ЕС следи шоуто Брекзит с пуканки в ръка, но се притеснява и за бъдещето си

Брекзит. Илюстрация: Глобал рисърч

Европейските преговарящи за Брекзита „гледат Би Би Си и ядат пуканки“, както се изрази един от тях. Вътрешните британски разногласия за напускането на ЕС са интересен материал за телевизията, но провалят надеждите на Европа за лесна раздяла.

Като не знаят дали след 10 седмици Великобритания ще излезе от ЕС без споразумение, дали ще удължи агонията с надеждата да постигне организирана раздяла, или дори ще промени намеренията си и ще остане, съседите й са разкъсвани между „умората от Брекзита“ и притеснението, че той ги разсейва от собствените им належащи проблеми, а започва и кампанията за изборите за Европарламент, насрочени за май.

Часове след като препълнената и шумна Камара на общините скъса споразумението за Брекзита, за което британската премиерка Тереза Мей се бори в продължение на две мъчителни години, в сряда само няколко десетки от техните 751 колеги в Страсбург се появиха в заседателната зала, за да чуят как преговарящият от страна на ЕС Мишел Барние им казва, че няма какво да направят освен да чакат британците да вземат решение.

Няколко участници в дебата похвалиха демократичната история на Великобритания и бяха озадачени от провала й с Брекзита. Сред тях беше и холандската консерваторка Естер де Ланг: „Взети заедно, те не знаят какво искат“, заяви тя за работата на Камарата на общините. „Но пък какви прекрасни речи държат по този повод!“

В сравнение с пълната зала на Европарламента при отбелязването на 20-ата годишнина на еврото, отхвърлената от Великобритания валута на ЕС, стотиците празни места около Де Ланг показваха европейската умора от Брекзита.

Но те подчертаха и тревогите, че евентуална парализа в Лондон може да раздели и разсее лидерите от други проблеми на ЕС – от забавящата се икономика до дълбоките разделения за валутата, мигрантите и вдъхновените от Брекзита критики срещу Брюксел в много страни членки.

Френският президент Еманюел Макрон казва, че не иска да „си губи времето“ с Брекзита, докато продължава курса си към промяна на еврозоната и останалата част на ЕС след европейските избори след четири месеца.

Неговата министърка по европейските въпроси Натали Лоазо заяви, че Брекзитът отнема една трета от времето й: „Това е прекалено“, каза тя. „Защото в Европа имаме да вършим и много други неща, освен да се занимаваме с една раздяла“.

„Време е да продължим напред“

Манфред Вебер, съюзник на германската канцлерка Ангела Меркел, която води дясноцентристката кампания, заяви че „вратата на Европа все още е отворена“, ако Великобритания реши да остане. Но пред Ройтерс той каза: „Време е вече да продължим напред и да приключим с Брекзита“.

Вебер се оплака, че „безкрайният процес на Брекзита“ е отнел на ЕС „огромно количество време, пари и експертен капацитет“.

„Той изхаби ценна политическа енергия, особено в тази изборна година“, каза Вебер. „И ни забави с оформянето на реална, позитивна, европейска програма за бъдещето“.

Близо три години след като шокиращият британски референдум за напускане на ЕС накара поддръжниците на европейската интеграция да преминат в защита, на срещата на високо равнище на оставащите 27 лидери, която ще се проведе в румънския град Сибиу на 9 май, ще бъде направен опит да се даде нов тласък на съюза.

Замисълът на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер е срещата да накара хората да се замислят за бъдеще без една от трите най-големи европейски икономики и две ядрени военни сили и да се превърне в кулминация на усилията за премахване на преградите, заплашващи единството на ЕС.

На срещата на върха на ЕС миналия месец, която те се надяваха да бъде последната за Брекзита, лидерите бяха видимо уморени от него: „Умората беше осезаема“, каза един дипломат, присъствал на заседанието. „Те не искат да се занимават с него. Искат това да свърши“.

Единни за Брекзита, разделени за Европа

Ако Брекзитът доведе до някакъв положителен резултат, казват лидерите, това е изключителното единство, което показаха при преговорите 27-те страни – въпреки че евентуален стряскащ финален стадий може да постави това единство на изпитание. Освен това мнозина смятат, че хаосът във Великобритания е охладил стремежите да се последва нейния пример. Европейските гласоподаватели се отнасят с повече ентусиазъм към съюза, а евроскептични правителства като тези в Италия, Унгария и Полша подчертават, че критиките им към ЕС не са предизвестие за напускането му.

И въпреки това срещата в Сибиу и европейските избори на 26 май са на път да извадят наяве съществуващите разделения по въпроса как ЕС да продължи напред. Страните основателки Франция и Германия не са на едно мнение за засилването на валутния съюз, а Италия и северните й съседи не са на едно мнение по въпроса за приемането на пристигащи по море мигранти.

Богатите страни, които са вносители в бюджета на ЕС, и бившият комунистически Източен блок са разделени по въпроса за запълването на дупката, която се отваря в бюджета на ЕС с напускането на Великобритания, а и заради маневрите на някои източноевропейски правителства за задушаване на опозицията.

„По въпроса за Брекзита ЕС показа изключително единство – де да можехме да покажем същото единство и по всички други въпроси“, оплака се дипломат, участващ в подготовката на срещата на върха.

В резултат на проблемите на Мей може да се окаже, че Великобритания все още ще е член на ЕС по време на срещата в Сибиу и европейските избори – нов проблем, който кара някои да се отнасят предпазливо към удължаването на срока за Брекзита. Малцина обаче изглеждат готови да изхвърлят Великобритания против волята й, поне засега.

Удължаването на процеса е лоша новина, заяви представител на неевропейска страна в Брюксел. Лидерите се опитаха да го изтикат по-надолу в списъка с приоритетите си и да ограничат преговорите до екипа на Барние: „Но Брекзитът продължава да се завръща като нежелан досадник“, каза той. „Не можете да го пренебрегнете. Той е предизвикателство и ще продължи да бъде, докато не се намери решение“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.