Писателят Димо Райков: Омърсен съм. Платих рекета на държавата и „Топлофикация“

Платена с българска кръв и френски пари публикация

Димо Райков. Снимка: личен архив

Днес, 29 години години след идването на уж демокрацията в България аз, писателят Димо Райков, с постоянно жителство от много години в Република Франция, се чувствам… престъпник.
И изнасилен.
Платих рекета на държавата и „Топлофикация“…
И се чувствам страшно омърсен. Да, все едно съм… изнасилен!
Така се чувствах в ония първи години на уж демокрацията, когато злосторници ми ограбиха жилището. Все едно с кални обувки са влезнали в душата ми. Срамувам се ужасно! Пред паметта на мама и татко. Които живяха толкова праведно.
И всъщност от решенията на съдийките София Икономова и Теменужка Симеонова се оказва, че те, мама и татко, са отгледали… престъпник!
Осъден „.. .в името на народа!“
Как ви звучи това?
В държавата на престъпниците, които са чисти като сълза един български писател, който от 15 години не е взел и стотинка от държавата рекетьор, сега е осъден да плати огромна сума на едни фалшификатори от „Топлофикация“! Заради нещо, което той не е ползвал!
Чувствам се ужасно самотен, ненужен на своята родина, предаден от нея. А толкова текстове,книги изпях за нея, толкова хора по света от мен за първи път разбраха, че има България и София…
Моята родина ме накара всъщност да стана… престъпник! Защото какво е освен престъпление на тези пенсионерски години да се чувстваш крадец! За първи път в своя живот! Ти, който не си откраднал и карфица.
Защото аз платих рекет! А всеки, който се поддаде, така гласи всеки закон във всяка нормална държава, на престъпен рекет сам е… престъпник и подлежи на съд.
Във Франция има закон, според който всеки човек, оказал се свидетел на престъпление над достойнството на друг човек и който не е реагирал, подлежи на наказание затвор! А аз всъщност платих, коленичих и платих нс едни самозабравили се рекетьори, подпомогнати официално и безпрекословно от българската държава чрез нейния съд! Чувствам се изнасилен! И омерзен! И проклинам деня, прости, Господи, прости, мамо, в който след кански мъки на една странджански нива мама с пукнати от болка и кръв устни е започнала да ме ражда..българин.
Вие, които сега спокойно, пред салатката и ракийката, а някои и с кеф, четете моите кървави редове, представяте ли си как се чувствам през тези дни, макар и живеещ от толкова години постоянно в Париж, в този най-красив в света град!
Да бъдеш убиван и изнасилван от 2500 километра разстояние от собствената си държава!
Без право на глас, на вик дори! Защото си се родил българин, защото твоите родители са бедни хорица и ти е трябвало да останеш като тях покорен, и то там, в планината, захвърлена и от Бога, тоест трябва да бъдеш винаги роб!
Хайде бе, ще иска този Димо Райков да е свободен, да пише истината. И да дава криле на българина. Коя истина? Има само една истина в България! И тя е нашата! На „Топлофикация” и на българския съд!
Бил живеел от години в Париж! Не,това не е вярно! За нас той си живее постоянно в София! И е длъжен винаги да чака и да отваря на служителите на „Техем“! Иначе той краде топло! Затова го осъждаме да плаща по 140 литра топла вода на човек за денонощие! Плащай, Райков, плащай! Плащай за цял блок , понеже ти си единствен емигрант.
Ще плащаш! Къде ще идеш?
Само защото не желаеш да плащаш фалшиви фактури и жив рекет за нещо, от което си се отказал още преди 25 години и изобщо не ползваш реално… И да си принуден от самата държава да й плащаш гаден рекет с парите на чуждата държава, която те е приела болен, изтерзан, осакатен и ти помага да поживееш като бял човек… И ти вземаш, крадеш всъщност от Франция, за да платиш рекет на един безочлив бирник като монополиста „Топлофикация“, който по всички закони на нормалния свят и на Европейското законодателство не трябва да съществува и ден повече дори! Защото начинът й на отношение, генезисът на раждането й на тази мафиотска схема за изстъргване на народната мъка е престъпен, мутренски! Държавна хранилка за партийни подлеци и търтеи! Я влезте и се опитайте да проумеете, да разберете какво изобщо пише на сайта на Парното? Я се опитайте да прочетете как изготвят фактурите си? Каквото кажат те, това е!
Но защо държавата, българската държава помага на тези бирници? Тя не вижда ли, че всичко е фалшиво?
Държава членка от повече от десет години на ЕС, дори и негов председател преди месеци, рекетира най-безобразно и мутренски свои поданици. Без никакво право на честен и справедлив процес!
Да, чувствам се безсилен! И изнасилен. И вие всички, които четете този текст всъщност сте помагачи на престъпници. Защото мълчахте. Мълчите. И ще мълчите. От прилепчив страх. И с мерзката мисъл за оцеляване на собствения си тъжен животец.
Защото позволявате един български писател, които цял живот изтръгваше и ви подаряваше душата, сърцето си, своя порив към Свобода, сега, и то като постоянен жител на велика Франция, страната на Свободата и човешкото достойнство, да се прекърши!
Вие сте съучастници в едно престъпление над личността, което всъщност става всеки ден в България.
И което ще дойде и при вас. Няма начин да не дойде. Няма.
Нещо, което не бях правил и отстоявах и в най-тежките тоталитарни години, го преживях сега, във времето на уж европейска България!!! Която очаквахме е толкова изтръпнала надежда!
Да, паднах накрая на колене! И платих рекет! Рекета на собствената си държава.
Но Господ гледа! И това е единствената ми утеха. Единствената утеха на един човек, имал тъгата да се роди българин.

От страницата на автора

П.П. Мото на моя роман „Пансионът“, писан през 1987 г. и престоял в чекмеджетата на издателствата „Български писател“ и “ Народна младеж“ години, публикуван през 1995 и 2008 г. е мисълта на федералния съдия Хенд от САЩ. Прочетете я внимателно!

„Когато свободата умира в сърцата на хората, никаква конституция,никакъв закон, никакъв съд не са в състояние да я спасят“

Мото на романа ми „Реката на смъртта“ , писан през демокрацията и публикуван през 2012 г.са думите на неизвестен поет от Източна Европа:

„Когато умра, погребете ме прав, защото цял живот съм живял на колене.“

А мото на новия ми роман „Анхедония“, който завършвам в тези ужасни сега за мен дни, в състояние на тотално и нечовешко безсилие, причинено ми от държавата България заради моето неподчинение, заради моя изконен стремеж и право на полъх към Свободата и Справедливостга, е мисълта на поета Вискони Висконти от Перник, доизживяващ дните си в старчески дом, дано още да си жив,Вискони!

„Цял живот съм живял недосегаем, сега съм недокоснат…“

Съдбата, злочестата съдба на българина.
Да живее непогален.
От своята родина… От своя съсед. И от себе си дори.
Далеч, по-далеч! Най-далеч от тази територия петно на злото! Територия на самозабравили се и алчни люде с парчета лед вместо човешки сърца.Територия на държавния рекет.
И на безпаметното покорство на един някога славен народ…
Знам, че все още има свестни люде у нас. На тях мога само да им кажа моето изстрадано, повече от 60-годишно послание – бягайте! Никъде за нас, родените българи, не е и няма да е леко! Но такова унижение като в собствената си държава никъде не ще срещнете. Бягайте! И късайте всичко! Иначе ще съжалявате като мен сега. Защото тези ще ви намерят! И на десетки хиляди километри да сте. И дори и на оня свят… Бягайте!

БългарияМнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.