Кристо Явашев: Никой не се интересува от моите работи в България. Защо трябва да ходя в България?

Аз съм също така чех, казва художникът в интервю на Кристиан Аманпур за Си Ен Ен. Тя го нарича марксист

Кристо Явашев в студиото на Си Ен Ен. Снимка: от екрана

Това интервю е взето лятото и излъчено по Си Ен Ен, след откриването на проекта на Христо Явашев „Мастаба” в Хайд парк в Лондон. За българския печат то остана незабелязано. Някои негови оценки за родината му може би щяха да предизвикат спорове и коментари в медиите, ако се беше случило примерно с френски художник емигрант. Тук бяха премълчани, може би едновременно от незаинтересованост и толерантност към особения му характер и космополитната му личност. Интервюто е интересно с това, че разкрива възгледите на един от големите световни художници от края XX век и началото на XXI век и любопитни истории за неговите проекти. Както сам той казва, за 50 години е осъществил само 23 проекта, а други 47 не е успял по различни причини, за някои са отказани разрешения.

Крисиан Аманпур представя госта си Кристо Явашев в студиото на Си Ен Ен. Снимка: от екрана

Кристиан Аманпур за госта си Кристо: …Животът се движи твърде бързо, ако ти не спреш да се огледаш наоколо, ще го пропуснеш. Понякога е нужно нещо голямо, нещо цветно, нещо непотребно, да те накара да спреш и да погледнеш. Това е което художникът Кристо прави. Това е неговата последна огромна инсталация – 410 хиляди варела в различни цветове, в лондонският „Хайд парк”. Подготвял го е повече от десетилетие, работейки един до друг с покойната си съпруга Жан Клод. Опаковал е германския парламент – Райхстага, малко след падането на Берлинската стена. Инсталирал е 7000 оранжеви врати в „Сентръл парк” в Ню Йорк. Дори е увивал в розово цели острови край брега на Маями. На 83 години Кристо не дава признаци да намали темпото, жив, пълен с енергия както винаги. Той дойде в лондонското студио веднага след като инсталира последната си творба „Мастаба” (отговорите на Кристо във видеото са със субтитри, заради недобрия му английски – бел. ред.).

– Кристо, добре дошъл в предаването.

– Благодаря.

– Това е твоята първа инсталация в Лондон и Обединеното кралство – така ли е?

– Да.

– Защо ти е отнело толкова време, бил си навсякъде по света?

– Не знам. В действителност – това е положението.

– Какво означава „Мастаба”?

– Мастаба е геометрична форма, която идва отпреди 7000 години. Тя е от първата селищна цивилизация, която хората са открили.

– Това е било в Месепотамия?

– Да, в Месопотамия. И пред къщата от кал те са строили пейка. Те са имали две вертикални стени, плосък покрив и две наклонени стени. Това е мастаба. Хората още използват пейки като мастаба.

– Това е реплика на формата? (сочи снимка на инсталацията на екрана)

– Всъщност това не е разполовена пирамида. Има две вертикални страни и две наклонени страни.

– Това е важно, тази форма, нали?

– Абсолютно, защото ако си от страната на наклонената стена, ти не виждаш вертикалната стена. Това не е като пирамида, която се вижда през цялото време. Напълно различно. Ъгълът е 60 градуса, не е измислен от мен. Можеш да направиш купчина от цилиндрични обекти – бутилки, метални кенове, ще стане същото.

– И ще бъде 60 градуса?

– Винаги ще бъде 60 градуса, точно така. Хубавото е, че това не е измислено от мен. Това е чиста геометрия, как този модул се създава.

Крисиан Аманпур и Кристо в студиото на Си Ен Ен. Отзад на екрана е проектът на Кристо „Мастаба“, разположен в Хайд парк през лятото на 2018 г. Снимка: от екрана

– Аз искам да те попитам това – твоите работи винаги предизвикват много разговори?

– И полемика.

– Да, и полемика. И има хора…

– Които не харесват.

– Които казват – „Какво е това? Защо ни закрива гледката? Не го харесваме”.

– Разбира се. Всяко тълкувание на нашия проект има основания.

– Казваш, че всяко тълкувание е основателно?

– Всяко – негативно, позитивно, всичко това е как светът работи върху съзнанието на хората. Това е причината да правим нашия проект – да предизвикаме мислене. Правя скици, рисунки, модели в мащаб. Правя също така предварителни произведения като скулптурни варели (има предвид последния си проект – бел. ред.), и те се продават на музеи и колекционери по света. Те не всичките са временни произведения. Това е начина да плащам за тези проекти. Този проект (сочи към снимка на „Мастаба” в Хайд парк на екрана) струва 3 милиона паунда от моите пари. Това е скица (сочи снимка-чертеж на мастаба на екрана) Това е като упражнение за по-големи рисунки. И този вид скица е много архитектурна, с използване на фотография.

– И ти продаваш това, за да вземеш пари и да направиш инсталацията?

– Продаваме това, и парите идват да платим за произведение на изкуството.

– Това е удивително.

– Всъщност трябва да знаете, че след проекта „Вратите” (в Сентръл парк в Ню Йорк – бел. ред.) аз например си казах…

– Вратите – това са вратите? (поглежда към екрана в студиото).

– Да, това ни отне 26 години да получим разрешение.

– 26 години само за да получите разрешение?

– Проектът беше отказан през 1981 г., започнат през 1979 г. но беше отказан от администрацията на Коч (Едуард Коч, кмет на Ню Йорк от 1978 до 1989 г. – бел. ред.), не успя при администрацията на Динкинс (Дейвид Динкинс, кмет на Ню Йорк 1990-1993 г. – бел. ред.), не успя при администрацията на Джулиани (Рудолф Джулиани, кмет на Ню Йорк 1994-2001 г. – бел. ред.). Успяхме накрая, когато Майкъл Блумбърг дойде на власт.

– О, Майкъл Блумбърг, той е покровител на изкуствата. И така – Еди Коч, Дейвид Динкинс, Руди Джулиани – всички ти казаха не?

– Не, отказаха. Но много проекти…

Крисиан Аманпур и Кристо обсъждат „Вратите“ в Сентръл парк в Ню Йорк. Снимка: от екрана

– Какво е това? (сочи снимка на вратите с оранжеви завеси в Сентръл парк).

– Всеки проект има своя идея. Много бързо открих, че най-важното нещо в Манхатън е колко много хора ходят пеш. Човеците са най-важни. И единственото място, където човеците ходят за удоволствие е в парка. Често тези временни произведения на изкуството са сезонни проекти. Например „Вратите” беше зимен проект, защото искахме да има дървета без листа.

– Дървета без листа, това е важното?

– През лятото те, …Сентръл парк е като гора.

– Не можеш да ги видиш? (сочи към екрана с кадри от вратите в Сентръл парк).

– Точно така. Когато правехме проекта в Маями, заобиколените острови, трябваше да го направим преди сезона на ураганите.

– Нека видим острова в Маями. Удивително.

– Това беше направено през пролетта, месец май 1983 г.

– И причината да го направиш през пролетта беше?

– Защото по-късно идват тайфуните.

– И така, трябвало е да го направиш преди ураганите?

– Точно така. Всеки проект е планиран за свое специално време, когато то е хубаво технически и визуално за проекта. Просто, когато проектът е реализиран, това се случва, когато всичко хармонично си пасва. Както случаят с Райхстага, ние победихме канцлера Кол.

– Чакайте малко – този е бил голям враг на вашата инсталация? (сочи към снимка на канцлера Кол на екрана)

– Ще ви разкажа историята.

– За опаковането на Райхстага?

– Да. Всеки от тези проекти се нуждае от разрешение. И този проект беше започнат 1972 г. Беше отказван три пъти. Накрая го направихме през 1995 г., но се случи нещо невероятно – за пръв път решението за произведение на изкуство беше взето с пълни дебати в парламента на страната.

– Което е страхотно!

– Да. Аз мисля, че нашият проект е много политически, но реалните политики…

– Едно от най-хубавите ви неща е мостът Пон Ньоф в Париж.

– Да, този проект също е свързан с това, че аз срещнах Жан Клод в Париж, ние правим любов в Париж. И аз се върнах в Париж.

– Тоест, срещнал си Жан Клод, твоята съпруга, в Париж?

– Да, в Париж през 1958 г. Ние го направихме хубаво през септември, есента на 1985 г. (проектът за моста – бел. ред.).

– Получихте лесно разрешение…?

– Не.

Крисиан Аманпур и Кристо сочат проекта с опакованите острови край Маями, 1983 г. Снимка: от екрана

–…Или ви отне дълго време?

– Това беше друга невероятна игра. Кмет на Париж беше господин Ширак, който искаше да стане президент на Франция. И президентът на Франция… тъй като мостът е национално богатство, беше контролиран от държавата. Господин Митеран (президент на Франция по това време – бел. ред.) и господин Ширак не си говореха. Нужни ни бяха огромни усилия да ги убедим да се съгласят.

– Това е удивително, вие сте успели да ги убедите – много консервативния кмет на Париж и социалиста президент на Франция?

– Точно така. Това беше наистина много трудно, отне ни време между 1975 и 1985 г., три пъти разрешението беше отказано.

– И така, аз трябва да те попитам, защото се описваш като марксист, или поне идваш от марксистка среда. Ти не си капиталист, казвал си го отново и отново. И ти бягаш от България по време на комунистическата власт?

– Да. Всъщност избягах от Чехословакия, защото аз съм също така чех.*

– Окей. Така или иначе е било лошо, под съветския чук.

– Да.

– Какво ти казва политиката на несвобода? И политиката да си бежанец?

– Аз бях без гражданство 17 години. Но не като тези бежанци. Тук бежанците са си сирийци или афганистанци. Аз бях без националност.

– 17 години?

– Аз пътувах около света с паспорт без гражданство. Знаеш ли, наистина, аз бях на 21 години, когато избягах. Вероятно не съм съзнавал. Напълно обзет от желание да правя в изкуството това, което правя. Аз бях също така студент художник, в художествената академия. И днес все още няма да мръдна на милиметър от моята свобода. Ето защо всичко, което правя, сам го правя. Никой не е искал да опаковаме моста Пон Ньоф, никой не е искал да направим „Вратите” (в Сентръл парк в Ню Йорк – б. р.), никой не е искал да направим „Мастаба” тук. Ние го направихме. И за тези неща е необходимо да имаш пълна свобода.

Опакованият мост Пон Ньоф в Париж, 1985 г. Снимка: от екрана

– Ти си много твърд, когато става дума за свобода. Не би направил компромис?

– Не. Въобще не.

– Значи никога не работиш по поръчка?

– Никога!

– Никога не си правил нещо възложено?

– Никога, никога не съм правил по поръчка. Правя каквото обичам да правя. Ето защо, когато проектът е осъществен, случва се, това е толкова силно. Защото никой не го очаква. Не е приготвено за някого, за някакви група хора, някоя фондация или за някои влиятелни хора. И затова, разбира се, в последните 50 години ние сме осъществили само 23 проекта. Не сме успели да вземем разрешение за 47 проекта.

– Така за 50 години си направил 23 проекта, а си получил „не” за 47?

– Направени 23, а 47 неосъществени. Но, отново, ето това е… ако си архитект, това не е лошо съотношение.

– Не е лошо?

– Но това е, че трябва да видиш нашите проекти, те са много близки до архитектурата или градското планиране. Съотношението не е лошо. Те не са като рисуването или скулптурата.

– Ти си невероятно активен, пълен с енергия, щастлив човек?

– Обичам да съм щастлив, защото… най-напред обичам да съм здрав, това е най-важното. И затова се наслаждавам нон стоп, например аз никога няма да приема да направя ретроспектива. Не обичам да правя нищо, което гледа назад в моя живот. Обичам да правя нови неща. Има два нови проекта, за които не мога да ти кажа.

– Е, хайде, кажи ми.

– Не, не мога да ти кажа.

– Хайдеее…

– Не, не. Това ще те развълнува. Затова е толкова вълнуващо.

– Можеш да го съобщиш за пръв път пред Си Ен Ен, разбираш, нали – „Брейкинг нюз”!

– Когато се случи, скоро ще имаме „брейкинг нюз”.

Кристо Явашев в студиото на Си Ен Ен. Снимка: от екрана

– Аз определено ще дойда да посетя. Защото съм хипнотизирана от твоите проекти. Би ли се върнал някога в България? Никога не си се връщал там.

– Никога не съм се връщал. Отново… наистина, към края на моя, …не край, аз съм 83-годишен, аз отивам само на места, където харесват моята работа.

– Не мислиш ли, че там днес ще я харесат?

– Много хора харесват моята работа. Като тези, които купуват мои работи. Защото, ако купуваш мои работи, аз имам пари да правя тези проекти. Аз не съм германец, но направихме голям проект в Германия. Не съм японец, но направихме (там) голям проект, „Чадърите”. Не съм австралиец, но направихме проект в Австралия. Никой не се интересува от моите работи в България. Защо трябва да ходя в България? Прекарвах време в Обединеното кралство, Германия, Швейцария, Италия. Имам много колекционери, много хора, които ги е грижа за моите работи.

– Значи, не си много сантиментален?

– Не, не сантиментален. Аз съм сантиментален за моята работа.

– Какво мислиш, че щеше да помисли Жан Клод за това, защото сте го създали заедно? (сочи към екрана проекта „Мастаба”)

– Всеки ме пита, но най-важното нещо е, че Жан Клод беше много критична личност. Тя беше почти заядлива, можеш да ни видиш във филма на Мейсълс (братя Мейсълс снимат няколко документални филма за проектите на Кристо – б. р.), как ние се борим, крещим, почти като в развод, но тя беше… нещата, които аз пропускам, са направени, защото тя беше абсолютно нон стоп критикуваща как да направим проекта. И това е нещо съществено, ако пропускам, толкова важно, защото материалът и начинът по който проектът е направен, не е нещо, което е решено в студио. То беше решено като се учим, в реалния свят. Правехме фактически един към друг правилната мярка на проекта, много малък размер.

– Погледни, ето ви двамата (сочи към кадри на екрана с Кристо и Жан Клод на моста Пон Ньоф в Париж). Наистина, ти наистина си сложил всичко там отвън, нали?

– Да.

– Но, колко интересно, тя е била най-яростният ти критик…

– Да.

– И това е направило от работата ти най-доброто възможно?

– Разбира се, спорейки, как да бъде построена, как да бъде инсталирано, какъв цвят, как да го направим, наемането на хора, всичко това… Защото наемането на правилните хора не е свършено по правилния начин… То е много… понякога наемаме грешните хора и се налага да ги уволним. Не е нещо, което става изведнъж. Това е бавен процес. И това е може би най-важното – да направиш отбор, който да направи работата. Ние не сме инженери, не сме специалисти, ние трябва да имаме възможности да намерим правилните хора да ни съветват.

– Кристо, благодаря, че дойде. Благодаря, че ни даде тази обиколка във времето на удивителното ти изкуство.

– Благодаря.

 

–- –
* Христо Явашев (Кристо) произлиза от стари български родове. Дядо му е академик Анание Явашов, ботаник, археолог, учител, просветител, родом от Разград, където живее по-голямата част от живота си, там и умира. Баща на Кристо е Владимир Явашев, инженер, роден във Варна. Майка му, Цвета Димитрова е родом от Солун, дъщеря на македонски търговец. Работила е през 50-те като секретарка в Художествената академия в София, поради което забелязват таланта на Христо. Леля му, Дора Явашева, е съпруга на политика Иван Багрянов. Кристо има двама братя – актьорът Анани Явашев и инж. Стефан Явашев, дългогодишен директор на химическото соц-предприятие „Верила” и изобретател на перилния препарат „Веро”. Според цитирани изказвания на брата на Христо, Анани, едната им баба, съпруга на академика, е чехкиня.

–- –
Виж видеото в сайта на Си Ен Ен.
Превод: Иван Бакалов

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.