Истинското политическо разделение в Германия е между поколенията

Пенсионери в Германия. Снимка: ДПА/БТА

Германия е странна държава, стане ли дума за добри новини за самата нея – тя е прекалено притеснителна и се взема твърде насериозно, че да приеме, че някой се опитва да я види в положителна светлина. Всеки път, когато чуждестранен вестник пише за германско научно постижение или за речните сърфисти в Мюнхен, или за хипстърите в Берлин, може да чуете тихо мърморене: „Ние не сме готини. Ние сме трагични!“

От години съществува страх, че всеки, който се опитва да отиде отвъд мрачното минало на страната, отваря вратичката за възраждане на крайнодесния национализъм. Но сега има по-млади поколения, хора, на които им са им омръзнали германското чувство за вина и песимизмът, и които имат огромна нужда от политически лидери и дебати, съответстващи на 21 век.

На пътя им стои поколението на „бейби бума“ – хората, родени по време на следвоенното германско икономическо чудо, които се смятат за пазители на германската памет. Една от тях – канцлерката Ангела Меркел, неотдавна обяви, че започва да се оттегля от германската политика. На опашката да я заместят са се наредили 56-годишната Анегрет Крамп-Каренбауер и споделящият почти същите възгледи и общо взето неин връстник Фридрих Мерц, който е на 63 години. И въпреки че изгрява по-младо поколение политици, включително още един потенциален наследник на Меркел – Йенс Шпан, който е едва на 38 години, хората от „бейби бума“ все още здраво държат лостовете на властта.

Представителите на това поколение, като Меркел, представят себе си като крепост срещу национализма, но настояването им за определен тип германска идентичност пречи на страната да върви напред. В сегашното правителство няма нито един политик, който да представлява многообразието на нацията, макар че Меркел често подкрепя на думи социалното единство. Дори източногерманците бяха представени в правителството едва след като бяха отправени критики срещу пълното им отсъствие.

По-младите германци се страхуват, че настояването на консерваторите за уникален национален опит може след оттеглянето на Меркел лесно да премине в своеобразна форма на шовинизъм, тласкайки ги именно към това, на което твърдят, че се противопоставят – коалиция с крайната десница.

Германия все по-малко прилича на страната, която си спомнят или представят хората от времето на „бейби бума“. Повечето жители на Франкфурт например имат имигрантски произход, включително три четвърти от децата под 6 години. Други градове бързо вървят в същата посока.

И все пак националната политическа върхушка игнорира тези промени. Тя продължава да настоява новите имигранти да станат „германци“ не само езиково, а и културно. Наблягането на културната еднородност на място, където няма преобладаваща етническа група, е не само нереалистично, но и вредно.

Настояването за единна центристка германска политическа върхушка не само е вредно за неотдавна пристигналите, но и прикрива факта, че в германската средна класа отдавна виреят националистически, авторитарни и ксенофобски възгледи. Едва през 1985 г. германските граждани бяха готови за президент като Рихард Вайцзекер, който ясно да заяви, че краят на Втората световна война е бил не поражение, а стъпка напред към свобода и демокрация.

В по-ново време, когато антиимигрантските демонстранти, много от които са от поколението на „бейби бума“, или по-възрастни, започнаха през 2015 г. вълна от протестни шествия, повечето хора в Германия и чужбина бяха изненадани. Но авторитаризмът и гневът заради чужденците съществуваха и преди това; както казаха протестиращите, проблемът беше, че никой не обръщаше внимание. И никой не даваше надежда.

После, за да стане проблемът по-тежък, върхушката, уплашена от тази нова политическа сила, предприе някои ходове, за да се приспособи към нея, възприемайки по-десни позиции по въпроси като имиграцията, в опит да намали привлекателността на крайната десница. Но така крайната десница само започна да изглежда по-приемлива за мейнстрийма и същевременно отблъсна по-младите избиратели.

Добрата новина е, че Германия върви напред въпреки себе си. По-младите германци, толкова дълго изключени от политиката, излизат по улиците. Организаторите на масова демонстрация наскоро в Берлин, минала под лозунга „Неделими“, заявиха, че 250 000 човека са се включили в шествие в подкрепа на по-отворено общество, надминавайки многократно по численост дори най-големите крайнодесни шествия. Върхушката обаче продължава да мълчи.

На неотдавнашните избори в Бавария водещите кандидати на партията на Зелените бяха 33-годишната Катарина Шулце и 40-годишния Лудвиг Хартман. В миналото те щяха да бъдат сметнати за политици без шансове, дори само заради младостта си. Вместо това те успяха да привлекат достатъчно разочаровани млади баварци и спечелиха 17,5 процента от гласовете – повече в сравнение със събраните 8,6 процента през 2013 г., което е удивителен резултат за лява партия в такава консервативна провинция.

И това важи не само за избирателите в Бавария: проучвания напоследък показват, че цели 50 процента от германците най-малкото допускат като възможност да гласуват за партията на Зелените, особено заради напредничавата й позиция за миграцията и многообразието.

Казано с други думи, истинското предизвикателство в Германия е не толкова разделението ляво-дясно, колкото разделението между поколенията. По-старите поколения, израснали с консенсуса, не са свикнали с откритите обществени дебати, да не говорим за многообразието. Но по-младите избират нов социален ред, който включва хора с различен етнически произход и сексуална ориентация. Те не се страхуват толкова от имигрантите, колкото от факта, че не могат да си позволят жилище или да се грижат за своите родители, когато те остареят.

По-младите поколения винаги са имали различни нужди от по-старите, но в миналото върхушката е намирала начини да задоволява тези нужди, без да отстъпва властта. За младите германци това вече не е приемливо. Те не просто искат по-справедливо и отворено общество. Те искат да го формират. Ако върхушката в Германия им се противопостави, това ще тласне страната по пътя на социални сътресения за години напред.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.