Русия изглежда твърдо решена да предотврати приемането на Украйна в НАТО

Неотдавнашният сблъсък между руската брегова охрана и украинския военноморски флот показва, че Русия не е готова да предложи отстъпки относно Крим, почти пет години след като анексира територията от съседна Украйна

Докато един от регионите й остава спорен, Украйна едва ли ще се присъедини към НАТО. Русия изглежда твърдо решена да гарантира това, съдейки по неотдавнашния сблъсък с украински военни кораби край бреговете на спорния Кримски полуостров.

Анексията от Русия на Крим от съседна Украина и тлеещият проруски бунт в Източна Украйна изправят военния алианс, воден от САЩ, пред заплахата от пряк конфликт с Русия, ако приеме Украйна.

„Не виждам възможност за присъединяване към алианса в рамките на следващото десетилетие“, каза пред ДПА Тарас Захородни, директор на Националната антикризисна група, мозъчен тръст за политически и военни оценки, базиран в Киев.

„Това би било нереалистично, докато Крим и Донбас са окупирани“, каза Захородни, имайки предвид украинската Донецка област, където проруски сеператистки групи воюват с украинската армия повече от четири години.

Руският президент Владимир Путин призна, че руски войници са съдействали за анексирането на Крим, но правителството му упорито отхвърля обвиненията на Украйна за пряко участие в конфликта в Донбас.

„Руското правителство няма да промени своя фундаментален национален интерес, формулиран от Путин: никакви неприятелски военнополитически блокове на територията на бившите съветски републики“, каза Наби Абдулаев, директор за Русия на международната консултантска фирма „Контрол Рискс Груп“.

Три бивши съветски републики на Балтийско море – Латвия, Литва и Естония, успяха да влязат в НАТО по време на първия мандат на Путин. Украйна и друга бивша съветска република – Грузия, имат аспирации да се присъединят към западния военен алианс.

Сегашният конфликт в двете най-източни украински области до руската граница – Донецка и Луганска, много прилича на друг случай – Грузия загуби контрола над два отцепнически региона след кратка война с Русия през 2008 г.

„Чрез интервенцията си в Украйна Русия постигна целта си да предотврати официалното интегриране на Киев в тези неприятелски алианси – Европейския съюз и НАТО“, каза Абдулаев пред ДПА.

В средата на декември ООН отново осъди анексията на Крим от Русия, като изрази тревога от увеличеното руско военно присъствие в околните води.

Русия трябва „да изтегли войските си от Крим и незабавно да сложи край на временната окупация на територия на Украйна“, заяви ООН, като прие поискана от Киев осъдителна резолюция.

В края на ноември руски войски откриха огън и задържаха няколко украински военни кораба и техните екипажи в Керченския проток кра йбреговете на Крим, който свързва Черно море с по-малкото Азовско море.

Инцидентът демонстрира готовността на Русия да използва военна сила, за да потвърди претенциите си за Крим, близо пет години след като анексира полуострова чрез спорен референдум.

Тъй като Русия е постигнала целта си да предотврати приемането на Украйна в НАТО, „малко вероятно е тя да разшири зоната на конфликта по-навътре в Украйна и да търси контрол над допълнителна територия“, каза Абдулаев.

Марк Галеоти, старши анализатор в Института по международни отношения в Прага, е на същото мнение.

„Не виждам особена вероятност за сериозна ескалация“, каза той пред ДПА.

„Може да има инциденти, подобни на Керченския, и ще продължат престрелките в Донбас, но е малко вероятно руснаците, както и украинците, да желаят ескалация на конфликта до някакво сериозно равнище“, каза Галеоти.

Конфликтът в Донбас може да продължи, докато Русия запазва собствената си вътрешна стабилност, каза Иван Курила, преподавател по международни отношения и история в Университета в Санкт Петербург.

Конфликтът в Донбас „изглежда е планиран по модела на Приднестровието или Южна Осетия през последните десетилетия, тъй че той може да продължи дълго“, каза Курила, имайки предвид отцепилите се региони на Молдова и Грузия, в които конфликтите сега са „замразени“.БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.