Четирите години на Джордж Х. У. Буш оформиха историята на САЩ за десетилетия

Джордж Х. У. Буш. Снимка: от тв екрана

Президент само за четири години, Джордж Хърбърт Уокър Буш оформи американската история за десетилетия. Той заемаше постове от Пекин до ЦРУ, изтласка силите на Ирак от Кувейт, сключи решаваща бюджетна сделка, която му струваше изборите, и стана баща на бъдещ президент.

Той почина на 94-годишна възраст, само седем месеца след кончината на 17 април 2018 г. на съпругата му Барбара, с която бяха женени 73 години.

Президентството му от 1989 до 1993 година, бе белязано от две събития – агресивния му отговор на инвазията на иракския президент Саддам Хюсеин в Кувейт през 1990 г. и обещанието да не вдига данъците, което даде, докато се бореше за президентския пост през 1988 г. и което скоро наруши.

Във време, когато Студената война отиваше към края си, а влиянието на комунизма в съветски стил намаляваше, военните му и дипломатически действия твърдо наложиха САЩ като водещата световна суперсила.

След като Буш категорично заяви, че агресията на Саддам „няма да успее“, водените от САЩ сили разгромиха иракската армия във войната в Залива, изтласквайки я от Кувейт, но внезапно спряха, преди да превземат иракската столица Багдад. Популярността на Буш сред американците временно нарасна до близо 90 процента.

Двайсет месеца по-късно, през 1992 г., републиканецът Буш загуби битката за преизбирането си от демократа Бил Клинтън, чието общително поведение и фокус върху икономиката намериха отзвук у много американци и накараха Буш да изглежда дистанциран от гласоподавателите заради съсредоточаването му върху външната политика вместо вътрешните проблеми.

Въпреки широката коалиция, включваща няколко арабски държави, американското участие във войната в Залива бе възприето като нарушаване на арабския суверенитет от някои среди в Близкия изток и накара няколко екстремистки групировки, включително създадената неотдавна Ал Каида на Осама бен Ладен, да се пренасочат към борба срещу американското влияние. Десетилетие по-късно президентството на сина на Буш, Джордж Уокър Буш, бе разтърсено от смъртоносното нападение на Ал Каида срещу САЩ на 11 септември 2001 година.

Двамата президенти Буш са едва вторите баща и син, които заемат поста, след Джон Адамс (1797-1801 г.) и Джон Куинси Адамс (1825-1829 г.). Политическата династия Буш включва също бащата на Джордж Х. У. Буш, който е бил сенатор, както и сина му Джеб – бивш губернатор на Флорида, който през 2015 г. започна собствена кампания за Белия дом, но отпадна от надпреварата през февруари 2016 г.

Буш-старши не подкрепи републиканеца Доналд Тръмп, крайният победител в президентските избори през 2016 г., който по време на кампанията си атакува както Джеб, така и Джордж Буш-младши. Буш-старши не съобщи публично за кого е гласувал на тези избори, но според източник на Си Ен Ен той е дал гласа си за кандидатката на демократите Хилари Клинтън.

Джордж Х. У. Буш бе умерен републиканец, известен със своята дипломатичност и способността за компромиси с демократите. Той бе символ на сравнително колегиален период във Вашингтон, който въпреки това постави основите на междупартийните ежби, които в момента задушават американската политика.

Когато прие номинацията на Републиканската партия за кандидат за президент на изборите през 1988 г, Буш, тогава вицепрезидент на Роналд Рейгън, се опита да надделее над консерваторите в партийните редици, които клоняха повече към Рейгън. Той отговори на съмненията в консерватизма му с категорично обещание.

„Четете по устните ми – „никакви нови данъци!“, тържествмено заяви той на конгреса на републиканците.

По-късно, вече президент, Буш-старши се съгласи да повиши данъците, за да помогне за намаляване на бюджетния дефицит. Отмятането му от дадената дума разгневи консерваторите и през 1992 г. доведе до необичайно предизвикателство, отправено към действащ президент на първичните избори от негов съпартиец – републиканец, консервативния коментатор Пат Бюканън.

Буш-старши с лекота победи Бюканън за номинацията на републиканците, но позицията му за данъците, дълга на страната и вялата икономика накараха тексаския милиардер Рос Перо да започне кандидатпрезидентска кампания като независим кандидат. В крайна сметка Клинтън спечели надпреварата едва с 43 процента от гласовете и измести Буш от Белия дом след само един мандат.

Загубата му в изборите от 1992 г. го превърна в поучителна история за цяло поколение републиканци – урок, който продължава да оказва влияние и в текущите сблъсъци за федералния бюджет и разходи.

Години по-късно, през 2014 г., Буш бе награден за бюджетния си компромис от 1990 г. от фондация и библиотека „Джон Ф. Кенеди“, която похвали „решението му да постави страната над партията и политическите перспективи“.

„Макар да призна, че бюджетната сделка от 1990 г. може да обрече на провал шансовете му за преизбиране, той направи това, което мислеше, че е най-добро за страната, и затова му се признава заслугата за принос в полагането на основата за последвалия икономически растеж от 90-те години“, посочи фондацията, присъждайки отличието.

Значително постижение от президентвото на Буш може да се види из цяла Америка – от скосените бордюри на кръстовищата до рампите край сградите, които позволяват достъпа на хора в инвалидни колички.

Построяването им е резултат от закона за американците с увреждания от 1990 г., подписан от Буш, който забранява дискриминацията срещу хората с увреждания на работното място и им осигурява равен достъп до обществени пространства. Буш подкрепи закона въпреки опасенията на някои консерватори в партията му от разходите и евентуални съдебни дела.

Джордж Х.У. Буш е роден на 12 юни 1924 г. в Милтън, Масачузетс, в патриархално семейство от Нова Англия като син на финансиста Прескът Буш, по-късно е избран за сенатор от Кънектикът, и Дороти Буш.

Израства в елегантното предградие на Ню Йорк – Гринуич, и получава образованието си в частни училища и университета Йейл.

Буш опознава войната отблизо, напускайки училище на 18-годишна възраст, за да стане най-младият пилот във военноморските сили през Втората световна война. Той изпълнява 58 полета в Тихоокеанския регион, свален е над океана и спасен от американска подводница.

С приближаването на края на войната през януари 1945 г. Буш се жени за любимата си Барбара Пиърс, с която имат шест деца.

След войната Буш отказва работа на Уолстрийт и подпомогнат от бизнес връзките на баща си, се премества в Западен Тексас, за да основе петролна компания.

Прави състояние и започва да се издига до фигура от национална значимост, печелейки изборите за Камарата на представителите за Тексас през 1966 г. и 1968 година.

Губи две надпревари за място в Сената, но звездата му продължава възхода си в Републиканската партия.

Президентът Ричард Никсън го назначава за посланик пред ООН през 1971 г., а две години по-късно Буш става председател на Националния комитет на Републиканската партия. Друг президент – републиканец, Джералд Форд, го назначава за посланик в Китай през 1974 г., а след това и за директор на ЦРУ.

Буш има заслугата за възстановяване на духа в ЦРУ, след като организацията е обект на разследвания за незаконни и неоторизирани дейности. През 1998 г. централата на агенцията в Лангли, Вирджиния, е наречена Център за разузнаване „Джордж Буш“.

Буш се кандидатира за президент през 1980 г. и се изправя на първичните избори срещу Рейгън, бивш актьор и губернатор на Калифорния, който се представя като праволинеен консерватор в контраст срещу президента демократ Джими Картър.

Буш побеждава Рейгън в няколко тура на първичните избори, като осмива привързаността на опонента си към „икономиката на предлагането“, според която най-добрият начин за стимулиране на икономическия растеж е чрез по-ниски данъци върху доходите и капиталовите печалби. Буш нарича плана на Рейгън „вуду икономика“. В крайна сметка Рейгън побеждава Буш и спечелва номинацията на републиканците, но след това го кани за вицепрезидент, отчасти в опит да успокои опасенията на избирателите, породени от консервативните възгледи на Рейгън.

След двата мандата на Рейгън, Буш води кампания за президентството като официален наследник на консервативната политика на Рейгън. Дори при това положение обаче Буш се опитва да се разграничи от действащия президент и да спечели избирателите, според които политиката на Рейгън е била твърде сурова към бедните и други уязвими групи. Прословут става призивът му за „по-добра, по-великодушна нация“ в речта му от 1988 г., с която приема номинацията на партията.

Той печели президентския пост, разбивайки кандидата на демократите, губернатора от Масачузетс Майкъл Дукакис, в 40 от 50-те американски щата.

Като вицепрезидент Буш е осмиван като „мекушав“, но не се поколебава да използва сила във външната политика по време на президентския си мандат.

Той изпраща десантни части да свалят панамския диктатор Мануел Нориега през декември 1989 г. и осигурява въздушно прикритие, за да помогне на филипинската президентка Корасон Акино да оцелее в опита за преврат същата година.

Тогава идва иракското нашествие в Кувейт на 2 август 1990 г. Силният отговор на Буш и съкрушителната победа на съюзниците в отблъскването на иракските войски предизвика национална еуфория.

Войната срещу Саддам изведе Буш-старшидо безпрецедентна популярност, сравнима единствено с тази на сина му след ударите от 11 септември. Десетилетие по-късно Буш-младши нареди инвазия в Ирак и свали Саддам от власт.

Наред с удара от повишаването на данъците и последиците от кандидатурата на Перо, загубата на Буш в кандидатпрезидентската надпревара през 1992 г. бе свързана със стагнацията в икономиката, която вдигна безработицата в САЩ до 7,5 процента и го остави уязвим за обвинения, че републиканската политика се е провалила.

Критиците отбелязват липсата му на ясна визия затова какво иска да направи по вътрешните проблеми, което той в характерния си стил нарече „онова нещо с визията“.

Някои политически анализатори посочват, че опитът му за преизбиране е бил подкопан от решението му да не се възползва от популярността си след войната в Залива, за да предложи решителни вътрешни инициативи.

„Имаше период от около две седмици, когато можехме да направим всичко. Той обаче се изплъзна“, разказва сътрудник, застъпвал се за въвеждане на смели програми след войната. Единствената му следвоенна инициатива е на международно равнище.

Той изпраща държавния секретар Джеймс Бейкър в Близкия изток, за да задвижи процес, довел до мирната конференция в Мадрид от 1991 г. и в крайна сметка до подписване на мирно споразумение между Израел и Организацията за освобождение на Палестина (ООП) през 1993 г. За церемонията по подписването Буш се върна в Белия дом, където вече бе Клинтън, и по-късно се присъедини към президента-демократ и бившите президенти Форд и Картър, за да упражни натиск за приемане на Северноамерикаснкото споразумение за свободна търговия (НАФТА). Пактът, който бе одобрен през ноември 1993 г. и обедини САЩ, Канада и Мексико в огромен търговски блок, бе договорен от администрацията на Буш старши.

През 2000 г., осем години след като загуби битката за преизбирането си, Буш-старши стана свидетел как синът му Джордж Уокър Буш победи вицепрезидента на Клинтън Ал Гор с минимална разлика в оспорвана надпревара за Белия дом.

През следващите години Буш-баща наричаше себе си „41“, а сина си – „43“ според мястото им в поредицата американски президенти.

След като загуби от Клинтън през 1992 г., Буш-старши и съпругата му се върнаха в дома си в Хюстън. Британската кралица Елизабет Втора го удостои с почетно рицарско звание през ноември 1993 г. за лидерството му във войната в Залива.

По-късно Буш стана добър приятел с Клинтън, присъединявайки се към него в набирането на средства за пострадалите от катастрофалните цунами в Индийския океан от 26 декември 2004 г., които причиниха смъртта на над 300 000 души.

Буш-старши се върна в Белия дом през 2011 година. Президентът Барак Обама му връчи Президентския медал на свободата, най-високото американско отличие за цивилни лица.

Висок и атлетичен, с дружелюбно поведение, Буш играе баскетбол в Йейл. Той е любител на джогинга, голфа и бързите лодки, но обича и мятането на конски подкови, лова, риболова, както и да прекарва време в крайбрежния дом на семейството си в Мейн.

Буш водеше активен живот до напреднала възраст. Той скочи с парашут в тандем, за да отбележи 75-ия, 80-ия, 85-ия и 90-ия си рожден ден. През април 2014 г. неочаквано се появи на самолетната писта в Хюстън, за да поздрави семейство Обама на „Еър форс 1“, макар и в инвалидна количка, отново обут с прословутите шарени чорапи. „Когато президентът дойде във вашия град, отивате и го приветствате!“, каза тогава той пред медииите.

Той отбеляза 75-ата годишнина от японското нападение срещу Пърл Харбър през декември 2016 г., посещавайки церемония в библиотеката си в тексакския университет A&M, където бившият му съперник за президентството, бившия сенатор републиканец Боб Доул му връчи награда за служба в полза на обществото.

Буш рядко се появяваше публично, откакто Джордж Буш-младши спечели президентските избори през 2000 г., за да не бъде възприеман синът само като придатък на бащата. При публичните си прояви обаче, например при полагането на клетва от сина му на стъпалата на Капитолия през януари 2001 г., бащата не можеше да прикрие гордостта си.

През 2014 г. Джордж У. Буш написа „41-портрет на баща ми“, книга, която сам нарича „любовна история“. „Той бе дързък и смел, винаги търсеше нови приключения и нови предизвикателства“, пише синът, определяйки баща си като скромен семеен човек, „решен да изживее живота си най-пълноценно, до самия край“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.