Нискочелите влияят и на онези у нас, които са чели повечко

Иво Инджев

Расизмът не е от вчера, а още по-малко е български патент. Но разликата между домораслата ни омраза към “чернилките” спрямо расизма в държавите, в които обществата са се преборили с робството по инициатива на белите, е в преобладаващата обществена нетърпимост към този форма на примитивизъм в т.н. “бели държави” (както комплексарски и расистки се изразяваме по адрес на страните, които близо 2 милиона българи признаха за по-добро място за живеене, работа и образоване).

Нищо подобно не видяхме при поредната вълна на омразата към ромите в България. Тук върху нея сърфират хора от всякакви социални групи. Отношението към темата не зависи много от образованието на конкретните индивиди.

Хора, които могат да бъдат определени като демократи по основните критерии на демокрацията, “зациклят” в момента, когато стане дума за “циганската престъпност”, присъединявайки се към мнозинството. То препоръчва различни форми на държавно спонсорирано насилие по колективен етнически признак като единственото лекарство за спасяване от “циганската наглост” (по вицепремиера Каракачанов). Има и изключения, но те потвърждават правилото.

Преди всичко нашенска особеност е, че расизмът се проявява не толкова спрямо липсващите на практика в България контрастно различни чужденци. Вълните от озверели тъмни емигранти,с които ни плашеха и върху които най-кресливите патриотари изплуваха толкова успешно на върха на пяната в най-новата си политическа кариера, така и не се състояха.

Ето че същите роботърговци, които продават на публиката омраза по расов признак, се върнаха към разпалването на чувствата срещу изпитания вътрешен враг – срещу хора, които живеят много векове тук. Да си ходят в Индия, е сред най-щадящите “препоръки” спрямо тях. Защото на митингите на “Атака” направо скандират “циганите на Сатурн” (аналогията със сапуна и концлагерите може да бъде оспорена само от най-големите лицемери сред тях, но дори и те не си правят този труд).

Във връзка с актуалната тема за побоя на двама души от малцинството над един от мнозинството у нас предлагам аналогичен пример от цивилизованата Шотландия. Там през август миналата година двама местни расисти пребили българския гражданин, търговеца на вестници Илхан Ахмедов с крясъци“ да ни си мислите, че вие сте мнозинството”. Сега историята се разчува поради факта, че Ахмедов е разпространил видео от побоя като доказателство, че съдът несправедливо е оставил на свобода единият от побойниците.

Случаят е подхванат от в. “Дейли мейл” , един от най – знаменитите таблоиди в света, залагащи на сензационността. Ако го сравним с нашите жълти медии обаче е смайващо, че “Дейли мейл” не просто застава на страната на българския гражданин с мюсюлманското име, но третира въпроса изцяло на плоскостта на заклеймяването на британското правосъдие именно заради това, че не е откроило расисткия мотив за побоя.

Заглавието на публикацията в “Дейли мейл” акцентира с големи букви именно върху факта, че единият от двамата нападатели на българина е отървал затвора. На скандалния таблоид това му се струва най-големият скандал.

“Bulgarian newsagent releases shocking CCTV of his vicious beating at hand of thugs shouting ‘This is our country’ outside his Scottish shop – after one of them AVOIDS jail”

Описвайки сцената на насилието в шотландския град Мъсълбърг, “Дейли Мейл” се възмущава спрямо пуснатия под гаранция Дъглас: “Douglas can be heard telling Ilhan and his wife, Aysel, 37: ‘Do you think white British are a minority whilst you are majority?’ ( Дъглас може да бъде чут да казва на Илхан и на 37 годишната му съпруга Айсел: “Мислите ли, че британците са малцинство, а вие сте мнозинство”?).

На жълтите павета може да срещнете подобно отношение, но в жълтите сайтове в България и дори във форумите на такива, които изобщо не са като тях, случаят е точно обратният. В тези развъдници на омразата цари еднообразно многообразие от колективно заклеймяване от позицията на расовото превъзходство – при това без да сме имперска нация, която да се гордее с факта, че е владяла половината свят.

Тъжният извод е, че у нас стандартите се определят от низките страсти на нискочелите, от които се влияят и онези, които са чели повечко. Вместо да е обратното.

От ivo.bg

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.