Кратък справочник за партии 2. – Борисов е пътник. Но кои ще му станат патерици пак?

Урна с бюлетини за парламентарните избори. Снимка: от тв екрана

(Продължение – виж още „Кратък справочник за насипното дясно – кой кой е и кой има шанс на избори?„)

Посред снега и километричните задръствания в преспите все по-остро се усеща, че въпросът с предсрочни избори е не дали, а кога точно.

Срещу ГЕРБ като най-силна опозиция, с най-големи шансове на изборите, се очертава БСП, макар че рояк малки партии също се самоопределят като опозиция. И претендират да са „автентична десница”, която по тяхната логика неизбежно трябва да вземе властта, защото изповядват евроатлантическите ценности, и са против Путин, Орбан и прочее. Тъй като засега подобни декларации са главните им достойнства, шансовете им не са големи.

Впрочем, почти всички партии претендират да са десни, някои дори не искат да си признаят, че са по-скоро наляво от центъра, защото е някак срамно да си по-вляво. Това засилва позицията на БСП, защото претендиращите за десни малки партии са се компрометирали като патерици на Борисов. А средният избирател има остра нужда от алтернатива на Борисов, и това го тика да гласува за БСП, дори от немай къде.
Кои партии се опитват да потърсят

„трети път” – нито ГЕРБ, нито БСП?

Вече стана дума за Демократична България, за предшестващия Реформаторски блок и др. свободни десни електрони, преливащи от партия в партия и от коалиция в коалиция (виж тук).
„Глас народен” е партия, която на изборите 2013 г. взе 1,3% и 47 хил. гласа, а на изборите 2014 г. 1,1% и 37 хил. гласа. Тоест, тръгна надолу още след създаването си. Това е партия, основана от музикантите Светослав Витков (Светльо от „Хиподил”), Венци Мицов и техни съмишленици. Двамата се кандидатират и за президент и вицепрезидент през 2011 г. и събират 54 хил. гласа и 1,6% – близо до резултата на обединените десни около кандидата Румен Христов. По-късно на местните избори в София Витков и Мицов стават общински съветници. „Глас народен” е партия, наподобяваща партии против статуквото като тази на комика Бепе Грило в Италия, постигнала големи успехи в парламентарни избори и после участваща в правителства. В наши условия има потенциал за такава партия, но „Глас народен” не постига голям успех. Коалицията им с Реформаторския блок за изборите 2017 г. показа, че в политиката 2 плюс 2 често не прави 4, а има изваждане, защото коалициите могат да отблъснат част от избирателите. Заедно постигнаха 107 хил. гласа и 3,1% (за сравнение, през 2014 г. РБ имаше 8,9%). Това все пак беше повече от отделилите се от Реформаторския блок ДСБ, които изпаднаха с 86 хил. гласа. Тази коалиция на „Глас народен” наруши образа им на партия анти-статукво и ги постави сред други партии, които непрекъснато се коалират с надежда да преминат 4-процентната бариера.

И сегашните коалиционни партньори в третия кабинет на Борисов, т. нар. патриоти, се пишат десни, говорят против „комунистите”. Събрани са в една малка коалиция с вътрешно напрежение, в която „Атака” на Сидеров се застъпва за Русия, а НФСБ на Симеонов използва антируска риторика като останалите малки десни партии. Тази малка коалиция участва в голямата коалиция с ГЕРБ, чийто лидер Борисов на моменти открито шикалкави и лавира между Запада и Русия. Спадащото влияние на „Атака”, която е имала 258 хил. гласа и 7,9% на изборите през 2013 г. се дължи на това, че подкрепя властта и влиза в коалиции. При всичките уговорки за Сидеров и „Атака”, мнозина гласуваха протестно за нея, защото я виждаха като анти статукво, каквото тя престана да бъде.
На практика

най-голямата дясна партия е ГЕРБ,

колкото и да е псевдодясна. Борисов отдавна изяде електората на някогашното СДС, и на отломките от него в по-новите партии. Самият Борисов започна като „трети път” между БСП и „другите” и на това основно се дължеше успехът му на изборите 2009 г., когато взе 1,6 млн. гласа. Но той бързо зави и прие остра антикомунистическа риторика и непрестанни демагогии срещу БСП. Така се очерта сам като полюс, на другия край срещу БСП. И електоратът на малките партийки от т. нар. „автентична десница” преля към ГЕРБ. Някои гласуват за Борисов само за да не дойдат „комунистите”. И харесват говоренето му против „комунистите”, искат да ги „бие”.

Кой може да се очертае като „трети път” между Борисов и БСП? Заявка даде Слави Трифонов с митичен проект за партия, за който направи кастинг сред амбициозни да влязат в политиката млади хора. Този проект имаше шанс, някои социологически сондажи му даваха висок резултат. Но след няколко предавания на неговото шоу той остави впечатление на съглашател с Борисов. Филм, който вече е прожектиран. Още една патерица на ГЕРБ. Затова проектът на Трифонов пострада преди да се е състоял.

Възможно е за изборите, които ще са най-вероятно догодина, много от т. нар. насипно десни за по-сигурно да влязат в коалиция с Борисов още предизборно. Лидерът на СДС даде такава заявка, че ГЕРБ е техен естествен съюзник и т. н. Борисов показа, че може да поглъща като хамелеон хора от десните, да ги включва листите си, да ги назначава на властови позиции. Нищо чудно някои от свободните електрони вдясно да се появят в листите на ГЕРБ като хора от гражданска квота. Например бившият министър Москов е готов, ако не успее да осъществи свой проект с НФСБ на Валери Симеонов. В листите на Борисов е имало хора като Методи Андреев, имало е и остри негови критици като Тома Биков и Антон Тодоров, какво остава за хора, които са му били патерици.

Освен изредените по-забележими вдясно малки партии има още по-малки, които съществуват по регистрация, но са загубили привърженици – Съюз на свободните демократи на бившия кмет и лице на СДС Стефан Софиянски, споменатото „Синьо единство” на друго лице на някогашното СДС – Надежда Михайлова, стопилата се бивша управляваща партия НДСВ, отцепилата се от нея Българска нова демокрация (за които стана дума в предишната част), някои маргинални условно десни.

Има и корпоративна партия „Воля”, еднолично ЕООД на Марешки. Той всъщност може да се нарече по-автентично десен от някои други претендиращи за това понятоие – богат търговец, капиталист, направи си партия с много демагогия, предлагащ евтини лекарства и гориво за народа. Какво може да се очаква от него, ако влезе пак в парламента? Ако Борисов не успее да си намери друг съюзник в бъдещия парламент, Марешки със сигурност ще направи сделка с него. Но няма да се стигне дотам, Борисов ще има достатъчно оферти от други, а Марешки най-вероятно ще изпадне като други корпоративни партии, кратковременно просъществували.
ГЕРБ, едноличната на Борисов партия, е

член на Европейската народна партия

– тоест християндемократи, дясноконсервативни.

ДСБ, ДБГ и СДС са членове на Европейската народна партия – и те християндемократи и дясноконсервативни.

Движение „Да България“ гравитира към Алианса на либералите и демократите на Европа, чиито членове са ДПС.

„Зелените“ естествено принадлежат към европейските „Зелени“, без да имат представителство в българския или европейския парламент, не може да се каже, че са десни, но у нас участват в обединения с тях.

Без подкрепа от други партии в парламента, досега Борисов никога не е имал достатъчно депутати да направи самостоятелно правителство:

избори 2009 г. – 117 мандата ГЕРБ

избори 2013 – 97 мандата ГЕРБ

избори 2014 г. – 84 мандата ГЕРБ

избори 2017 – 95 мандата ГЕРБ

Очевидно е, че ако някой от насипното дясно мине 4-процентната бариера, ще се ориентира да стане патерица на Борисов, или ще бъде притиснат да го направи.

Така всички работят вкупом за БСП и подготвят победата й. БСП може да излезе с 1-2% пред ГЕРБ на предстоящите избори и да получи мандат да съставя правителство. Вероятно ще предложи кабинет от типа на Орешарски – технократ, финансист, непартийна фигура. Но кой ще подкрепи такъв кабинет? Няма да са малките десни партии (ако въобще влязат в парламента). Коалиция с ДПС вече е имало и ефектът е пагубен за БСП. Затова има един нов вероятен коалиционен партньор – ГЕРБ.

Въпреки сегашните декларации на ГЕРБ, че няма да влизат в коалиции с БСП, Борисов няма да иска да излезе от властта, защото рискува да го преследват и да изобличават управлението му. Много бързо и лесно ще дръпне една демагогска реч и ще подкрепи такова правителство, предлагайки свои министри.

Разбира се, има вариант ГЕРБ да прави правителство и като втора политическа сила, в коалиция с някои малки партии. Такива са евентуално сегашните коалиционни партньори и някои от десните (Демократична България), ако преминат 4-процентната бариера. Но такова правителство няма да просъществува дълго. Вече се видя какво стана с правителството на Орешарски, което беше подобен злополучен опит. А и такъв опит ще изхвърли окончателно Борисов от властта.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.