Защо неравенството има значение (или какво изкарва жълти жилетки по улиците на света)

Протест на „жълтите жилетки“ във Франция. Снимка: от тв екрана

 

 

До неотдавна повечето икономисти смятаха, че неравенството в разпределението на доходите и богатството не е толкова важно. Вярно е, че в скандинавските страни и в Австрия например въпросите за преразпределянето са част от икономическата политика посредством т. н. „социално партньорство” от 50-те години насам – с убеждението, че справедливото разпределение на доходите би спомогнало за стабилизиране на социалния мир.

Навсякъде другаде е било нормално въпросите за неравенството да се разглеждат като безполезно занимание за чувствителни натури, което наистина не заслужава сериозното внимание на политиците, устремили се да стимулират бърз икономически растеж без инфлация.

Има голямо единодушие за това, че преразпределението се смята за вредно за бързия растеж. Националните статистически служби и международни организации, с набиващото се на око изключение на Световната банка, не си дават труда да събират международно съпоставими статистически данни за преразпределението. А когато го правят, оценките са непълни, тъй като покриват само доходите от заплати плюс лихвения доход, пренебрегвайки капиталовите печалби.

Но се стигна до истинско поражение, примесено с обида, когато стана широко известно, че огромните богатства – и доходите от това богатство! – са били държани и остават скрити в данъчните убежища.

Запасяване

Наскоро френският икономист Габриел Зукман съобщи, че има близо 6 трилиона долара скрито глобално финансово богатство на домакинствата към 2008 г., което е било равно на около десет процента от общия брутен вътрешен продукт в света. Тези цифри намаляват надеждността на официалната статистика за разпределението, а това подсказва, че се стига до значително подценяване на неравенството.

От началото на 70-те години делът на националния доход, изплатен на работниците в развитите икономики, е спаднал от 55 на 40 процента. Намаляването на дела на труда води до увеличаване на неравенството в разпределението на доходите и богатството, както и в сферата на здравеопазването.

Медицински проучвания сочат, че най-богатият един процент от американските мъже живеят с 15 години по-дълго от най-бедният и че най-богатият един процент от американските жени могат да очакват да живеят десет години по-дълго от по-бедните си посестрими. При това разликата се увеличава. Продължителността на живота в САЩ намалява през 2015 г. и 2016 г. и подобно може да е положението и през 2017 г. Ако е така, това ще бъде първият път от Първата световна война насам, в който очакваната продължителност на живота в САЩ намалява три години поред.

В Обединеното кралство продължителността на живота е една и съща през 2016 г., както и през 2011 г. Исландия не е много по-назад, като очакваната продължителност на живота остава непроменена от 2012 г. до 2016 г.

Опасенията относно неравенството напоследък са част от водещите политически дискусии по света. Важна част от обяснението за изненадващата победа на Доналд Тръмп в президентските избори през 2016 г. в САЩ е, че той се представи добре сред онези избиратели, които смятаха, че в продължение на десетилетия техните заплати са били замразени и пренебрегвани, докато възнагражденията на изпълнителните директори на компаниите нарастват от 20 пъти повече от работническите заплати през 1965 г. до 270 пъти през 2008 г.

Какво могат да направят работниците? Както казва филмовият продуцент Майкъл Мур, те могат да хвърлят коктейли „Молотов” по властимащите, които и да са те. Тръмп беше техният „Молотов”. По същия начин, в референдума за 2016 г. в Обединеното кралство, онези, които се чувстваха изоставени, обикновено са гласували за Брекзит.

Силата на Съюза

На централизираните пазари на труда недоволните работници имат допълнителен повод за своето чувство за неудовлетвореност. Обединени, те могат да поискат увеличение на заплатите си в опит да получат по-голям дял от националния доход. Ако работодателите не се присъединят към исканията на синдикатите, ще започнат стачки. Когато се възстанови мирът в трудовите отношения, инфлацията ще си вземе своя дял, както обичайно е ставало в миналото в Обединеното кралство и на европейския континент.

Днес интерес представлява случаят с Исландия. Законодателството за пазара на труда там остава непроменено от 1938 г. Профсъюзите запазват способността си необезпокоявано да диктуват увеличението на заплатите, вярвайки, че правителството ще спаси работодателите, ако е необходимо и с обезценяване на валутата. В миналото синдикатите често използват тази сила, което обяснява защо Исландия има втората най-висока средна инфлация в региона на ОИСР след 1960 г. след Турция. При едно ново ръководство, синдикатите биха могли да поискат да докажат своята тежест на политическата сцена. Те могат да бъдат чути да заявяват: „Наш ред е да ядем”.

И политическата класа, и бизнес общността в Исландия са рискували икономическото възстановяване от финансовата катастрофа през 2008 г., като сами са си отпуснали прекомерни увеличения на заплатите и по този начин предизвикат конкуриращи се претенции за заплати, които заплашват да възобновят инфлацията. Служителите, които изнасят главната тежест по болезненото възстановяване на Исландия, не са очаровани, когато заплатите на депутатите се увеличават от 2011 г. до 2018 г. със 111%.

Обикновените работници, които сега са инструктирани да се примирят с четири процента увеличение на предстоящите преговори за заплати, за да „не застрашават макроикономическата стабилност”, нямат изгледи да успеят. Те чуват Джон Ф. Кенеди да казва: „Вие не можете да преговаряте с хора, които казват, че моето си е мое, а това, което е ваше, подлежи на преговори”.

Работодателите и правителството защитават позицията си, като твърдят, че предишното равенство на исландските доходи и богатство, докладвани от ОИСР, е било повече или по-малко възстановено след катастрофата. Тази линия на защита е слаба, защото капиталовите печалби все още са изключени от индекса Джини на ОИСР. Освен това несъразмерно голямото присъствие на Исландия в панамските документи показва, че голяма част от исландското богатство все още може да бъде скрито. Не на последно място, никой не твърди, че знае какво е станало с плячката от катастрофата през 2008 г. А това е въпрос, който не се ограничава само до Исландия. Нарасналото неравенство, особено когато се подсилва и от незаконни печалби, може да има сериозни последици.

От socialeurope.eu
– –
* Толвалдур Гилфейсън (Thorvaldur Gylfason) е професор по икономика в Исландския университет и научен сътрудник в Центъра за икономически изследвания в Мюнхенския университет. Защитил е дисертация в Принстън, където е преподавал. Работил е в Международния валутен фонд във Вашингтон. Редактор е в Европейския икономически преглед (European Economic Review).

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.