Майкъл Кори Дейвис: Тук ме мислят за рапър. Ами ако и България свързват само с чалга?

Освободиха Ванко 1, защото обществото не се гневи, смята американецът, живял в София повече от година

Майкъл Кори Дейвис. Снимка: Личен архив

Майкъл Кори Дейвис е американски актьор, режисьор и сценарист, който в последните 4 години живее от време на време в София и снима филми тук. Роден е в Бруклин, Ню Йорк. На сцената е от деветгодишен. Има роли в сериалите „Всички мои деца“, „Дързост и красота“ и множество независими продукции. Идва в България за пръв път през 2003 г. и оттогава насам София се превръща във втория му дом. Майкъл е тук с мисия – посветил се е на борбата с трафика на хора. По този повод създава филма „Открадната светлина“ (2005) по действителната история на 13-годишно момиче от България, въвлечено в секс трафик. Филмът е с български актьорски състав, но успява да покори Холивуд и да спечели награди на различни фестивали. Преди дни Майкъл представи на българската публика новия си проект “КАРГО: Изгубена невинност”, документален филм, който отново навлиза в мрачните лабиринти на трафика на хора, опитвайки се да намери причините за проблема. Премиерата на филма е част от кампанията „16 дни срещу насилието” на Националната комисия за борба с трафика на хора.

– В блога, който поддържате, се ядосвате на рап-изпълнители, които пеят за секс срещу заплащане, на клипове, представящи жените като сексуални обекти. Благодарение на медиите тези неща отдавна са навсякъде около нас. Какво влияние оказват според вас?

– Смятам, че музиката, филмите, медиите имат огромно влияние върху обществото. Например тук, в България, когато видят чернокож, в случая мен, всички си мислят, че съм рапър или идват при мен и говорят с мен като с рапър. Това е така, защото всъщност те това са виждали през по-голямата част от времето. Ето например, американците нямат кой знае каква връзка с българите. Нищо не знаем за културата, освен ако не дойдем тук. Сега си представете, че представата на американците за България се изчерпва с чалгата. Представете си как американците пускат MTV и виждат само Гергана, Ивана и всички останали чалга певици. И те пеят само за секс, за това как българите се интересуват само от дрехи и коли и т.н. Какво ще си мислим тогава за България и българските жени? По такъв начин медиите влияят на хората. Американската медийна машина е ужасно голяма и мощна, а медиите ни се гледат в целия свят. Но те не винаги са прави, не винаги са обективни. Показват само определени аспекти. В хип-хоп музиката единственото, което се свързва с чернокожите, са пари, дрехи, коли, жени, които си клатят задниците, и мъже, които им подхвърлят пари. Няма я идеята за сплотеното семейство, за успелите чернокожи, които са богати не само защото са взимали от обществото, но и защото са давали. Този аспект го няма и това е проблем.

Майкъл Кори Дейвис представя филма си „Карго“ в кино Одеон. На премиерата присъстваха американският посланик Джон Байърли и министърът на образованието Даниел Вълчев, който е и председател на Националната комисия за борба с трафика на хора. Снимка: Нели Томова

– По какъв начин това се отразява на децата, каква е връзката с трафика на момичета?

– Децата гледат тези неща и започват да мислят: “Това ми трябва, за да стана важен. Имам нужда от тези неща.” И стават уязвими. Родителите им работят по цял ден, само за да има какво да сложат на масата. А те казват: “Мамо, искам тези кецове за 500 долара”, обаче мама не може да ги купи. И момичето отива на училище и среща приятелката си, която казва: “Аз вече ги имам. Купи ми ги един познат. Искаш ли да се срещнеш с него?” И момичето среща човека, а той казва: “О, да, ще ти купя кецовете, но преди това трябва да преспиш с петима мои приятели.” И ето че тя вече е проститутка. Заради едните кецове. Може да звучи просто и тривиално, но така стават нещата. Заради това хората от шоубизнеса трябва да имат някаква отговорност към начина, по който действат на обществото, да се опитват да подобрят нещата.

– Вероятно сте чували за случая с българския рапър Ванко 1, който лежа в затвора заради склоняване към проституция, а после беше освободен? Какво мислите за подобни неща?

– Запознат съм със случая. Той беше в затвора две или три години и го освободиха. И пак си мисля, че такива неща стават заради липсата на едно разгневено общество. На правителството няма да му пука, докато обществото не се ядоса. САЩ все още са в Ирак в една война, която като цяло не се харесва на обществото, доларът е слаб, икономиката отива на кино, и какво правят американците? Пазаруват! Просто продължават да си ходят на работа, не излизат на улицата, не протестират, не се оплакват, не правят подписки. Не е по-различно отколкото тук. Един човек, който е популярен, трафикира деца, принуждава момичета да проституират, влиза в затвора за две години, излиза… И какво правят българите – пазаруват. И обсъждат “Биг Брадър”, “Сървайвър” и “Островът на изкушениeтo”. Това не е проблем само тук. Това е проблем на обществото. Проблем на хората като цяло. Те са станали мързеливи. През 60-те години е имало хора, готови да излязат на улиците със знамена, да протестират, да крещят, да се борят за граждански и човешки права. Днес хората виждат как един такъв човек си излиза от затвора и просто не им пука. Това също се отразява на децата. Представете си какво ще стане с тези деца, които не се възпитават, с които не се говори, които смятат, че парите са Бог. Какво ще се случи, когато сегашните десетгодишни деца станат на двайсет?

– Много хора не искат да си представят как ще изглеждат след време сегашните български деца, израснали във времето на мутрите и поп-фолка…

– Най-вероятно ще станат възрастни, чиито приоритет са парите. Семейството ще се разпада все повече заради това сребролюбие. Безкористните постъпки ще са все по-малко. Щом не ме засяга мен лично, значи нямам полза да го правя. Едно от нещата, в които се влюбих в България, беше точно това чувство за съпричастност. Отиваш на заведение и всички танцуват и пеят. Канят те на семеен празник и там има стотина души. Или пък на село, ако ти свърши ракията, заемаш от съседа. И после съседът идва у вас и всички пият. Сега обаче нещата започват да изглеждат различно. Всичко започва да се върти около отделния човек, “аз, аз, аз и пак аз” – точно като в Америка.

Майкъл Кори Дейвис. Снимка: Личен архив


– И в двата ви филма участват български актьори. Защо решихте да работите с българи?

– “Открадната светлина” трябваше да бъде български, защото тук се запознах с проблема. Не исках да работя с американски актьори, защото историята е българска. Освен това исках “Face to Face” да имат какво да покажат на децата, с които работят. Защото не може просто да им се разказва какво е трафикът на хора и да им се четат някакви неща, проблемът трябва да им се покаже. Смятах, че най-добре ще им го покажат българските актьори.
“Каргo” е документален филм. Тези филми включват предимно хора, които говорят, което е досадно. От друга страна си помислих, че в “Открадната светлина”, хората се чувстваха съпричастни заради актьорските изпълнения и красивото лице на това младо момиче (Виолета Марковска, която играе главната роля – б.а.). Реших, че мога да използвам това отново. Казах си, че трябва да се върна на мястото, което обичам, и да намеря хора, които могат да пресъздадат емоцията. Виолета Марковска правеше купон по случай рождения ден или дипломирането си и ми каза: “Майкъл, запознай се с приятелката ми, тя е актриса.” Когато се обърнах и видях Елена Колева с тези прекрасни големи очи, казах: “Ти си момичето, което търсех.” Бях сигурен, че тя ще може да предаде на публиката уязвимостта на тези деца само с очите си. И тя наистина свърши чудесна работа.

– “Карго: Изгубена невинност” е вторият ви филм на тема трафик на хора след “Открадната светлина”. Как решихте да се захванете точно с тази тема?

– Не съм планирал да работя на тема, свързана с трафика на хора. Стана случайно. През 2003 г. бях в България и снимах филм за телевизионния канал “Sci-Fi”. Тогава срещнах Антоанета (Василева, секретар на Комисията за борба с трафика на хора – б.а.), която по това време беше начело на организацията “Face to Face”. Тя ме запозна с темата за трафика на хора и предимно за секс трафика. Обикаляхме различни сиропиталища и когато разбрах какво се случва, бях наистина заинтригуван от проблема. Исках да се срещна с реалните и потенциалните жертви на трафик. Прекарахме дълго време, правейки именно това. Бях много развълнуван от срещите с децата и от това, което се случваше. По някакъв начин отворих съзнанието си. Когато се върнах в САЩ, започнах да проучвам въпроса. Поддържах връзка с Антоанета и в един момент тя ми изпрати истинската история на Светлана, едно от момичетата, които бях срещнал. Това ме вдъхнови да направя филм за нея. Защото осъзнах, че хората не само в САЩ, но и по света, не са запознати с трафика на хора. Особено потенциалните жертви, хора, които живеят в малки населени места и най-често попадат в ръцете на трафикантите. Те нямат идея какво представлява трафикът на хора. Реших да направя филм, който след това да бъде последван от друг, за да може хората да научат за проблема и да се опитат да го предотвратят.

– Различен ли е ъгълът, от който се разглежда проблемът с трафика в “Карго”?

– В “Карго” гледната точка е съвсем различна. В САЩ “Открадната светлина” постигна успех в много отношения. Спечели наградата на Hollywood Film Festival (2005) за късометражен филм, както и тази на HD Film Festival. Благодарение на това дадох интервюта по CNN и други медии. Много бързо се вдигна шум около проблема с трафика на хора. Може би даже повече отколкото тук, което е малко тъжно. Но по време на прожекциите на “Открадната светлина” в САЩ, установих, че повечето американци смятат, че такива неща се случват само в България, Източна Европа, Африка или подобни места. А не си дават сметка за факта, че ние сме от една страна крайна дестинация за трафика, и от друга – страна-източник на трафик. Според статистиката 200-300 хиляди деца в САЩ са в риск от въвличане в трафик, защото са на улицата, избягали от къщи и т.н. А истинската цифра вероятно е още по-голяма.

– Значи трафикът на хора е проблем и в САЩ?

– Всъщност там това се случва непрекъснато. Много деца, момчета и момичета, биват трафикирани – от Балтимор в Атланта, от Атланта във Вегас, от Лос Анджелис в Сан Диего. Само че тези неща не се отразяват от медиите. Или ако се отразяват, се казва, че става дума за проблемни деца, за такива, които са избягали от домовете си. Само че това е трафик. И става все по-лесно децата да бъдат извеждани извън границите на САЩ. Реших да направя “ Карго”, за да накарам американците да станат малко по-отговорни към проблема и да осъзнаят, че той съществува. За мен най-важно е да накарам хората да се почувстват свързани с проблема и да започнат да действат. Напоследък хората по целия свят са заприличали на трупове, мъртъвци. Показваш им някакъв проблем и те казват “много важно”. Обаче ако размахаш пред очите им диамантена гривна, реакцията е съвсем различна, започват да мислят за нея.

Актрисата Елен Колева в кадър от филма „Карго: Изгубена невинност“. Снимка: cargoinnocencelost.com

– Смята се, че трафикът на хора се случва в бедни страни като България, заради икономическата ситуация. САЩ обаче със сигурност не са държава от този тип. Значи причините трябва да се търсят и другаде?

– Така е. Не става въпрос само за материалната страна на нещата. Освен това не понасям твърдението, че България е бедна държава. Когато обикаляш улиците на София, виждаш, че хората имат пари. По улиците се движат мерцедеси, поршета, ферарита, ламборгини. Хората обаче не разпределят парите си, държат ги тук и не ги инвестират в селата и другите райони. Което също е част от проблема, но ако питате мен, България не е бедна страна.
Що се отнася до причините за трафика, ще трябва да започна отдалече. От една страна това е желанието за материално благополучие. Трафикантите оплитат жертвите си, използвайки нуждата им от пари. Тоест, става дума за социално-икономически проблем. Но това е само един аспект.
От друга страна, когато големите корпорации навлизат в една бедна държава и кажат, че ще наемат местни хора, съответното правителство реагира така: “Преди да започнете, ще трябва да платите на нас определена сума.” А от компаниите отговарят: “Добре, но няма да плащаме много на работниците Ако в САЩ получават по 15 долара на час, ние тук ще им даваме по 5.” И правителството е съгласно това да става, защото всеки месец си получава съответната сума. И се оказва, че наетите служители имат работа, но не получават достатъчно пари да се издържат и да живеят по-добре. Същото важи и за семействата им. Имаме ситуация, при която компаниите навлизат в страната, но не осигуряват истинска заетост, не заплащат реално труда на хората. А правителствата позволяват това да се случва. Което се отразява и на децата в семейството – те са третирани зле или страдат от липса на грижи и любов. Това го има и в САЩ – двамата родители са твърде заети да изкарват пари и детето няма дори с кого да разговаря. Учителите, църквата – всички са стресирани и претрупани с работа и никой не си дава сметка какво се случва.

– И какъв е резултатът от всичко това?

– Тъй като никой не обръща внимание на тези деца, те стават отворени и готови да се доверят на всеки, който им обещае пари и предмети или любов. А желанието за материални неща е ужасно голямо. Вижте хората тук, в България. Обществото точно е излязло от един етап, в който е било контролирано и лишавано от много неща. А сега хората просто печелят пари. И как ги харчат? Купувайки си вещи. Първото нещо, което ще направят, е да си купят тези дрехи, да си купят бижута, да си купят кола. Защо? За да се показват. Не защото винаги имат нужда от тях. Няма да събират за къща, а ще вземат заем и ще купят кола за 90 000 долара. Навсякъде по света хората, които са били бедни, правят точно това. Материалните неща ги карат да се чувстват значими. Затова си мисля, че хората толкова лесно стават жертви на трафик. Достатъчно е да размахате пред очите им моркова, диаманта и те ще тръгнат след него.

– Какви бяха впечатленията ви от България, когато дойдохте за пръв път?

– Страшно ми хареса тук. И все още ми харесва. Поради някаква причина се чувствам свързан с това място. Въпреки че не разбирам напълно кирилицата, някак си я усещам, не разбирам всички думи, но ги усещам, не разбирам напълно културата, но я усещам. Мисля, че има места, където душите ни са се скитали преди, места, които не възприемаме със съзнанието си, а с цялото си същество. Така че, когато дойдох в България за пръв път, си казах: „Тук има нещо.” Може би съм бил тук и преди, може би съм бил тук много пъти, може би съм имал много жени… Живях тук година и половина и тогава ми беше наистина интересно. Тогава станах част от едно общество от хора, в което някои неща ми харесваха, а други ме дразнеха, както е с всяко подобно общество. В началото всичко, което исках да правя тук, беше да купонясвам. В момента не ми се ходи много по купони. Но то е заради мен. Ежедневието ми е много натоварено и идеята да съм непрекъснато с много хора вече не ми се вижда така вълнуваща.

– Казвате, че харесвате България, но има ли нещо, което не ви допада тук?

– Единственото, което не ми харесва, е че хората все още са твърде агресивни, крещят си един на друг. Този начин на общуване просто не е моят. Така че не знам дали е добро или лошо, просто не ми харесва. А не ми харесва и това, че тук всички продължават да пушат.

Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.