Световните лидери трябва да се приспособят към света на Тръмп

Доналд Тръмп на възпоменателните тържества за 100-годишнината от края на Първата световна война в Париж. Снимка: от тв екрана

Мрачното време в Париж при първото след междинните избори задгранично посещение на Доналд Тръмп сякаш беше изцяло в съзвучие с дипломатическите настроения.

По време на визитата си, поводът за която беше отбелязаното на стогодишнината от края на Първата световна война, американският президент изглеждаше потиснат и обиди много европейци, когато дъждът и трафикът бяха посочени като причина да отмени посещението си на американско военно гробище.

Настроението на Тръмп може да се е дължало на раздразнение от загубения от неговата Републиканска партия контрол над Камарата на представителите на изборите на 6 ноември. Но засилилите се позиции на републиканците в Сената наред с липсата – поне засега – на ясно изразен фаворит при демократите за негов съперник на следващите президентски избори подчертава факта, че останалият свят трябва да приеме, че на тези следващи президентски избори, които ще са през 2020 г., той може да бъде преизбран. За лидерите в Европа и извън нея това означава да се подготвят за свят без пълноценна американска подкрепа, както и за нови, дори още по-напрегнати срещи с президента, на които всички страни ще срещат все по-големи трудности да прикрият всякаква взаимна омраза.

Раздорът в Париж между Тръмп от една страна и френския президент Еманюел Макрон (домакина) и германския канцлер Ангела Меркел от друга беше крайно поразителен. Тръмп седеше с каменно изражение на лицето през повечето време, докато в своята реч Макрон отправяше своята остра критика срещу „национализма“, в необичайно открита атака срещу американския президент и неговия светоглед.

Най-щастливата среща по време на лидерския форум, съдейки поне по усмивките и ръкостисканията, беше между Тръмп и руския президент Владимир Путин, още едно напомняне за това колко по-удобно често пъти изглежда, че се чувства лидерът на САЩ сред диктатори и авторитарни лидери, отколкото сред по-демократични, центристки фигури.

Подобно на възторжената си среща на върха с Путин през юли в Хелзинки и тази подсказваше, че Тръмп не възнамерява да позволи официалното разследване за намеса на Русия в президентските избори през 2016 г. да му диктува как да провежда срещите си с руския президент.

Общественото впечатление от действията му във Франция може да не тревожат особено Тръмп. Както показват съобщенията му в Туитър от церемонията по случай Деня на примирието (11 ноември), той е съсредоточен върху вътрешната политика в САЩ поне толкова, колкото върху събитията в чужбина. Изглежда той смята, че започването и поддържането на спорове със западните либерални политици не вреди на отношенията му с неговата републиканска политическа база. Тръмп съзнава, че онези лидери, които го нападат най-много – в частност Макрон и канадският премиер Джъстин Трюдо – също се заиграват със своите твърди електорати, когато правят това.

Но с времето това ще става все по-голям проблем за американския президент. Въпреки протекционистките си уклони, както и тези на много от неговите привърженици, правителството на Тръмп ще трябва да работи с останалите важни страни по света, за да постига международни резултати. Иначе САЩ неизбежно ще станат свидетели на това как влиянието им ще продължи да намалява в повечето райони на света – от Близкия изток до Югоизточна Азия и от Субсахарска Африка до Латинска Америка и прочие.

Но отбелязването на стогодишнината от примирието, сложило край на Първата световна война, не показа само, че Тръмп и Путин са двете личности в най-голям конфликт с основното политическо течение в Европа. Макрон, който също е ненадминат в показните си публични изяви, беше заложил при организирането на официалните събития от края на миналата седмица на това да се представи като изразител на различен, много по-интернационален светоглед в сравнение с американския си колега. Истината е обаче, че дори в Европа виждания като тези все повече биват оспорвани. Когато по-късно този месец световните лидери отново се съберат, този път на срещата на върха на Г-20 в Аржентина, тъкмо прогресивните западни лидери като Макрон, Меркел и Трюдо рискуват да се окажат най-изолирани.

Форумът на Г-20 ще събере ръководители на страни, където все повече се възприема агресивен национализъм, подобен на този на Тръмп, и където атаките срещу независимите медии и малцинствата изглежда печелят позиции. Сега в този списък мястото си заема и новият бразилски президент Жаир Болсонаро, наред с индийския премиер Нарендра Моди, турския президент Реджеп Тайип Ердоган и, разбира се, Путин и китайския лидер Си Цзинпин.

Друг е въпросът дали тази група изобщо е възможно да се споразумее помежду си. Ако не друго, то тази среща на върха може просто да направи така, че да изпъкнат техните различия.

Китай и САЩ са вкопчени в конфронтация заради търговията, а съпротивата на Конгреса прави трудно за Тръмп да се сближава прекалено много с Москва. Така става много възможно да се стигне до нови проблеми на дипломатическото поле – макар че предвид възгледите, които ще бъдат представени на срещата на Г-20, е малко вероятно да се повтори динамиката от форума Г-7 и изолираността на Тръмп в контекста на европейската и канадската опозиция в седморката. В Аржентина президентът на САЩ би трябвало да съумее да си намери все някакъв съюзник, дори и случаен.

Но голямата поука от събирането за края на Първата световна война се отнася до усещането за намаляваща американска значимост. Всъщност честванията в Париж нямаше да се променят кой знае колко, ако Тръмп беше решил изобщо да не се появи.

Има смущаващи паралели със събитията отпреди век, когато американското неучастие в Обществото на народите допринася за това да бъдат подкопани устоите на новата система на международни отношения, създадена непосредствено след катастрофалната война. Минават само две десетилетия, преди да светът да бъде обхванат от нов конфликт. В може би по-динамично преминаващия нов век това е обезпокояваща мисъл.

БТА

*Питър Апс е коментатор на Ройтерс по глобалните теми.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.