Санкциите срещу Украйна или как Кремъл се представя за жертва

Путин на волана на КАМАЗ преминава по моста към Крим. Снимка: от тв екрана

Владимир Путин възложи на руското правителство да въведе „ответни“ санкции срещу Украйна. Премиерът Дмитрий Медведев обеща те да засегнат стотици физически лица и фирми. Същевременно Москва заявява, че не воюва „с братския украински народ“, а дава отговор на Киев, чиито действия са „в разрез с международното право“. Защо Кремъл внезапно се сети за санкции повече от три години след анексията на Крим и началото на руско-украинския конфликт?

Санкции с пистолет в ръката

От гледна точка на ситуацията в Русия изобщо няма разумно обяснение защо на Украйна се налагат санкции точно сега. Знаем от добрата кремълска традиция, че всички антисанкции означават сами да си стреляме в крака. Икономиката бездруго едвам се справя с икономическия натиск от страна на ЕС и особено на САЩ. Москва очаква нов пакет американски санкции. Пазарите за пласмент на руски стоки оредяват. И ето, изведнъж де факто се забранява взаимодействието с украинците, „останали верни“ на руските си партньори през всичките четири военни години, разделили двете страни.

Освен допълнителни щети Русия не печели нищо от тази история, така че решението явно е политическо. Въпросът е за каква политика става дума. Ако говорим за руската, външна или вътрешна, какво цели с това решение Кремъл? Да покаже на американците, че хората в Русия не ги е страх от никакви санкции и са готови досущ японски камикадзета да извършат икономическо самоубийство? Едва ли. А може би Кремъл разчита да отвлече вниманието на гражданите от темата за повишената пенсионна възраст в страната? В това няма да повярва и дете.

Значи все пак става дума за украинската политика. Първата догадка е най-простичка и по всяка вероятност най-точна. Идната година там предстоят президентски избори, а после – и парламентарни. И Кремъл би желал да повлияе на ситуацията. Засега впрочем не се знае в чия полза.

Бий своите, за да се плашат чуждите

Правителството не посочва още нито хората, нито украинските компании, които ще бъдат санкционирани, но заканително припомня: не след дълго те ще усетят руския отговор в цялата му тежест. Мнозина предполагат, че „жертви“ ще станат предимно политици, които Кремъл иска да спечелят предстоящите избори. Уж ставало дума за „договорен мач“ с отбора на Петро Порошенко или примерно на Юлия Тимошенко, защото за Москва, колкото и да е парадоксално, било по-лесно да работи с тях. Знае ли човек.

Не бих се учудил, ако санкционират между другото и хората, наричани от някои украинци агенти на Кремъл. Нали всеки е наясно, че руските санкции, както стана например с храните, се прилагат винаги доста избирателно. Въвеждат ги срещу мнозина, но ще пострадат само най-несговорчивите. Затова пък някой Виктор Медведчук (б. пр.: украински обществен деец, смятан за близък до руския президент Владимир Путин) или водачите на партия „Опозиционен блок“, бивши съратници на Виктор Янукович, ще получат в навечерието на изборите железобетонен аргумент, за да оспорят твърденията, че действат по сценарий, написан в Кремъл.

Проруските сили вече стенат в Украйна, умолявайки Владимир Путин да не наказва така жестоко украинския народ. Стенат, сякаш не става дума за две взаимнозависими икономики. Засега впрочем не знаем как ще изглежда дори „скелетът“ на санкциите. Нека изчакаме да се покрие с „месо“, сиреч да видим списъците. И не само тях. Да видим как ще се прилагат санкциите на практика, защото в Русия се случва разликата да е огромна.

Тролингът като традиция

А засега в историята с антиукраинските санкции изпъква според мен морално-етичната страна. Как да я наречем, освен поредния кремълски тролинг? Тръгнем ли да слушаме Путин, неговия прессекретар Дмитрий Песков и многобройните московски телевизионни коментатори, ще видим ситуацията от стария виц: Русия е малка страна, отвсякъде заобиколена и притеснявана от Украйна.

И Кремъл не е нарушил международното право, не е анексирал Крим. И руски войски не влизат на украинска територия като в задния си двор, и никой не обвинява хората в Русия, че са свалили малайзийския боинг над Донбас. Излиза, че нищо подобно няма.

Има друго – има санкции, налагани още от 2014 г. незнайно защо: украински, а също така европейски и американски, в които се е включил и Киев. Москва е гледала учудено всичко това четири години наред, а сега уж си е изпуснала нервите и налага ответни санкции. Ответни – което показва, че първични са били украинските.

Кремъл се преструва на невинно оскърбен, представя се за жертва на нечия несправедливост. И това, ще отбележим, все по-често става крайъгълен камък на руската външна политика. Първо по отношение на САЩ и на ЕС, сега и на Украйна.

Безумието като основа на външната политика не е нещо ново в международните отношения. Така се държат за съжаление най-изостаналите режими в третия свят. Дори Северна Корея заема по-последователна и, нека отбележим, по-достойна позиция.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.