Зад конфликта между Киев и Москва витае призракът на вътрешната политика

Владимир Путин и Петро Порошенко. Снимка: от тв екрана

Зад морския сблъсък между Украйна и Русия край Крим стоят двама мъже – Владимир Путин в Москва и Петро Порошенко в Киев. И двамата се опитват да запазят популярността си, която е в свободно падане.

При този нов конфликт в Азовско море между бившите „братски републики“ на СССР, вътрешнополитическите съображения се смесват със стратегически и военни залози.

В Москва руският лидер Владимир Путин стана свидетел на бърз спад на популярността си – останала изключително висока в продължение на години – на фона на икономическите проблеми и на небивала съпротива срещу непопулярна реформа на пенсионната система.

Според последното проучване на известния с независимостта си център Левада, само 40 на сто от руснаците днес биха гласували за Путин. През март той беше преизбран за президент на първи тур със 77 на сто от гласовете.

Още по-лошо, 61 на сто го смятат за лично отговорен за проблемите на страната. „Отклоняването на вниманието от проблемите е в интерес на властите“, обяснява пред АФП анализаторът Константин Калачев. „Проучванията (на популярността) показват спад на всички равнища на управлението, включително президентското. И ето ви най-лесното средство да се запази популярност“, добавя той.

Въпреки някои икономически реформи и връщането към растеж, Русия не успява да се възстанови от рецесията през 2015 и 2016 година.

Западните санкции, наложени след анексията на украинския полуостров Крим, както и спадането на цените на петрола, също не й помогнаха.

Путин обещава годишен икономически растеж от 4 на сто и двукратно намаляване на равнището на бедността до 2024 г., но Световната банка предвижда по-малко от 2 на сто ръст на БВП годишно за 2019 и 2020 година.

Повишаването на пенсионната възраст, одобрено от руския президент в началото на октомври, провокира вълна от недоволство и масирани протести, нещо необичайно за Русия.

Заиграване с „патернализма“

Нов конфликт с Украйна и националистическия подем, който той предизвиква, подпомогнат от подкрепяните от правителството руски медии, може да накара хората да забравят недоволството, смята Калачев.

„Ако погледнете дискусиите в социалните мрежи, това вече работи. Отново се забелязват „ураджийско-патриотични“ чувства, украинофобия. . . Да се говори за възможна война е добро средство за отклоняване на вниманието“, обяснява той.

В Украйна ревностният противник на Путин, президентът Петро Порошенко, който се бори да бъде преизбран за втори мандат на президентските избори на 31 март, се изправя пред подобни проблеми.

Избран на първия тур след проевропейското въстание на Майдана, който през 2014 г. доведе до бягството на неговия проруски предшественик в Русия, полученият от Порошенко мандат не беше от лесните.

Анексия на Крим, война с проруските сепаратисти в източна Украйна, довела за четири години до над 10 000 убити и близо 1,7 милиона принудени да напуснат домовете си, тежка икономическа криза и мерки за икономии и така нататък: украинците критикуват лидерите си за начина, по който се справят с тези непрестанни кризи.

Днес държавният глава е едва на трета или дори четвърта позиция сред кандидатите за президентските избори. Той има подкрепата на едва 10 на сто от имащите намерение да гласуват, срещу 20 на сто за Юлия Тимошенко, бившата премиерка, която е начело на проучванията.

В този контекст военноморската конфронтация с Русия помага на Порошенко, който успя в понеделник да убеди парламента да обяви 30-дневно военно положение, въпреки че му се наложи да намали двойно продължителността на предложения срок и да ограничи действията си до граничните региони поради съпротивата на депутатите.

Това може да му донесе десетина пункта допълнително в проучванията, заяви пред АФП украинският политически експерт Олександър Медведев.

С позата на върховен главнокомандващ, през този период Петро Порошенко изглежда като „началник, когото всички слушат и обсъждат“, обяснява Медведев. „Всичко останало, включително критиките срещу икономическата ситуация, минава на заден план. Страхът от война засенчва всичко“.

Военното положение „цели да засили имиджа на Порошенко като защитник на Украйна и да пренасочи предизборния дебат“ от обществените въпроси към националната сигурност, заяви източник в обкръжението на президента, цитиран от агенция РБК-Украйна.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.