Звезди в елхите, вятър в главите

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

И така, мили читатели, пак е Коледа, пак сме в необузданата вакханалия на пазаруването и на искрените намерения тази година най-сетне да изпратим картичките до роднини, приятели и приятелки навреме.

Вече е ставало дума, че няма нищо по-красиво, изтощително и разоряващо от Ню Йорк в дните преди Коледа. Манхатън блести залят от светлини, леденият вятър бръсне от Ийст ривър към Хъдзън и пронизва костите така, както десетките (в повечето случаи ненужни) неща, които бясно купуваме, пронизват портфейлите ни.
Ако искате да се спасите от тази предпразнична епидемия, мушнете се в “Ойстър бар” на Гранд Сентръл в сърцето на Манхатън и се отдайте на размисли за това, което става в Гренландия.

За първи път в историята на този не много гостоприемен остров в една от местните ферми (51 на брой) е отгледан карфиол. Повечето фермери отглеждат овце, само един смелчак е успял да отгледа стадо от 22 крави.
80 процента от територията на острова, 4 пъти по-голям от Франция, е покрита с „леден чаршаф“. Учените бият тревога, че промяната в климата ще доведе до трагични последици в различни части на света. Малки островни държавици като Тонга и Науру може да изчезнат, ако ледът продължава да се топи с тази скорост. Населението на Гренландия (56 000) обаче е оптимистично: агнетата напролет стават по-охранени и месото им по-сочно, поради това, че има повече трева. Един „майстор-градинар“ се хвали, че тази година отгледал 25 ягоди, докато миналата година били само 19. Летните дни носят 20 часа светлина…, карфиолът расте по-бързо, хвали се друг.

Тези истории ми разказа посланикът на Исландия в Ню Йорк докато траеше годишната сесия на Общото събрание на ООН.
Както вече читателите знаят, една от най-горещо дебатираните теми тук беше промяната в световния климат. Последните дни на конференцията в Бали, Индонезия, бяха драматични за участниците в тях, тъй като намирането на консенсус беше изключително трудно. Генералният Секретар на ООН Бан Ки-мун почти нахока дипломатите преди края на конференцията, че не са си свършили работата както трябва.

В тази политическа какафония и екологична тревога Ал Гор и Р. Пачаури споделиха Нобеловата награда за мир – съвсем заслужено – защото не се умориха да доказват на упорити и неуки политици, обвързани с различни индустриални интереси, че човечеството върви към катастрофа.

Швейцарският посланик в ООН заяви, че глетчерите са загубили почти 50 на сто от ледената си маса през последните 150 години, като половината от тази загуба е станала през последните 30 години. 100 от общо 2000 глетчера са напълно изчезнали. Учените предполагат, че половината от тези 2000 вече няма да ги има до 2050 година.

Ето такива работи се говореха в Ню Йорк последните 2-3 месеца. А и не само в Ню Йорк.

Независимо от това американците си остават едни от най-големите прахосници в света що се отнася до (зло)употребата на енергия, до главозамайващото „създаване“ на въглероден двуокис, и до любовта към мощните джипове, дори когато наоколо няма грам сняг както в много от южните щати. И шосетата са отлични, не като нашето в Драгалевци…

Пиша тези неща, защото, както е тръгнало, с тази промяна в климата не е ясно къде ще стигнем. Лозари от Тоскана в Италия тихо и кротко купуват земя в Англия, защото в Италия летните жеги „уморявали“ гроздето и реколтата често се компрометирала. А в Англия било все още поносимо… (Ако потопът там това лято може да се нарече поносим….) Лозарите в Австралия се паникьосват от небивалите суши.

Моите колеги от Женева твърдят, че Международният Червен кръст тази година е трябвало да оказва помощ на хора, засегнати от близо 500 природни бедствия. Тези бедствия са се увеличили с 60 процента през последните години и средно 130 милиона души годишно изпитват на гърба си яростта на природата. Щетите се изчисляват на стотици милиарди долари.

Разви се нова професия: “Risk reduction expert”, т. е. експерт, който учи хората как да намаляват ефекта от природните бедствия, преди те още да са ни ударили.Един долар, инвестиран в подготовка за природно бедствие спестява 4-8 долара, нужни за оказване на помощ след бедствието… Както при превантивната медицина.

Световната банка заделя милиони долари за „риск ридакшън“ в бедните страни.

Като по правило, повечето от природните бедствия засягат най-бедните страни като Бангладеш, Мозамбик и Хаити. Не че „Катрина“ пожали американците… Дори и най-богатата страна в света не можа да се справи с потопа и губернаторът на Луизиана беше изненадан от урагана, както нашите кметове преди години все се изненадваха, че през януари завалял сняг… И все бяха готови да вземат мерки за следващата зима.

Хаити и Доминиканската република делят един и същи остров. Но поради тоталното изсичане на горите в Хаити, когато удари ураган, щетите в Хаити са многократно повече от тези в Доминиканската Република. А като по правило в съседна Куба, макар и изложена на същите опасности, почти никога няма човешки жертви, поради добрата организация при масовото евакуиране на стотици хиляди, понякога и на 1-2 милиона души.

Тази година, от месец май досега половината свят беше залят от потопи: Австралия, Англия, Китай, Индия, Бангладеш, Виетнам, Непал, половин Африка… да не ги изреждам всичките. Докато летните жеги умориха само за десетина дни 500 души (само в) Унгария. И това ако не е сигнал за политиците…

Но не би. Вятър, силен вятър вее в главите на много от тях и дебатите в Ню Йорк и Бали го потвърдиха отново. Защото промяната в световния климат е свързана с непромененото мислене на много от ключовите световни лидери, обслужващи интересите на енергийния бизнес. А една устата американска журналистка мимоходом саркастично отбеляза, че за разлика от динозаврите, повечето политици не изчезват с резките климатични промени. Били много устойчиви, често мутирали…

Питам се искрено какво ще стане с българските курорти, с българското земеделие, с туризма ни, с българското вино, ако и у нас климатът започне драстично да се променя.

Колко процента от къщите и другите видове собственост са застраховани? И ако са, какви са ни застрахователите? (Аз имам горчив опит от “Алианц”, та мога да ви кажа – за щети на покрив от около 4 000 лева, получих щедрото обезщетение от 160 лв.)

Прочее, мили читатели, да не ви безпокоя с тези въпроси… В края на краищата иде Коледа, звезди светят по елхите и в очите на нюйоркчани, докато свиреп сибирски вятър вее в главите на много от милите ни световни лидери.

Весели празници
и искрено ваш Енчо Господинов

Писмо отПисмо от Ню Йорк
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.