Войната за независимост на САЩ избухва заради …ром

Бащата на нацията Джордж Вашингтон печели избори с алкохол

Колаж с образа на Джордж Вашингтон и бутилка уиски. Илюстрация: Дейли Бийст

 

Забравете за т. нар. Бостънско пиене на чай, известно още като Бостънско чаено парти. През декември 1773 година, жители на Бостън, тогава колония на кралство Великобритания, правят протест срещу политиката на метрополията и монопола на Британската източноиндийска компания върху доставките на чай за колониите на империята. Три натоварени с чай кораба в пристанището на Бостън трябвало да отплуват за Великобритания, но местните власти не разрешават и вързопите с чай са хвърлени във водата в пристанището. Този протест се смята за начало на войната за независимост на 13 американски колонии на британската империя, които впоследствие се превръщат в Съединени американски щати и извоюват своята независимост, която е призната три години по-късно от империята. Предисторията е, че британският парламент и централна власт дълго време не допускали представителство на колониите в органите за управление на кралството. Но и налагали правила за търговия, които засегнали алкохола.
Всъщност американската революция за независимост започнала заради …рома. Няма шега. Има сериозни исторически факти за

алкохолна война,

породена от диктата на централната имперска власт.
Онлайн изданието liquor.com привежда някои от историческите доказателства за това. Факт е, че „бащата на нацията” Джордж Вашингтон бил любител на рома. Множество негови писма и дневниците му описват обстоятелствено проблема с рома по онова време. Това било най-разпространеното високоалкохолно питие. Произвеждало се навсякъде из Карибския район и се доставяло по Източното крайбрежие на днешните САЩ. Уискито още не било толкова разпространено, а и суровината за него – малциран ечемик и др. зърно – давала по-малък добив на алкохол от меласата от захарна тръстика.
Когато Джордж Вашингтон влязъл в политиката за пръв път на избори през 1757 година, има запазени статистически данни, че по Новите земи консумирали средно по около 16 литра ром на човек годишно (3,7 тогавашни имперски галона). Питието било толкова популярно, че имало обичайна практика на местните избори във Вирджиния кандидатите да черпят с ром избирателите. Отначало Джордж Вашингтон намирал този предизборен похват за отблъскващ и разчитал да се съревновава със собствените си достойнства и ораторско майсторство. Изборите били за две места от община Фредерик за тогавашния местен парламент във Вирджиния (Хаус ъф Бъргисис).

Колаж на Джордж Вашингтон с коктейл от ром от изданието „Ликър“.

Първите двама, които обилно черпили с ром избирателите, спечелили по около 46% от гласовете и спечелили местата, а Вашингтон останал последен със 7% от гласовете. Това били единствените избори, които той загубил през живота си. На следващата година имало отново избори, на които той предприел съответните мерки – хората от неговия екип раздали на избирателите 126 литра ром, 225 л пунш от ром (разреден с вино, плодове и подправки), 207 л бира, 153 л вино и около 10 л силен сайдер (всички питиета са описани в тогавашните имперски галони). Въпреки така взетите мерки, Вашингтон бил загрижен за резултатите и писал на човека, който водил предизборната му кампания: „Единствените ми опасения са, че ти раздаваше твърде пестеливо”… Но страховете му се оказали напразни, с тази предизборна кампания той се харесал на хората и бил избран с най-много гласове пред всичките си конкуренти.

Нация под властта на рома

Америка в първата половина на XVIII век се къпела в ром, внасян от английските колонии из Карибието, основно от Барбадос. Уискито още не било такова масово питие, не само в Америка, а дори на Острова. Пиели си го главно шотландци и ирландци. Възходът му като световна напитка започва чак след 1900 година, когато филоксерата унищожава лозята в Европа и брендито съкрушително намалява.
Американците по онова време пиели основно ром, най-достъпният и евтин спиртен дестилат. И открили примамливи възможности за бизнес – да внасят меласа, от която се вари ром, за да го дестилират на своя земя. С това започнала верига от събития, които щели да променят континента и да превърнат Джордж Вашингтон в прочут генерал и политик.

Картина от XVIII век, изобразяваща т. нар. Бостъпнско пиене на чай или Бостънско чаено парти.

През 30-те години на века американските спиртоварни внасяли меласа от английските колонии в Карибието. В един момент намерили и започнали да внасят евтина меласа от Франция и колониите й по островите. Но британският парламент по онова време приел серия от т. нар. Мореплавателни закони (Navigation Acts), които забранявали колониите на империята да търгуват директно с Европа и помежду си. Всички стоки трябвало да минават през Британия. Американците отхвърлили тези ограничения и продължили да внасят меласа от Франция. Така предизвикали британския парламент да приеме през 1733 Закон за меласата, според който се облагала с данък всяка меласа, която идва извън кралството. Но предприемачите в спиртното производство в Америка не се подчинили и твърдо продължили да внасят меласа откъдето си поискат, незачитайки данъците. Британските законодатели увеличили своите претенции, приемайки през 1764 г. Закон за захарта, с който да прекратят нелегалния внос. В Америка започнали протести, които скоро преминали в открит бунт срещу империята, просто защото жадните американци не се съгласили да им ограничават така рома.

Хуманитарната употреба на алкохола

Джордж Вашингтон отначало прави кариера като офицер в британската армия в Америка, но след битки и сражения с французи, канадци и индианци се оттегля в семейното имение Маунт Върнън във Вирджиния (днес на 24 км от столицата Вашингтон) и става един от най-богатите хора по Източното крайбрежие.
Когато започва бунтът срещу английската власт в Америка, прераснала във война, Вашингтон е избран за главнокомандващ на Континенталната армия, воюваща за независимост. Като командир той имал и специални грижи за рома. Вече знаел, че ромът имал ефект върху избирателите, но Вашингтон го оценил и като средство, което помага на командира да владее своята непокорна войска в суровото военно време. Това бил толкова жизнено важен расурс, че един от генералите на кавалерията в армията на Вашингтон му писал с искане за повече ром, поставяйки го на второ място след фуража за конете.

(Виж още – Вашингтон потушил Уиски бунт, а той самият станал най-големият производител на алкохол; Как уискито измества рома)

ВинотоИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.