Семейство Милър от Ново село

Английската двойка се учи да прави нещата „по български”

Милърови на терасата с изглед към Дунава.

Да се преместим в България? Защо не? За Тони и Кейт Милър всичко започва като на шега. Няколко телевизионни програми, посветени на България, ги подтикват да посетят страната. Двамата заминават на почивка на българското Черноморие и се връщат в Англия с ясната идея да си купят къща у нас.Оглеждането на имоти, срещите с брокери и сравняването на цени не се оказва най-приятното нещо на света. Дългото търсене ги отвежда в Ново село, където неочаквано намират това, което винаги са искали – красива двуетажна къща на брега на Дунава с невероятна гледка към реката. Тя е техният български дом вече повече от година.

Решението на семейството да напусне Англия е взето дълго преди да се появи идеяата за България. Тони е корабен инженер, Кейт работи в увеселителен парк. Работата така ги поглъща, че рядко намират време за себе си. Случва се да не могат да се видят по цяла седмица. „И двамата работехме непрекъснато, но пак не можехме да си позволим кой знае какво качество на живот”…, разказва Кейт. Едно тъжно събитие – смъртта на тяхна близка приятелка непосредствено след пенсионирането й, им отваря очите и ги кара да осъзнаят, че животът трябва да се живее, а работата не бива да доминира. Семейството е разочаровано и от ситуацията в родината – от растящата престъпност и непрекъснато повишаващите се данъци от имигрантските нашествия и „прекомерната политическа коректност” на правителството.Затова решава да вложи спестяванията си в къща в чужбина. Избират България като европейска страна с красива природа и богата култура, разумни цени на имотите и евтин живот. Всичко това им предоставя възможността най-накрая да си отдъхнат и да се порадват на живота в спокойното крайдунавско село. Всъщност те не са единствените англичани в селото. Около година преди тях тук се установяват Джеймс и Джоузефин Лейдлоу, а други английски семейства са купили къщи, в които прекарват летните месеци.

Днес Кейт и Тони изглеждат щастливи, но все още свикват с новия си живот – казват, че се опитват да правят нещата „по българския начин”.

Милърови в дома си в Ново село. Снимки: Нели Томова
Милърови в дома си в Ново село. Снимки: Нели Томова
Милърови в дома си в Ново село. Снимки: Нели ТомоваУлица в Ново село.Милърови на терасата с изглед към Дунава.Милърови и съседите им. Снимки: Нели Томова

„В Англия има много етнически малцинства, чиито представители искат да живеят по собствените си правила. Но ако искат да живеят както в родината си, защо не си останат там? Ние сме дошли тук и не желаем да живеем като англичани, а като българи”, обяснява Тони. „Искаме да правим нещата по българския начин. Не желаем да се пъчим и да действаме като англичани”, допълва той. „Опитваме се да разберем как живеете вие, каква е културата ви”, казва съпругата Кейт.

За щастие семейство Милър са попаднали на добри учители. Българските им съседи Сребрина и Величко им помагат от самото им пристигане в Ново село до днес.

”Те са чудесни хора. Сигурно щяхме да се оправим някак си и без тях, но те страшно ни улесниха през първата ни година тук. Не можем и да мечтаем за по-добри съседи“, признават господин и госпожа Милър.

И наистина изглежда, че българското семейство винаги е наоколо, за да помогне или да за да даде съвет.

Езиковата бариера обаче все още е проблем. Малко хора в селото знаят английски, а българският затруднява англичаните. .

„В Англия когато някой говори, много често повтаря едни и същи думи, и така ги запомняш. В България не е така. Величко може да говори десет минути и да не повтори дума повече от два пъти” смее се Тони. „Аз съм по-напред с ученето”, казва Кейт. Тя е започнала да изучава езика систематично, съставила си е речник от думи, който непрекъснато се обогатява.

Англичаните участват и в обществения живот на селото, пазаруват в местните магазини, поздравяват всички. Може би заради това местните ги приемат добре. „Не съм чул нито една лоша дума в Ново село. Хората са приятелски настроени и всички са готови да помогнат. Какво повече може да иска човек?!”, казва Тони.

Естествено някои неща в България им се струват меко казано странни.

„Например митниците. Там човек може да загуби цял ден в чакане”, казва Кейт.

„Или банките”, веднага прибавя Тони. „В Англия ако влезеш в банка за да теглиш или внасяш пари и се забавиш повече от пет минути, значи има нещо нередно. В банката във Видин (близкия до Ново село град – б.а.), можеш да стоиш цели двайсет и пет минути и това е нормално…”

Тони и Кейт обаче мъдро са приели идеята, че англичаните в България просто трябва да приемат местните правила и норми, ако искат да живеят тук.

Всъщност те имат да научават още нещо в България. Как да разпускат. „Толкова сме свикнали да се движим по график”, твърди Тони. „В един ресторант веднага можеш да разпознаеш англичаните по това, че се хранят ужасно бързо и непрекъснато си поглеждат часовника”, обяснява той. „Българите не се тревожат, оставят времето да си тече, пък да става каквото ще”, отбелязва Кейт. „Това трябва да научим. Да разпускаме. Да се наслаждаваме на времето си и да не бързаме. За нас това е един вид упражнение. Непрекъснато се опитваме да се отпускаме, защото сега времето ни принадлежи и нищо не ни пришпорва”, смята английското семейство.

Онова, което им липсва от родината, са английските вестници и традиционната английска храна – риба с картофки. Както излгежда обаче за сега се справят и без тях.

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.