Отстъпват ли САЩ пред Китай в Югоизточна Азия?

На фона на прогнозирания все по-голям размер на китайските инвестиции в Югоизточна Азия през следващото десетилетие, някои си задават въпроса дали САЩ правят достатъчно, за да защитят влиянието си там

Забележимото отсъствие на Доналд Тръмп на срещата на лидерите от Югоизточна Азия в Сингапур тази седмица повдигна въпроса доколко правителството на САЩ отделя внимание на този регион. На фона на засилващото се влияние на Пекин и нестихващата търговска война между САЩ и Китай решението на Тръмп да не присъства на срещата на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) и на форума на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) в Папуа-Нова Гвинея през уикенда бе възприето като по-дистанциран подход към региона от този на предшественика му Барак Обама.

Анализатори посочват, че подобна оценка на отношението на Тръмп към Югоизточна Азия (или привидната липса на такова) въобще не съвпада с действителното положение.

„Американският бизнес и търговско присъствие в Югоизточна Азия никога не са били по-силни“, написа през юли гост лекторът в Института за изследвания на Югоизточна Азия „Юсуф Исхак“ в Сингапур Дейвид Шамбо в анализ за изданието на института „Тенденции в Югоизточна Азия“.

Съединените щати остават „силно ангажирани в сферата на сигурността и отбраната (в региона) и съхраняват солиден набор от програми за обществена дипломация“, посочва Шамбо.

„Мисля, че репутацията на САЩ всъщност няма да бъде сериозно накърнена от това, че Тръмп няма да присъства на срещите на АСЕАН и АТИС, но това подхранва твърденията за дистанциране на Съединените щати“, заяви тази седмица Шамбо пред ДПА.

Според други анализатори твърдата линия на Тръмп срещу Китай може всъщност да намери отзвук сред страните от АСЕАН, дори и лидерите им да не го признават публично.

„Дори и азиатските правителства, компании и потребители да споделят американските опасения за поведението на Китай, единствено правителството на Тръмп изведе тези въпроси на световната сцена“, отбелязва Къртис Чин, бивш представител на САЩ в Азиатската банка за развитие и експерт по Азия от икономическата експертна група „Институт Милкън“.

Чин посочи, че тези опасения са свързани с кражбата на интелектуална собственост, принудителното предоставяне на технологии, ограничения достъп до китайския пазар, незачитането на международните правила и норми и опитите за ограничаване на свободната движение в международните води и въздушно пространство.

„Независимо дали Тръмп присъства или не в Азия (тази седмица), Съединените щати безспорно продължават да бъдат сила в Азиатско-Тихоокеанския район. По-важно от церемониалното присъствие на срещи ще бъде дипломатическото, политическото и икономическото присъствие на САЩ там да продължи в случай, че призивът за свободен и отворен Азиатско-Тихоокеански регион намери отклик“, подчерта Чин пред ДПА.

В същото време Китай преследва амбициите за разширяване на своето влияние сред съседите си от Югоизточна Азия. Обемът на търговията между Китай и страните от АСЕАН достигна през 2017 г. 442 милиарда долара.

На фона на разрастването на китайската инициатива „Един пояс, един път“ със строежа на високоскоростни магистрали, свързващи столицата на китайската южна провинция Юнан – Кунмин, със страните от континенталната част на Югоизточна Азия, дългосрочната визия на Китай за изграждане на обща инфраструктура между азиатските страни се превръща в реалност.

Очаква се китайските инвестиции в страните от АСЕАН да се утроят в периода между 2018 и 2035 г. – от 181 милиарда долара тази година до 500 милиарда долара през 2035 г., сочат данните на Службата за макроикономически изследвания към „АСЕАН плюс три“ АМРО (AMRO). Търговската война между САЩ и Китай най-вероятно ще ускори този процес, заяви водещият икономист на АМРО Чаипат Пунпатпибул.

„Напрежението най-вероятно ще подтикне китайските компании, чийто износ се сблъсква с по-високите американски мита, да пренасочат стоките си към Югоизточна Азия“, каза Чаипат пред ДПА.

Китай също така полага усилия за ново регионално споразумение за свободна търговия, наречено Регионално всеобхватно икономическо партньорство със страните от Югоизточна Азия, което ще обединява една трета от световната търговия и близо половината от световното население.

Предложеното от Пекин споразумение придоби нова популярност, след като президентът Доналд Тръмп изтегли миналата година САЩ от подписаното от 12 страни Транстихоокеанското споразумение, което Обама успя да договори точно преди края на мандата си.

Съединените щати не се присъединиха и към ревизираната версия на Транстихоокеанското споразумение.

Твърди се, че третата най-голяма икономика в света – Япония обмисля да се присъедини към предложения от Пекин договор заедно с Индия, Южна Корея, Австралия, Нова Зеландия и всичките десет страни членки на АСЕАН.

Китайският премиер Ли Къцян заяви във вторник в Сингапур: „На фона на засилващия се протекционизъм и ограничения за свободната търговия, ние се нуждаем от ускоряване на преговорния процес за Регионалното всеобхватно икономическо партньорство. Това ще покаже, че ние насърчаваме свободната търговия и сме решени да го покажем с реални действия“, посочи Ли и изрази надеждата си, че споразумението ще бъде сключено догодина.

Прогнозите сочат, че АСЕАН ще се превърне в четвъртата най-голяма икономика до 2030 г., каза премиерът на Сингапур Ли Сян Лун на откриването на срещата на АСЕАН.

В АСЕАН членуват Бруней, Виетнам, Индонезия, Камбоджа, Лаос, Малайзия, Мианма, Сингапур, Тайланд и Филипините.

Американският вицепрезидент Майк Пенс написа миналата седмица в статия за вестник „Вашингтон пост“, че САЩ имат „силно и трайно“ присъствие в Азиатско-Тихоокеанския регион.

„Американската търговия в региона е на стойност повече от 1,8 трилиона долара годишно, а общите ни инвестиции там са на стойност от почти един трилион долара. Стойността на американските инвестиции е по-голяма от тази на китайските, японските и южнокорейските инвестиции, взети заедно“, изтъква Пенс.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.