Урок по журналистика от един уиски писател + оценки от „Уиски байбъл“ 2019

Джим Мъри за ухажванията на производители и за мъката да оценяваш над 1500 уискита годишно

Джим Мъри на лекцията си в Пловдив. Снимка: Иван Бакалов

Неотдавна в Пловдив изнесе лекция „богът на уискито” Джим Мъри. Наричат така 61-годишният англичанин, защото издава „Библия на уискито” – годишникът „Уиски байбъл”, в който за 2019 г. се съдържат оценки за над 4700 вида уиски от цял свят – блендед, малцови, бърбън, ръжени и т. н.

От 2003-а година, когато е започнал да издава годишника, досега Мъри е дегустирал над 20 000 уискита. Оценява ги по 100-точкова система. Хубавите уискита са от 80 точки нагоре (за Мъри и системата му на оценка е ставало дума в e-vestnik, виж тук).
Това е непосилен труд, и съвсем не е удоволствие, както обясни той пред аудитория от 50-ина души, дошли на лекцията му в Пловдив. Тя беше съпроводена от дегустация на редки уискита, някои от които 30-40-годишни.

С много чувство за хумор Мъри разказа как е започнал кариерата си на уиски-писател. Той е първият в този бранш, има издадени 6 книги за уиски и 16 издания на годишника „Уиски библия”.
За пръв път опитал уиски на 7-годишна възраст, когато негов чичо решил да направи експеримент и да му даде чашка уиски, за да види как ще реагира и да го научи да не опитва. Малкият Джим обърнал чашката и получил експлозия в устата, както обясни. Но му харесало.

Годишникът „Уиски байбъл|“ излиза от 2003 г. Снимка: e-vestnik

Започнал да пише във вестници още като ученик. На 17 години вече работел за информационна агенция, после за няколко вестника. И още на 17 години при посещение в дестилерията „Талискър” изгубил „девствеността си в уискито”, както се изрази. Изглеждал по-възрастен и там без да подозират, че е на 17, му извадили да дегустира направо от бъчвата, с висок градус.
Работейки като професионален журналист започнал да пише рубрики за уиски и да обикаля и дори да работи в свободното си време в дестилерии в Шотландия. През 1994 издава първата си книга за уиски – за ирландското. През 1997 г. издава „Пътеводител за уиски”, която е преведена и на български и то без да искат разрешението на Мъри, както стана ясно на лекцията. На първия ред седеше жена на средна вързаст, която носеше омачкан екземпляр на неговата книга – „Пътеводител в света на уискито”, издаден 2001 г. Книгата има и предишно издание. Мъри по време на лекцията видя книгата, доближи се, разлисти я и се засмя – „Не съм знаел, че тази книга е издадена на български. И не съм взимал хонорар за нея”. После дори сложи автограф на омачканата книга.

„Пътеводител в света на уискито” е издадена от рекламна агенция Princeps, както пише на първата и последната страница. Спонсор на изданието е компанията „Уийлям Грант и синове” (по точно от представителството в България), на гърба на корицата и на втора страница има цветна реклама на тяхното уиски „Гренфидих” 15-годишно.

Книгата на Джим Мъри, преведена и издадена у нас без той да знае. Снимка: e-vestnik

Това, което направи впечатление е, че Мъри подчерта няколко пъти с гордост, че е журналист. У нас престижът на тази професия е паднал доста, както и доверието в медиите. Трудно ще намериш български журналист да повтаря с гордост, че е журналист.
И ето, един човек, който спокойно може да се представя само като уиски-писател и дегустатор, натърти няколко пъти, че е журналист.

И даде примери, че не се влияе от ухажванията и предложенията на производители. Много от тях дори се сърдят за оценките му. Дори най-голямата алкохолна компания в света „Диаджио” (в портфолиото й е „Джони Уокър” и мн. други), му забранила да посещава техните дистилерии в Шотландия (близо 30), дори и онези, които са отворени за туристи. Трябвало да моли за специално разрешение. Шефовете на отделните спиртоварни, обаче, за разлика от шефовете на компанията си, били по-радушни с него. Някои от тях му звънели по телефона да се извиняват и да го канят да ги посети инкогнито, без да се обажда в „Диаджио”.

Мъри разказа, че имало вълна от изненада и недоволство, когато преди време обявил за уиски на годината в своя справочник японско уиски. Така събудил интереса към японските уискита по цял свят. И преди няколко седмици бил на посещения в Шанхай, където, разхождайки се, видял срещу него да се приближава шефът на компанията „Сънтори”, който притежава марката уиски „Ямазаки”, оценено високо от Мъри. Японецът за пръв път виждал на живо Мъри, изненадан го поздравил и му казал,че се радва да го види, след това, което е направил за тяхното уиски. „Вие вдигнахте стойността на нашата компания на 3 милиарда долара”, казал японският шеф. „Радвам се – отговорил Мъри със смях – аз пък продадох поне 6 книжки повече от годишника”. Книжката му не се превежда на никакви езици, Мъри е собственик на издателството и всичко е под негов контрол.

Джим Мъри на лекцията си в Пловдив. Снимка: e-vestnik

Мъри е и консултант на технолозите на някои производители. Но строго се придържа към работата си като журналист, както подчерта, не се занимава с производство и продажби. Неговите книги и оценки влияят на производителите и задават тенденции в производството на различни видове уиски. След като вдъхновил американски производители да развиват ръженото уиски, от една тамошна спиртоварна му се обадили и му предложили да купи голям брой бъчви с отлежал дестилат ръжено уиски, да го направи по свой тертип и да го продава със своя марка. Той се консултирал с трима познати инвеститори, направили сметка и изчислили, че могат да спечелят 2-3 милиона долара. Но Мъри се обадил на производителя и отказал сделката. Защото, както отбеляза, държи на авторитета си, а ще го изгуби, ако се намеси в производство и продажби – „Как ще продавам справочника после, след като съм започнал да продавам уиски? – попита риторично той – Моята работа са годишникът и оценките, а не търговия”. „Аз съм журналист”, подчерта за пореден път.

Мъри разказа, че 5 месеца от годината работи плътно по 14 часа на ден. През останалото време обикаля спиртоварни и консултира. Има болки в гърба и спи на твърдо на пода, защото като го изследвали, установили, че мускул на гърба му се свива и изкривява гръбнака, възпален от постоянното движение с навеждане вдясно към плювалника до себе си като дегустира. Той не преглъща уискито като дегустира. Изпитва аромата с дегустационна чашка с формата на лилия, после поема от уискито в уста един или повече пъти, да оцени вкуса и го изплюва. Не го разрежда с вода, а дегустира и уискита с градуса на бъчвата – по 50-60 и повече градуси алкохол. Дори само в устата, спиртът пак прониква в организма и дегустации по цял ден са трудна работа.

Слушатели на лекцията на майтап го питаха опитвал ли е българско уиски, шегуваха се, че ако опита, няма да дойде повече в България. Те не знаеха, че Мъри вече е оценявал българско уиски, при това с 85 точки, повече от оценката за някои известни шотландски марки. Става дума за „Блек рам” 12-годишно, което се дестилира в Шотландия, но се блендира и бутилира в България. Все пак не е българско, а шотландски дестилат. И в годишника за 2019 г. то присъства с оценка 85 точки. Мъри вероятно го е опитал при производителя в Шотландия, и го е сложил в раздела „Шотландски блендове”.

От „Библията”:

Световно уиски на годината 2019
William Larue Weller 128,2 Proof (американски бърбън 64% алкохол да дестилерията „Бъфало трейс”)

Скоч уиски на годината 2019
Glen Grant Aged 18 Years Rare Edition

Ирландско уиски на годината 2019:
Red Breast Aged 12 Years Cask Strenght

Оценки от „Уиски байбъл 2019 г.”

Популярни марки блендед уиски:

100 Pipers                                  74
Ballantine’s Finest                    96
Ballantine’s Aged 12 Years      84,5
Bell’s Original                            91
Bushmills Aged 10 Years           92,5 (за масовото уиски „Бушмилс” – Bushmills Original – в годишника за 2019 г. няма оценка, в предишни години му е давал 80 точки. За продаваното у нас Bushmills Black Bush също няма оценка в годишника за 2019, но го е отбелязал като най-доброто ирландско блендед уиски на годината. В предишни години му е давал 91 точки).
Chivas Regal Aged 12 Years      83,5
Chivas Regal Extra                     86
Chivas Regal Aged 18 Years    73,5
Cutty Sark                                   78
Dewar’s White Label                 78,5
Dewar’s Special Reserve 12     84
Dimple 12 Years Old                 86,5
Famous Grouse                         89
J&B Rare                                    88,5
Hankey Bannister                    84,5
Hankey Bannister 12 Years Old 86,5
Jameson                                     95 (За отделна партида от това уиски е отбелязал 87 точки).
Johnie Walker Red Label        87,5
Johnie Walker Black Label 12  95,5
Johnie Walker Double Black    94,5
Old Smuggler                               85,5
Passport                                        83
Teacher’s Higland Cream          90
Tullamore Dew                            85
Tullamore Dew 12 Years Old    84,5
VAT 69                                          84,5
White Horse                                90,5

Американско бърбън уиски:

Buffalo Trace                                          92,5
Elijah Craig Small Batch                       89,5
Georg T. Stagg 95-97,5 (за няколкото разновидности)
Jim Beam Black Double Aged 8 Years 93 (За обикновения бърбън „Джим Бийм” няма оценка в годишника за 2019 г. В предишни години му е давал 86 точки).
Knob Creek Aged 9 Years                       94,5
Makers Mark (Red Seal)                         91
Jack Daniel’s Old №7 Brand                    92 (в предишни години му е давал 87 точки)

Малцови уискита:

Ardbeg 10                               95
Bowmore Aged 10 Years     92,5 (За някои разновидности от тази марка, отлежали по 15-18 години, дава и ниски оценки по 77-79 точки, за други – до 97 точки)
Cardhu 12 Years Old            83
Dalmore 12 Years Old         90
Dalmore 15 Years Old         83,5
Glenfidich 12                        85,5
Glenfidich 15                        94,5 (за варианта 40% алкохол. За 15-годишно с градуса на бъчвата 51% алкохол дава 85,5 точки).
Glenmorangie 10 Years Old 94
Glenlivet 12 Years of Age      92,5
Glenlivet Aged 12 Years        79,5
Glenlivet 15 Years of Age      80 (Има множоество разновидности Glenlivet, за които справочникът дава оценки в широки граници)
Lagavulin Aged 8 Years        95,5
Lagavulin Aged 16 Years      95
Laphroaig 10 Years Old        90
Maccalan 7 Years Old           89
Maccalan 10 Years Old         91
Maccalan 12 Years Old         61 (За тази разновидност „Макалън” Мъри е дал бележка, че има проблем с бъчвите от шери, в които е отлежало, те са обработвани със сулфити).
Maccalan Fine Oak 15 Years Old 79,5
Talisker Aged 10 Years         93
Talisker Aged 12 Years         86

ВинотоИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.