Коледна история

Из „Фотописи“ от Иван Кулеков – „Законът на Кулеков: По-голямата свиня изяжда по-малката“. Виж още на kulekov.com

Уважаеми читатели, предупреждавам ви, че историята, който ще ви разкажа, може да увреди вашето добро настроение. И то не защото обичам да издевателствам над читателя, да му чета конско и да му размахвам пръст. Не. Тези дни нямам никаква причина да изливам недоволството си от този – нека да се изразим културно, по американски – от този фъкинг живот.

От вчера имам нов 24-инчов монитор с разделителна способност 1920 на 1200 пиксела и се радвам на една прекрасна картина на света. Като седна пред компютъра, душата ми прави мексиканска вълна, иска ми се да пиша само за боеве с торти, за цопнали в калта пенсионери и за още едно-две смешни неща, но нали знаете, че винаги има едно „но”. Но музата, с която живея на семейни начала, ми заяви, че щом съм се заел да пиша коледна история, то съм длъжен да спазвам Закона за коледната история, според който във всяка написана дума трябва да пулсира една неприкрита, тъжна, пък същевременно светла любов към човека, независимо от материалното му и обществено положение. Добре де, викам й на музата, аз разбирам защо трябва да обичам всеки, чийто монитор е под 24 инча, бил съм някога на това дередже, за хората с монитори от 15 инча съм готов дори да изпратя платен есемес, но от какъв зор трябва да си падам и по ония надути пуяци с монитори от 32, 42, 50 и 100 инча? Пиши, обичай и не питай! – рече пиклата му с пикла и ми обърна гръб. Не очаквах да чуя това от нея. Прозвуча ми като предпоследна дума на отдавна забравен класик на литературата.

Последната дума на писателя, разбира се, е прахът му да се разпръсне със самолет над река Мисисипи, Средиземно море и Тихия океан. Какво да го правиш, вари го, печи го, това е класикът – дори и в последния си час се заблуждава, че след себе си ще остави планини от пепел, която гражданската авиация, понеже си е избила всички пътници и няма друга работа, ще започне да пръска по целия свят. Не съм вече на ония години, когато ръката е на спусъка на пищова, а изпитото вино иска да се изплюе върху всеки закон, обичам сутрин да си сърбам кафенцето, да си смуча грейпфрутчето и да си гледкам 24-инчовото мониторче, та стиснах зъби и прекарах през разказа си една червена нишка, които едни ще нарекат коледно настроение, а други – стенание от любов по изгубения в гънките на пейзажа човек.

Още веднъж предупреждавам за опасните последствия, до които може да доведе чeтенето на моят коледен разказ. Има вероятност мъже с положение да получат порив за ръкостискане с всяка протегната за автостоп ръка, а жени със собствен бизнес да съблекат и последната дрешка от гърба си и да я дадат на голата конкурентка, с която делят общ мъж. Макар че е глупаво. Глупаво е през 21-ви век да се робува на Закона за коледна история, писан преди два века в „Малката кибритопродавачка” от Ханс Кристиян Андерсен. От тогава толкова много календари се смениха, че ако облепя къщата си с тях, всички ще ме помислят за сексуален маниак. Не е нормално повече от 200 години писателите да продължават да пишат коледни истории, които да предизвикват само състрадание към бедните и нещастните.

Из „Фотописи“ на Иван Кулеков – „След промяната на времето се оказа, че да замръзнеш на поста си е било голяма грешка“. Виж още на kulekov.com

За кого да страдаме, на кого да съчувстваме? Всички малки кибритопродавачки от времето на Андерсен, които не се обединиха в по-големи международни консорциуми, отдавна са фалирали. Това са дължи както на известната борба срещу тютюнопушенето, така и на евтините газови запалки, внос от Китай, които се намират буквално на всяка крачка. Колкото и да не им се иска на антиглобалистите, локалните бизнеси с кибрити умряха. И светът не се върти според Закона на Андерсен, а според Закона на капитала. По закона на Андерсен съдят само разни пропаднали типове, които в стремежа си да трупат все по-големи и по-големи монитори, са готови да пишат всякакви коледни разкази. И второ. Днес не ти е 19-ти и 20-ти век, че като видиш нейде малка кибритопродавачка, да решиш, че тя е робиня на държавата-мащеха и веднага да хукнеш да я освобождаваш. Днес е 21-ви век, животът съществува само във виртуалното пространство, и ти с едно кликване на копчето се освобождаваш от всякакви кибритопродавачки, които ти развалят настроението. Японците са пуснали едни малки надуваеми кибритопродавачки, които говорят нецензурни думи на 80 езика, но ако пък толкоз си умрял за истинска, няма проблем да си я поръчаш и по джиесема.

Забавлява се човекът, този век е век на развлечението, но не забравя, че има едно малко изключение – 25 декември. На Коледа всеки християнин се преструва на човек. И вика – абе, Боже, няма ли кой тук да напише нещо християнско, че на този ден се съпреживява мъката на страдащите. Ех, как искам Достоевски да ми напълни душата с три изречения! Това обаче поставя в шах медиите, които непрекъснато задоволяват непрекъснато растящите нужди на човека – къде да й търсят на тази аудитория разните там Достоевски, като с автори, които не привличат рекламодатели, те не работят. Изборът между Неточка Незванова и Кока Кола вече е направен и връщане назад няма. А познайте кой тогава пише коледния разказ, който кара народа да реве като на бразилски сериал, а народните избраници да гушват меченцата и в съпровод на Хора на столичните журналисти да се отправят към сиропиталища и старчески домове? И това не е всичко.

Из „Фотописи“ на Иван Кулеков – Виж още на kulekov.com

Предупреждавам за последно – после да не се гоним по съдилища за пропуснати ползи – четенето на моят коледен разказ може доведе до пълно умствено разстройство. Музата ми, например, като го прочете, направо се побърка и започна да крещи, че след Христос животът не е сила, а любов. А моята любов се изразявала само в това да си лягам вечер преди нея, за да затоплям чаршафите. И окончателно ме напусна. Честно казано, откакто пиша без нея, изкарвам десет пъти повече пари, но това са подробности.
Има обаче и още едно странично действие на тази моя коледна история, което ме притеснява повече от всичко. С ужас установих, че тя действа не само на сърцето, а и на стомаха. Съществува реална опасност, след като вие, уважаеми християни, я прочетете, стомахът ви да се свие на топка и всичко, всичко, което с такава любов сте приготвили за Коледа – туршии-муршии, ракии-макии, наздравета-маздравета, прасенца-мрасенца, кървавици-мървавици, бахури-махури, кюфтета-мюфтета, вина-мина, когато сме най зле, тъй да сме, баници-маници, торти-морти, щолени-молени, банани-манани, портокали-мортокали, кафета-мафета, айдета-майдета – да си остане на масата недокоснато. Е, вече спокойно мога да си измия ръцете. Приятно четене и весела Коледа!

Още от автора – на kulekov.com

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.