското влияние, борба с екстремизма и стремеж за постигане на мир между Израел и палестинците.

Ключово значение за американското правителство има връзката между двама млади принцове. Зетят на Тръмп Джаред Къшнър и престолонаследникът Мохамед бин Салман поддържат чести контакти, а техните отношения изиграха роля за необичайното избиране на Рияд за първа спирка при първата международна обиколка на новия американски президент през 2017 г. Въпреки че одобри забрана за пътуване за много страни с предимно мюсюлманско население, Тръмп стана първият президент на САЩ, чието първо официално посещение беше в ислямска държава.

Бляскавото посрещане, което получи Тръмп в Рияд, изпълнено с танци със саби, бляскави дворци и негови снимки по фасади на сгради и по пътни табели, даде пример как той може да бъде приеман при бъдещи пътувания в чужбина, при които домакините да разчитат на ласкателство и пищност.

„Ако погледнете Саудитска Арабия, тя е съюзник и огромен купувач не само на военно оборудване, а и на други неща“, каза Тръмп вчера. „Когато отидох там, те се ангажираха да купят неща за 450 милиарда долара и военно оборудване за 110 милиарда долара. Това са най-големите поръчки в историята на тази страна, вероятно в историята на света… А вие помните този ден в Саудитска Арабия, където беше поет този ангажимент.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.