Коледна елегия от кв. „Младост“

Илюстрация: Рок Санта

Тази нощ спах неспокойно. Сънувах, че номер 13 от листата на „Да България“ е спечелил 17 преференции и е застанал пред блока ми, развявайки плакат – „Нито си ми на преференциите, нито на доматето в Карнобат“.

Дотук добре, криво – ляво се събудих към 7 сутринта.
Станах, направих кафе и изведнъж – дзъъъъър – на вратата някой звънеше.

„Ей с’я дойде Кольо Адвоката от сънищата ми“ – рекох си аз, и, плувнал в студена пот, отворих вратата, за всеки случай държейки джапанка в лявата ръка.

„Если вие искатьй, да пагаворим за Исус! Очень много той иде для нашето спасении“ – рече любезно и благо леля с очевиден руски произход, държейки брошурка, на която спасителя бе нарисуван като в час по трудово в основното училище в Долно Уйно, Кюстендилско.
„А у меня не интересува ничево“ – рекох аз и затворих вратата.

Пих кафе, гледах малко телевизия, разкъсван между Цацаров и едно кулинарно предаване.

След това получих съобщение, че една чакана от мен пратка е пристигнала в 487 блок в офиса на „Еконт“.

„Тате, ще участвам в един конкурс, днес е последния ден за документи и такси“ – рече пък синът ми Лазар.
Погледнах – наистина, ден последен, ама неработен. Обаче се оказа, че банковия клон на „Пощенска“ в мола на Цариградско работи.

Набързо скочих в панталона, навлякох ризата и потеглих към 487 блок.
Влязох, казах си данните и любезният служител рече – „Ама вашата пратка е в другия офис в Младост 4. При Бизнеспарка“.

Ох, добре, минах по леда пред офиса, качих се в колата и тръгнах към другия офис. А там имаше опашка. Като казвам опашка, говоря за около 70 души, застанали пред офиса. И един бабаит с „Лендроувър“, който бе паркирал насред улицата.

„Махнете си колата, господине, защото трябва да минем“ – казаха служителите на Еконт.

„Нема да си я манем. Ти че ми кажеш.“ – рече батката.

„Господине, тука не е за коли, тая улица е за товари“ – рече кротко човек от опашката.

„Ти ли бе! Са че те утепам бе! Ела ми тука бе! Цървул!“ – рече батката и скочи директно на бой.

Цялата опашка му се развика, а той скочи на бой и на всички ни.

„Че ви утепам бе, боклуци бе!“ – рече батката, но понеже видя, че сме много, а и една дама (най – мъж измежду нас явно) звънна на 112, се качи в колата и с маниер на диво прасе мина така, че да закачи с огледалото една жена от опашката. Детето на жената се поизплаши, а полицията беше уведомена. Докато дойдат, аз вече бях на входа на Еконт.

„Господине, вашата пратка не е тук. В 487 блок е“ – рече служителя.

„Ама…те оттам ме пратиха тук“ – рекох аз.

„Объркали са се. Коледа е“ – рече служителя и аз погледнах часвоника.

12,35. Докато стигна пак до другия офис, той ще затвори.

Теглих една наум, пожелах Весела Коледа на опашката и тръгнах към мола на Цариградско. Излишно е да казвам, че търсих банковия клон на „Пощенска“ 20 минути.
Излишно е и да казвам, че имаше опашка от 10 души и че накрая успях да внеса 42 лева по сметка, за да може Лазар да участва в конкурс.

След това минах и през „Лидъл“, откъдето закупих хляб, безалкохолна напитка, мляко и горгонзола (2,99 парчето). И сега седя, жена ми прави панирани чушки с доматен сос, чета как един мой приятел не можело да е добър композитор и културтрегер, защото бил дебел (демек, не съм само аз) и си мисля, че Коледата вече не е онова, което беше.

Това накратко е всичко.

Изводи:

– никога не четете листите на „Да България“ по празниците, за да не сънувате кошмари

– никога не отваряйте вратата на лели, които носят съмнителни брошури в ръка

– никога не се редете пред „Еконт“, ако нямате палка, нервно – паралитичен газ и 7-8 пистолета под ръка

– и никога, ама наистина никога не подавайте документи за каквото и да е на 22 декември

Светли празници. Нема да се плашите.

Коледа е само веднъж в годината, а боя можете да го отнесете всеки ден… по няколко пъти…


От фейсбук страницата на автора

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.