Грузия: Саломе Зурабишвили спечели. Какво следва?

Саломе Зурабишвили. Снимка: от тв екрана

Грузинската ЦИК съобщи, че са обработени бюлетините от всички секции след втория тур на президентските избори. Саломе Зурабишвили – независим кандидат, подкрепена от управляващата партия „Грузинска мечта“, събира 59,52 на сто от гласовете. Нейният конкурент Григол Вашадзе, представлявал бившия президент Михаил Саакашвили получава 40,48 процента.

Зурабишвили взе надмощие почти във всички големи градове (изпревари съперника си например във всичките 10 района на Тбилиси). Пред урните се явиха над половината избиратели – активността бе 56,23 на сто. След като ЦИК обяви предварителните резултати, Зурабишвили благодари на електората за доверието и обеща „да върне на страната стабилността и усещането за единство“.

Така 66-годишната победителка – опитен дипломат от европейската школа, оглавявала през различни периоди дипломатическите мисии на Франция в САЩ, НАТО и ЕС, а когато президент бе Саакашвили – външното министерство, става първата жена-президент на Грузия, при все че новата конституция свежда президентските пълномощия единствено до представителни функции. И още един факт: Тбилиси май се размина с „арменския сценарий“, при който Никол Пашинян успя да яхне уличния протест в Ереван, спечели на своя страна повечето митингаджии и чак тогава се залови да легитимизира властта си.

Да подчертаем, че Зурабишвили, подкрепена от управляващите, все пак бе независим кандидат. Едва тепърва ще стане ясно колко здрава е спойката между президента и „Грузинска мечта“, която днес контролира и законодателния, и изпълнителния клон на властта. Специално ще откроим предизборните речи на Зурабишвили – експресията, кратките и ясни съдържателни фрази, разпределените акценти, липсата на истерични нотки в гласа и достатъчната харизма. В една фактически чужда за нея страна, без да знае добре грузински, тя успя да заеме доста висок политически ранг. Налице са всички перспективи да запази, дори да разшири влиянието си върху обществото, което сериозно ще свие шансовете и популярността на другите жени в грузинската политика, по-специално на Нино Бурджанадзе. Сега обаче на дневен ред е въпросът какво предстои – и да очакваме ли промени в грузинската външна политика.

Повечето експерти са на мнение, че победата на Зурабишвили едва ли променя сериозно нещата и най-вероятно ще намалеят изгледите за нормализация между Тбилиси и Москва – защото новият президент ще полага усилия да политизира темата още повече и с всички средства ще блокира развитието на диалога с Русия. Тук впрочем има известна интрига, разкрита навремето от грузинското издание „Джорджиан таймс“. Според него победата на Зурабишвили може да повиши интереса на Европа към Грузия, да балансира външнополитическия курс на страната и да го предпази от пълна американизация. Когато впрочем Зурабишвили подаде оставка като грузински външен министър по времето на Саакашвили, мнозина заявиха, че го прави под натиска на американците, нежелаещи да се засили френският уклон във външната политика на Грузия. Сега нещата може да се променят. И така изниква нов въпрос: ако Зурабишвили не е получила известни политически гаранции, защо й е притрябвал президентски пост без властови пълномощия?

Много неща в тази интрига остават все още зад кадър – и много неща може след време да излязат наяве. В Тбилиси Париж разполага с доверието на Бидзина Иванишвили, негласен лидер на управляващата коалиция и според някои грузински медии притежател на френски паспорт. Тъй че смело ще очакваме сега засилване на френските позиции в Грузия, особено с оглед изявленията в Тбилиси, че отношенията с ЕС са приоритет. Нещо повече, във висшите грузински ешелони има политици, според които тесните отношения с Париж и други европейски столици в икономиката и сигурността няма да раздразнят много Москва. Това налага впечатлението, че при запазване на курса към евроатлантическа интеграция акцентът върху връзките с ЕС, а не със САЩ, може да стане тактическа стъпка, целяща да подобри руско-грузинските отношения.

Същото мнение сподели например пред телевизия „Рустави-2“ Елен Карер д’Анкос от Френската академия. Важно е и друго – чрез Зурабишвили Иванишвили полага основите на силно опозиционно движение, за да може с негова помощ лека-полека да отстрани от властта ориентираното главно към американците т. нар. революционно поколение, неизживяло своята обвързаност със Саакашвили. Неслучайно френският „Фигаро“ заяви, че Тбилиси може да стане основен партньор на Париж в Закавказието, че Франция „няма да носи рискове; тя винаги може да влезе в която и да е игра с линиите на европейската политика към Грузия, Армения и Русия и да се насочи към още един свой исторически партньор – Иран“. Тъй че победата на Зурабишвили може да се окаже знаменателно събитие за целия регион.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.