Въпреки хаоса с Брекзит демокрацията във Великобритания е в добро здраве

Брекзит. Илюстрация: Глобал рисърч

Въпреки политическия хаос, който причини, Брекзит е легитимна политическа идея, защитавана в истински зряла демокрация.

Вярно е, че политическият процес е хаотичен, а понякога и тревожещ. На този етап от продължителното „изтезание“ на име Брекзит Европейският съюз и мнозинството от членовете на разделеното британско правителство одобриха предварително споразумение, което ще бъде разгледано и от британския парламент, който , поне засега, изглежда се очаква да не го подкрепи. Сред противниците на споразумението е Демократичната юнионистка партия. Тя е най-голямата партия в Северна Ирландия и осигуряваше крехко мнозинство в парламента за консерваторите на Тереза Мей, но сега изглежда прекалено възмутена от условията, които сделката предвижда за Северна Ирландия, че да продължи да подкрепя Консервативната партия.

В съзвучие с тази визия за бъдещето няколко високопоставени правителствени служители подадоха оставки миналата седмица. Един от тях е Доминик Рааб, който бе назначен през юли за министър по въпросите на Брекзит и имаше за задача да гарантира споразумение за излизане на Великобритания от ЕС. Правителството малко по малко се разпокъсва. Мей успя да задържи на постовете им тримата основни членове на правителството – финансовия министър Филип Хамънд, външния министър Джереми Хънт и министъра на вътрешните работи Саджид Джавид. Ако един от тях подаде оставка, с правителството на Тереза Мей е свършено. Дори и сега привържениците на по-твърд Брекзит искат тя да бъде отстранена, а най-добрите анализатори на парламентарната аритметика твърдят, че времето й като министър-председател скоро ще изтече.

Защо? Какъв е планът, срещу който толкова много хора възразяват и то по толкова различни причини? Основните причини са две. Първата е, че става дума за доста преходна сделка, по-голямата част от чиито детайли, особено по въпросите на търговията, все още трябва да бъдат уточнени в рамките на по-дълъг преговорен период. Втората причина е, че споразумението ограничава Великобритания и не й позволява да сключва търговски сделки с държави, които не са членки на ЕС (точно каквото бе положението и когато тя беше пълноправен член на блока), но и отнема правото на глас в европейските институции. Великобритания ще остане в митническия съюз, което ще гарантира продължаването на безпроблемната търговия между Северна Ирландия и Република Ирландия. Северна Ирландия обаче ще бъде подложена на по-строг регулаторен режим от останалите части на страната – факт, който според някои от лидерите на юнионистите в провинцията ще ускори разпадането на самата Великобритания, ще насърчи шотландските националисти, които контролират парламента на Шотландия, да настояват за отделна сделка с аргумента, че Шотландия е гласувала масово за оставане в ЕС и ще засили исканията им за независимост.

Споразумението се натъкна на съпротива от поддръжниците на Брекзит, според които то вкарва Великобритания в приготвената от ЕС клетка за неопределен период. Бившият външен министър Борис Джонсън с риториката си в стил Чърчил обрисува във вестник „Дейли телеграф“ картината на една „пленена“ страна, която сега може само „да изпитва целия ужас на капитулацията“. По-малкият му брат Джо Джонсън, който е противник на Брекзит, се оттегли от поста министър на транспорта със сходни мотиви. Той нарече сделката „изключително унизително и срамно национално падение“ и подчерта, че нито една сделка няма шанс да доведе до нещо по-добро от членството на Великобритания в ЕС.

Единствената политическа сила, която може да спаси сделката, е опозиционната Лейбъристка партия, въпреки че надеждите са наистина слаби. Повечето лейбъристи подкрепят оставането на Великобритания в Европейския съюз, но лидерът им Джереми Корбин и неговите най-приближени колеги от т.нар. правителство в сянка са против. Корбин заяви неотдавна пред германското списание „Шпигел“, че „не можем да спрем Брекзит“. Лейбъристката партия засега твърди, че ще гласува против проекта за споразумение, ще призове за оставка на правителството и предсрочни парламентарни избори, но вътре в партията съществуват групи, които могат да се противопоставят на ръководството си и да подкрепят премиера Тереза Мей. Въпреки това тези лейбъристи вероятно не са достатъчно многобройни, за да се противопоставят на консерваторите, заканили се да гласуват срещу Мей.

При разгарянето на страсти и издигането на принципи демокрацията се превръща в същински безпорядък. Сегашният случай е именно такъв. Създадоха се силни негативни настроения срещу Европейския съюз, а зле прикритата враждебност вследствие на загубата на суверенитета в полза на един многонационален съюз, който желае да се превърне в обща европейска държава, достигна връхна точка.

Подобно на много от връстниците си аз също бях поддръжник на Европейския съюз – не толкова заради членството на Великобритания в него, колкото заради същността му на голямо обединение на демократични държави, което беше в състояние да приеме за свои членове страните от Централна и Източна Европа, щом се преборят с комунизма. През еуфоричния период след рухването на Съветския съюз си мислех дори, че и Русия може да се присъедини към ЕС.

Но вече не. Русия използва цялото си дипломатическо умение, за да отдалечи европейските страни от ЕС. Тя си намира съюзници като унгарския премиер Виктор Орбан, чешкия президент Милош Земан и италианския вътрешен министър Матео Салвини. Всички те, заедно с американския президент Доналд Тръмп, формират популистки Интернационал.

Френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Ангела Меркел продължават да се борят (може би напразно) за по-силно интегриран Европейски съюз и имат амбицията да създадат обща европейска армия. Великобритания обаче прави огромна грешка с желанието си да напусне ЕС. Тя можеше да оглави трето направление в ЕС – нещо средно между излизане и интеграция. Европейският съюз не може да преодолее националните пристрастия и желанието на европейците да държат правителствата си отговорни – това е важен елемент на демокрацията, който ЕС не може да предложи. Блокът обаче улеснява търговията между страните членки, обединява водещи политици по общи проекти и проблеми (като околната среда, сигурността и образованието), което е впечатляващо и необходимо. Европа, която ясно се развива на две скорости и в която обединителите се борят за мечтата, а прагматиците преследват както националните, така и общите интереси, би съхранила голяма част от ценността, която ЕС придаде на европейския живот, и би елиминирала много от проблемите, които разискват популистите в страните членки. Сега обаче изглежда, че за такава Европа вече е твърде късно.

*Джон Лойд е съосновател на Института на Ройтерс за журналистика в Оксфордския университет, където е старши изследовател. Изразените мнения са лично негови.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.