Изборите в Бразилия бяха спечелени от страха и гнева. Това е зов за пробуждане към света

Жаир Болсонаро. Снимка: от тв екрана

Накъдето Бразилия, натам и демокрацията? Безполезно е външни хора да бълват презрителни коментари за победителя в неделните президентски избори в Бразилия Жаир Болсонаро. Той е изборът на народа си. За небразилците е важно какво представлява той, а не какво казва.

Бразилия е една от най-вдъхновяващите бързоразвиващи се пазарни икономики, но изглежда, че еволюцията й през последните 30 години от диктатура към колеблива демокрация е забуксувала. Болсонаро експлоатира най-старата политика, тази на користта, и най-новата – на гнева, поляризацията и страха. Гласоподавателите преглътнаха неприязънта му към гейовете, феминизма, тропическите гори и върховенството на закона, за да се отърват от един корумпиран ляв режим, който се оказа неспособен да овладее уличното насилие. Една прочута с толерантността си нация избра военната и икономическа дисциплина.

Във всяка страна видимият срив на социалния ред ще докара избирателите до екстремизъм. Това послание е доказано популярно в цял свят – Родриго Дутерте във Филипините, Андрес Мануел Лопес Обрадор в Мексико, Виктор Орбан в Унгария, Реджеп Тайип Ердоган в Турция, дори Доналд Тръмп в САЩ. Либералните ценности, както и да ги дефинирате, няма да оцелеят, когато защитниците им не могат да предадат достоинствата им на гласоподавателите.

Поуката за поборниците на отворената демокрация е очебийна. Ценностите й не може да се приемат за даденост. Когато дебатите вече не се водят през регулирани медии, съдилища и институции, политиката автоматично ще се прехвърли в тълпата. Социалните медии – които едно време бяха приветствани като посредник на световно разбирателство – се превърнаха в извор на лъжа, гняв и омраза. Алгоритмите им поляризират общественото мнение. Псевдоинформацията им тласка споровете към крайности. Дори една видимо стабилна демокрация като Германия стана свидетел тази седмица на това как центристкият й консенсус се разкъсва, защото избирателите се разделят между крайната десница и радикалната левица.

Всеки континент сега е свидетел на възхода на (предимно) десни рушители. Те привличат хората, които се чувстват маргинализирани от „политиката на идентичността“, от това, което възприемат като либерално поощряване на малцинствата. Те се захранват от религиозната нетолерантност и несигурността на квартала им. Те гневно плюят на всеки вид върхушка. В колата им вият чакалите на сеещите страхове социални медии.

В светлината на възхода на новата десница за либералите не е достатъчно да запазят мълчание. Лъжите и омразата не може да се разпращат из цял свят с цел печалба. Истерията и гневът не може да се превръщат в обичаен политически дискурс. Скучните елементи на демокрацията – регулацията на изборите, ограничаването на цензурата, овладяването на екстремизма, борбата с корупцията – са до един жизненоважни.

Демократичното управление става неподатливо към умереността. И Великобритания не е изключение. Това, което би следвало да е разумно разискване на търговската политика, се поляризира и замърси с гняв. Коалицията и компромисът изглеждат невъзможни. Изходът може да е пагубен. Това е посланието от Бразилия.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.