Социални мрежи изместват медиите – добре ли е това? (Или как може да те изпързаля Фейсбук)

Облигацията, послужила като доказателство, че България е дала 145 млн. златни лева заем на Франция през 1907 година.

Статус на незнаен човечец, придружен със снимка се превърна в хит във Фейсбук по празниците. До момента е споделен над 21 хил. пъти, харесан още не знам си колко хиляди пъти и т. н. И не става дума за някаква пикантна история, смешно видео, скандална снимка и т. н., а за факт от историята на България.

„България е дала заем на Франция през 1907 г. 145 милиона златни лева. Вижте оригинална полица от договора на 4 езика. Срок на погасяване 60 г. После ще ни втълпяват че сме бедняци и диваци. Моля разпространете и да се знае, че ние сме Европата, а не те” – това е написал във Фейсбук някой си Петър Неделчев Петров на 15 септември, придружено със снимка на държавна облигация от онова време (виж тук).

Този статус от няколко реда, придружаващ снимка на облигация на княжество България, е набрал популярност с 2-3 месеца закъснение, достигайки пик точно по Коледа и Нова година, когато се споделяше буквално на всеки 3-4 минути. И в момента се споделя усилено.
Толкова споделяния и лайкове няма нито една обективна статия, аналитична или историческа, от която и да е медия през годината.

Каква е движещата сила на любопитството към това съобщение? Национална гордост? Ниско самочувствие, което трябва да излекуваме с такива исторически „факти”?

Работата е, че това

не е исторически факт, а менте

Измама, заблуда, неразбиране, неграмотност, както и да го наречеш.

Защото документът на снимката е облигация, издадена от държавата и показва, че не България е дала заем на Франция, а е взела заем, като емитира държавни облигации. Днес използват съкращението ДЦК – държавни ценни книжа.

„Съвет“ от патриарха на българската литература Иван Вазов към потребителите на Фейсбук.

Въпросните облигации от различните заеми на България от миналия век се продават тук-там по антикварните магазини, има колекционерска стойност (виж тук). Техни снимки и легенди как още имали парична стойност и държавата трябва да ги изплати, се разпространяват из социалните мрежи.

Колко му е някой да намери такава снимка, да попрочете без да разбере и да си помисли, че България е дала заем на Франция – цели 145 млн. златни лева – 20 години след Освобождението от турско. И да изпраска откритието си във Фейсбук.

И това се приема за чиста монета и се разнася възторжено без някой да се замисли.

Движеща сила зад тази енергия, с която се прегръщат публикации във Фейсбук, са

нагласите, че медиите не казват истината,

че историята не е това, което досега е публикувано и написано в учебниците, „комунистите” са ги манипулирали и т. н. Имало скрити факти от историята, разнасят се линкове към някой блог или маргинален сайт. Например цяла отделна тема e обратната реакция на това, че допреди 30 години се прокламираше до втръсване връзката на България с Русия, българо-съветската дружба и т. н. Сега пък руснаците не са ни освободили и всъщност те са обесили Левски, под турска власт сме си живели прекрасно и т. н.

Но по принцип има твърдо убеждение, че официалните медии крият и конюнктурно употребяват исторически факти. но това прави в по-голяма степен и всеки „писател“ във социални мрежи.

Който разкрива във Фейсбук нещо ново и различно от статуквото, става доблестен журналист. Вадят от контекст произволни цитати от исторически фигури и писатели, постват ги заедно със снимката на Вазов, Ботев и т. н.

Новата журналистика не е новият журнализъм от 60-те години…

Тези нагласи се засилват, особено когато медиите са манипулативни, обслужващи, каквито са българските мейнстрийм медии в момента. На този фон изпъкват малки сайтове и, разбира се, публикации във Фейсбук, които не биха се появили в медии.

От своя страна големите медии вече следят внимателно Фейсбук и социални мрежи, какво предизвиква интерес и се опитват да го експлоатират. И превръщат в новина и основна тема някой статус или заснета случка. Понякога незаслужено и преувеличено. Разбира се, разобличения и критики срещу властта се спестяват от големите медии, те раздухват само безопасни за нея теми или спекулативно удрят по един или друг политик, за да обслужат обикновено управляващите.

Шега от социалните мрежи в англоезичните страни. Текстът гласи: Ти не си проникновен, ти не си интелектуалец, ти не си художник, ти не си критик, ти не си поет. Ти просто имаш интернет достъп.

При това положение популярността на статуси във Фейсбук се увеличава неимоверно и потребителите ги разнасят безкритично, важното е, че са контра на медиите, на властта.

Например във фейсбук-страницата на e-vestnik често споделяме статуси, колажи, карикатури, снимки от други страници във Фейсбук. И читателят, ако не е съгласен или пък споделеното нещо засяга хора на които симпатизира, се гневи на редакцията, не на автора на статуса, снимката. В общи линии недоверието е към медиите, „журналята”, а не към фейсбук-публицистите.

И така се стига до напълно заместване на медии с измислени новини от Фейсбук. Всеки вади някакви произволни факти, напише ги като цитат с картинка и това минава за истина.

И такива

фейсбук-публицисти и блогъри,

често се явяват големи критици на медиите и обявяват за фалшива новина дори обективни публикации, факти и данни.

Така от една страна в България има обслужващи и манипулиращи основни медии, които все пак използват обективни източници на информация и що-годе спазват някакви професионални стандарти, а от друга страна има напълно игнориране на тези медии от публикации в социални мрежи.

Случаят с облигацията е само дребен пример. За всеки обществен въпрос текат бурни публикации в социални мрежи и блогове, една от друга по-неверни. Например за изтребителите „Грипен” и Ф16 се изляха такива фейсбук-анализи, че експертите могат само да замълчат и да стоят мирно. И без друго не ги признават. Валяха едно от друго по неверни твърдения за всеки от двата самолета, подкрепени със снимки, цитати, линкове и прочее. Като зад това не стои някаква експертна оценка или обективен анализ, а чиста политическа запалянковщина на две групи за и против американските самолети.

Вари го, печи го, това е медийната среда, в която живеем във второто десетилетие на XXI век. Общественото мнение се формира до голяма степен от статуси и фейсбук-караници. В България все пак телевизиите имат още голямо влияние, докато по света и то е отслабено.

Например в Щатите сегашният президент Тръмп победи двете най-големи американски политически фамилии – на предварителни избори Буш в собствената си партия и на изборите Клинтън от демократическата. При положение, че беше нападан от почти всички медии, плувайки напълно срещу течението. Статуси в Туитър, видеоклипчета в социални мрежи, скандални изказвания и дебати – и това беше достатъчно.

Как ще се развива занапред медийната и интернет среда в България може само да се предполага. В България, както се вижда, наивници и лековерници много. Лесно могат да те хързулнат с публикация във Фейсбук. И това добре се използва от политически централи и издатели, които бързо се прегрупират да използват манипулациите в социални мрежи.

От една страна социалните мрежи са конкурент и коректив на големите медии, така те не могат да премълчават новини и да манипулират успешно, защото лесно ги разобличават. От друга страна социалните мрежи са най-големия разпространител на фалшиви новини, безогледни коментари и грешни оценки.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.