Какво ще каже Сърбия на света с избора на президент?

Настоящият президент на Сърбия Борис Тадич маха на привърженици на митинг на Демократическата партия на Сърбия. Тадич е един от основните претенденти за поста на предстоящите на 20 януари президентски избори. Снимка: Ройтерс

Изборът между двамата най-силни кандидати на президентските избори в Сърбия – Борис Тадич и Томислав Николич – поне според моментния им рейтинг, директно ще повлияе на бъдещия път на страната към европейска интеграция. Политическите анализатори смятат, че вотът ще представлява и един вид послание към международната общност, на което тя ще отговори.

“С избора на Томислав Николич за представител в креслото на държавния глава ще спечели онази Сърбия, която е скептична към Запада”, заяви Зоран Стоилкович, професор от факултета по политически науки. “Това е символична плоскост, която е много по-важна от това, какво би могъл да направи този президент”. Това становище се потвърди и от резултатите от проучването на общественото мнение, направено от агенция „Политикум“. То показва, че само половината от онези, които ще отбележат в изборната бюлетина Николич, подкрепят Европейския съюз (48,94 процента), докато над 90 процента от избирателите на Демократическата партия са заявили, че са за възможно най-бързо присъединяване на Сърбия към ЕС.

Най-близки до демократите са избирателите на Г17 плюс, която подкрепя кандидатурата на Борис Тадич. Четирима от петима симпатизанти на Г17 плюс са за европейската опция, докато от петима граждани, които подкрепят Демократическата партия на Сърбия, трима са за евроинтеграция. Едва половината от социалистите са за ЕС. Същевременно на въпроса дали са за най-близки връзки с Русия, позитивен отговор дават 74,38 от избирателите на Сръбската радикална партия, 73,39 процента от избирателите на Демократическата партия на Сърбия и 41,87 на сто от привържениците на Демократическата партия.

С оглед на диаметрално противоположните позиции на двамата кандидати, които ще стигнат до втория кръг на изборите, изниква въпросът доколко президентът може да влияе решително на политиката на страната. Според оценките на специалистите по право, пълномощията на президента на Сърбия не съответстват на легитимността, която той получава от това, че се избира в преки избори.

Мъж гласува в Белград на парламентарните избори на 21 януари 2007 г. На президентските избори се очаква ниска избирателна активност, тъй като президентът няма много правомощия, а и кампанията съвпада с няколко празника. Снимка: ОССЕ

Според конституцията на Сърбия държавният глава отговаря за представянето на страната в чужбина, командването на армията, той провъзгласява закони, предлага кандидата за премиерския пост, назначава и отзовава посланици, дава помилвания и отличия. Както казва обаче Миодраг Радоевич от Института за политически науки, не са важни само официалните пълномощия на президента.

Дали функцията на президента ще бъде силна зависи не само от конституционните пълномощия, но и от характера на политическата система, дали има подкрепа в парламента, дали в правителството участва партията му. “В зависимост от това президентът може да бъде истински шеф на държавата или само политическа фигура”, обяснява Радоевич. Според Стоилкович, “независимо от ограничения брой президентски пълномощия, влиянието на президента расте, като се има предвид, че той е избран пряко и действа в поделена партийна система и не бихме могли да кажем, че имаме протоколен президент.”

Все пак анализаторите са съгласни с оценката, че президентските избори мотивират избирателите по-малко от парламентарните избори, тъй като те смятат, че парламентът и правителството, избрано от депутатите, могат да влияят на техния живот повече, отколкото един човек. Поради това според анализатора Лацманович съществува голяма опасност на президентските избори да участват значително по-малък брой избиратели, отколкото на парламентарните избори от януари. “Участието в изборите не би се увеличило значително, ако едновременно с президентските се произведат и местни, и областни избори”, посочва Лацманович.

На изборите ще попречат и многото празници, които се падат във времето на кампанията. Датата на изборите не е избрана много подходящо, но празниците не са аргумент изборите да не се състоят. “Тези избори ще покажат и колко сме инертни, колко наистина ни интересува бъдещето”, смята Лацманович.

Все пак мотив за участие в изборите би могъл да бъде фактът, че това е добра възможност гражданите, които не са доволни от властта, да покажат недоволството си, като гласуват за кандидатите на опозицията поне на първия кръг и така изпратят определено послание.

На броя на гражданите, които ще участват в изборите, ще повлияе и становището на Демократическата партия на Сърбия и Нова Сърбия. Ако Демократическата партия на Сърбия не подкрепи изборите, това ще намали участието, смята анализаторът. Освен всичко това, и самото поведение на Демократическата партия и коалицията, която имат с Демократическата партия на Сърбия, неодобрявана от много техни гласоподаватели, прави този вот по-малко интересен за тях. Демократическата партия така и не успя да мотивира негласуващите, които в голямата си част й симпатизират. Те са демотивирани, тъй като не виждат прогресивна Демократическа партия, а една партия, която е съгласна на отстъпки, обяснява Лацманович. Все пак тази картина би могла да де променени от факта, че Демократическата партия този път не се съгласи изборите да бъдат отложени и успя да ги насрочи без съгласието на коалиционния си партньор.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.