Страдания и съпричастие по време на големия сталински глад

Украйна отбелязва 85 години от Голодомора

Голодомор. Илюстрация: РБК-Украйна

Тя, за разлика от майка си и малкия си брат, оцелява благодарение на непознати, които споделят храната си с нея „до последния грам“. Деветдесет и седем годишната Оксана Остапенко не е забравила за големия глад, покосил украинците през 30-те години.

„Идваха и ни отнемаха всичкото зърно“, разказва с треперещ глас Оксана Остапенко за „Голодомора“ („изтребване посредством глад“ на украински), от който утре Украйна отбелязва 85 години. „Кой нареди това?“, продължава да се пита прегърбената и слабичка възрастна жена.

Този въпрос разискват и историците. По заповед на Сталин съветските власти започват през 1932 г. кампания за принудителна колективизация, в рамките на която конфискуват зърнените култури, житото, маслото, зеленчуците и добитъка на селяните, като по този начин ги обричат на глад.

Тази трагедия, която според някои историци е причинена умишлено от съветската власт, за да пречупи копнежите на Украйна за независимост, причинява смъртта на милиони хора. Има данни и за случаи на канибализъм.

„От 1932 до 1934 г. гладът убива 13 процента от украинското население“ – 3,9 милиона души, от които един милион деца на възраст под две години, сочат най-новите изследвания на Украинския демографски институт.

Съветските власти, които с десетилетия крият случилото се, блокират доставките на хранителни продукти в засегнатите от глада региони и продължават да изнасят жито в чужбина, въпреки че всеки ден хиляди хора умират от глад.

Семейството на Оксана живее тогава в село Козлив в региона на Киев. Баща й, който имал парче земя, бил обявен за „кулак“ (богат селянин) и изпратен от съветските власти за пет години в Далечния север на Русия.

Останала сама с пет деца, майката на Оксана я изпраща да работи в съседно село. 12-годишно момиче пасе кравата на мелничар.

Работникът от мелницата Егор Кривенко се смилил над детето и го поканил да живее с неговото семейство. „Те ми казваха: дете, не се връщай в твоето село, там ще умреш“, спомня си Остапенко, която сега живее в Киев заедно с една от дъщерите си. „Извадих късмет“, казва тя.

Един ден майка й дошла да я види, „а след това ми казаха, че е починала“, разказва бавно възрастната жена. Малкото и братче също починало.

За да оцелеят, Кривенко разделял малкото, което имало за ядене, между двете си деца и Оксана. „Всичко до последния грам се пресмяташе и делеше на малки порции за определен брой дни. По една лъжичка за неговите деца и за мен също, казва Остапенко.

„Смелостта да се опълчиш“

С риск да бъдат наказани членовете на семейството успяват да скрият малко зърно и картофи и да ги заровят дълбоко в земята.

Оксана ходела и на гарата да събира разсипаните зърна, когато товарели на влаковете конфискуваното от селяните жито. С тези зърна варели нещо като супа.

Украйна, където четвъртата събота на ноември е Ден на преклонение пред жертвите на глада, обяви през 2006 г. Голодомора за геноцид срещу украинския народ.

Близо 15 други страни, сред които САЩ и Канада, последваха примера на Украйна. Русия, където няколко милиона души също стават жертва на глада през 1933 г., от години се противопоставя на подобно тълкуване.

В навечерието на 85-ата годишнина от Голодомора в Украйна бе публикувана книга с десетки разкази като този на Оксана Остапенко. Казва се „Човечност в нечовешки времена“.

Според Володимир Тилишчак, един от авторите на книгата, много украинци са вкарани в затвора заради това, че са помагали на сънародниците си да оцелеят.

Независимо дали са били учители, ръководители на колхози или просто селяни, те се осмелявали да дават на гладуващите част от реколтата или тайно да организират обеди за учениците.

„При възможно най-крайни обстоятелства някои хора са имали смелостта да се опълчат“, подчертава Тилишчак.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.