Преди 50 години Ян Палах жертва живота си за свободата на чехите

Ян Палах

„Той беше интровертен, винаги потънал в книгите и вестниците. Обичаше историята и се интересуваше и от философия“. Минал е половин век, но 70-годишната Ивана
Жижкова все още изпитва емоции, говорейки за своя съученик Ян Палах.

„Беше красив. Много привързан към майка си. И нещо,което беше необичайно по комунистическо време, не се колебаеше да спори с преподавателите, когато не беше съгласен с тях“, спомня си тя за човека, който е бил известен с умалителните „Янда“ и „Хонза“ и също като нея е завършил средното си образование през 1966 г. в Мелник,северно от Прага.

Три години по-късно, на 16 януари 1969 г., Ян Палах, вече студент по философия в Карловия университет в Прага, се самозапалва на централния Вацлавски площад.

С този жест той иска да се противопостави на съветската окупация, която през 1968 г. удавя в кръв реформаторското движение „Пражка пролет“, и да призове съгражданите си да не се примиряват с новия режим, твърд и безусловно подчинен на Кремъл.

Получавайки тежки изгаряния на 85 на сто от тялото, той умира в ужасни мъки на 19 януари.В деня на погребението му 100 000 души преминават през Прага в мълчалив протест.

Национална мобилизация

„Пътувах между Прага и Мелник и видяхвъв вестник малка статия: „Студентът Я. П. се самозапали на Вацлавски площад“. След това разбрах, че това е Хонза. Разбира се, бяхшокирана“, разказва Жижкова. „В него имаше нещо, присъщо на гениите. Виждаше по-надалеч от нас, другите. Опитваше се да мобилизира нацията. Възхищавам му се, и до ден днешен ме побиват тръпки. Толкова млад пожертва живота си“, разказва тя.

Ян Палах произхожда от скромно семейство от Вшетати, село на 30 км от Прага. Баща му, починал през 1962 г., бил собственик на сладкарница, чийто магазин е конфискуван от комунистите, а майка му – продавачка в будка на гарата.

„През 1967 и 1968 г. Ян участва в младежки работни бригади в СССР. Той преживя шок, сблъсквайки се със съветската действителност, толкова различна от пропагандата“, разказва Яна Беранова, младата председателка на Обществото Ян Палах, базирано във Вшетати. „Той отказваше да се примири с летаргията, в която обществото изпадаше малко по малко след окупацията. Той призова, напразно, за обща стачка. И след това взе своето решение.“

Преди зазоряване на 16 януари 1969 г. Ян Палахвзима влака от Вшетати за Прага. В стаята на студентското си жилище той завършва своя манифест, искащ отмяна на цензурата и забрана на пропагандния вестник „Зправи“ („Новини“), разпространяван от окупационните войски и изобилстващ с това, което днес наричат „фалшиви новини“.

По обяд той купува две пластмасови кофи и помолва механик от улица в съседство с Вацлавски площад да му продаде четири литра бензин. Към 14.30 ч. Ян Палахсе насочва към входа на Националния музей, на Вацлавския площад, който в този момент гъмжи от хора. Полива се с бензин и драсва клечка кибрит.

„В историята има моменти, когато трябва да се направи нещо“, успява да каже на болничното си легло. Още няколко чехи се самозапалват, вдъхновени от саможертвата му, включително студентът Ян Зайиц на 25 февруари и членът на комунистическата партия Евжен Плоцек на 4 април същата година.

20 години по-късно, на 16 януари 1989 г. дисидент на име Вацлав Хавел е арестуван, докато полага венец в памет на студента мъченик. Последвалата вълна от протести, наречена „седмицата на Палах“, разклаща режима, който по-късно е пометен от „Нежната революция“.

„Има такива, които не одобряват действията на Ян Палах, смятайки, че е трябвало да води борбата си по друг начин, без да жертва своя живот“, признава Беранова, която живее във Вшетати и преподава история в гимназия в Прага.

„Аз също често размишлявам по този въпрос. Хонза обичаше нашия народ и страна и, разбира се, е жалко, че вече не е с нас. Но онова, което е важно, е неговото наследство и това казвам на учениците си: трябва винаги да бъдат активни, трябва да умеят да поемат отговорност за това, което се случва в нашата страна“, подчертава учителката.

Първоначално Ян Палах е погребан в пражкото гробище Олшани и гробът му става място за поклонение. През 1973 г. тайната полиция го ексхумира, за да го кремира и да зарови праха му във Вшетати. След падането на комунистическия режим прахът на Палахе отнесен в Олшани, където се очаква утре да отидат много чехи, за да му отдадат почит.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.