Двете големи отклонения на световния капитализъм

Тежестта на монополите и нарастващата зависимост на компаниите от финансовия сектор обясняват лошото функциониране на световната икономика и на международната търговия.

Спомнете си. В началото на този век течеше с пълна сила дебатът за евентуално раздробяване на Microsoft. В монополна позиция с Windows, операционна система за персонални компютри, компанията бе обвинявана в нелоялни търговски практики. Американското правосъдие обмисляше да раздели Microsoft на две. След дълга съдебна битка компанията избегна разцепването си.

Дебат за конкуренцията

Днес дебатът отново започва да се води с появата на дигиталните гиганти Apple, Amazon, Google и Facebook (т. нар. GAFA). През април във Вашингтон, в централата на Международния валутен фонд (МВФ), неговият управляващ директор Кристин Лагард изрази безпокойство от нарастващия им размер и мощ. Има риск GAFA да задушат конкуренцията и иновациите, които са от основно значение за растежа на производителността и за световния просперитет. „Конкуренцията е необходима. Ако има прекалено голяма концентрация, прекалено голяма пазарна мощ в ръцете на прекалено малко (играчи), това не служи за нищо в средно- и дългосрочен план, нито на икономиката, нито за благосъстоянието на хората“, заяви Лагард. На фона на въпросите защо се увеличават неравенствата, защо популистките движения са във възход и защо има световен икономически растеж, който не носи полза за всички, както и защо търговията е небалансирана, икономисти и политици обсъждат причините за тези крайности и отклонения.

Въпросът за конкуренцията не се отнася само до дигиталните гиганти. А до цялата организация на международната производствена система на компаниите. Когато Доналд Тръмп критикува остро Китай като виновник за закриването на работни места в Съединените щати, той разкрива един от симптомите за лошо функциониране на световната търговия и на глобализацията. Издигането на протекционистки бариери чрез повишаване на митата с цел уравновесяване на търговския стокообмен не е правилното решение. То е другаде. В реформиране, а не в унищожаване на капитализма, който страда от две отклонения.

Концентрация на износния пазар

В доклад, публикуван на 26 септември, Конференцията на ООН за търговията и развитието (ЮНКТАД) подчертава, че „хиперглобализацията… е управлявана от големи компании, които са придобили една все по-доминираща позиция на пазара“. В кръга на износните предприятия, на 1% от тях се падат средно по 57% от износа от дадена страна, според статистики от 2014 година. Тези 5% от компаниите, които са най-обърнати към чужбина, монополизират 80% от износа.

Онова, което е по-обезпокоително, е, че новите играчи на даден пазар – обикновено малки и средни предприятия износители – се отличават с много нисък процент на оцеляване. Средно, 73% от компаниите спират своя износ след две години. Изчезване, което изглежда не е свързано с жестоката конкуренция на пазарите, а по-скоро със синдрома „победителят взима всичко“, според ЮНКТАД. Крайният резултат е доминиращата позиция на някои мастодонти.

Законът на по-силния

„Възможно е търговската интеграция да е допринесла за намаляването на дела на труда в добавената стойност, създавайки динамика, при която победителят взима лъвския пай, и засилвайки концентрацията на пазара в известен брой сектори, с увеличаване на печалбите като последица“, констатира на свой ред Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в своите икономически перспективи. И продължава: благоприятните за компаниите регулации, липсата на строга политика в областта на конкуренцията и агресивната фискална оптимизация могат да доведат до нарастване на печалбите на компаниите, когато концентрацията на пазара се повишава. Крайност, която икономистът Адам Смит осъжда още през 1776 г. в своя труд „Богатството на народите“. „Необходимо е винаги да се противопоставяме на ограничаването на конкуренцията, защото то позволява на търговците, посредством повишаването на техните печалби отвъд естественото им равнище, да обложат, в своя полза, с абсурден данък останалата част от съгражданите си“, предупреждава той.

Нарастваща зависимост на компаниите от финансовия сектор

Всяка от двете споменати по-горе международни организации също така изтъква това второ отклонение на капитализма: неговата нарастваща зависимост от финансовия сектор и тропизъм в полза на борсовата стойност на компаниите. „Транснационалните компании увеличиха своя капацитет да оперират в световен мащаб чрез сливания и придобивания, засилвайки по този начин контрола си върху потенциалните конкуренти. Нарасналата тежест на финансите в техните операции върви ръка за ръка със стратегия на съответната компания, целяща да увеличи до максимум стойността за акционерите“, отбелязва ЮНКТАД. Примерът на Apple е показателен. През 2013 г. фирмата разполага с огромен паричен резерв (145 милиарда долара), голяма част от който е извън територията на САЩ. Тя предпочита да се обърне към облигационния пазар, за да събере 17 милиарда долара с цел финансиране на една част от дивидентите и обратни изкупувания на акции на обща стойност 100 милиарда долара, които е обещала на своите акционери. Връщането на част от тези пари на практика би я принудило да плати 35% данъци.

Неустойчива траектория

„Зависимостта на компаниите от финансовия сектор измести центъра на взимането на решения към акционерите. Управлението на компаниите под влиянието на финансите е принципът на стойността на акциите“, отбелязва също Мишел Алиета в голямо проучване по темата, озаглавено „Трансформирането на режима на растеж“ и публикувано в началото на октомври. Резултатът от тази зависимост от финансовия сектор: намаляване на нетното натрупване на продуктивен капитал. Според икономиста „зависимият от финансовия сектор капитализъм има режим на растеж, който се движи по неустойчива траектория пред предизвикателствата на века“. При това този режим на растеж поставя по-дълбоки проблеми: увеличаване на социалните неравенства, концентрация на власт и богатства към по-заможните и умножаване на геополитическите съперничества. Има риск дебатът да се проточи и политическите лидери ще се чудят дълго време с какви средства да поправят тези две отклонения.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.