Buzzfeed: Невероятната история на заговора срещу Джордж Сорос

Как двама американски политически консултанти от еврейски произход помогнаха да се създаде най-голямата антисемитска теория на конспирацията

Плакат от кампания срещу Джордж Сорос в Будапеща. Снимка: Виктория Атанасова

„Стъклената кула, в която се помещава офисът на Джордж Сорос в Манхатън, е препълнена с монитори с цифри, проследяващи и прогнозиращи тенденциите на пазарите по света. Но има един монитор, който е особено труден за разгадаване – показващ проста оранжева диаграма, анализираща настроенията в социалните медии.

Данните, актуализирани редовно от 2017 г., проектират реакциите в интернет на името Джордж Сорос. Той получава десетки хиляди споменавания на седмица – почти винаги отрицателни, част от които очевидно са движени от мрежи от ботове. Сорос е чисто зло. Контрабандист на наркотици. Спекулант. Екстремист. Конспиратор. Нацист. Евреин. Това са изрази на чиста омраза.

Демонизацията на Сорос е една от определящите черти на съвременната глобална политика и тя, с няколко изключения, представлява куп лъжи. Сорос наистина е евреин. Той беше агресивен валутен търговец. Той подкрепи демократите в САЩ и идеята на Карл Попър за „отворено общество“ в бившия комунистически блок. Но множеството плъзнали навсякъде теории, включващи предположението, че той е помогнал да се събори Съветския съюз, за да разчисти пътя на африканците и арабите към Европа, са толкова безумни, че щяха да са смешни – ако не бяха толкова заразни.

Сорос и неговите помощници са прекарали дълги часове, чудейки се: Откъде идва всичко това? Само шепа хора знаят отговора.“

Така започва публикуваната от популярния сайт Buzzfeed под горното заглавие история за това как двама американски политически консултанти с еврейски произход са помогнали на унгарския премиер Виктор Орбан да дойде на власт, която предлагаме в резюме.

За да победят, те измислят външен враг – финансиста и филантроп Джордж Сорос. С помощта на лозунгите, че Сорос, който е роден в Унгария, иска да потопи страната в хаос, да я подчини на Запада и да я залее с бежанци, Орбан печели едни избори след други – и все още остава на власт. Със своите лозунги политическите консултанти подклаждат най-голямата антисемитска кампания в Европа през последните няколко десетилетия.

49-годишният Джордж Бирнбаум произлиза от еврейско семейство, което е избягало от нацистка Германия в САЩ; баща му успява да оцелее в лагера в Аушвиц. Бирнбаум учи в еврейско училище, а баща му всеки уикенд му носи вестник „Джерузалем Пост“ с думите: „Първо трябва да разбереш какво се случва с евреите по целия свят, а едва тогава да се притесняваш за останалия свят“.

По-късно Бирнбаум става политически консултант и работи в САЩ, Израел и на Балканите. Артър Финкелщайн става ментор и партньор на Бирнбаум – той е смятан за човека, изобретил наново политическата консултантска индустрия през 60-те години. Финкелщайн консултира много президенти и кандидати за президент от Републиканската партия – от Ричард Никсън и Роналд Рейгън до Доналд Тръмп.

Любимата му идея е: за да бъдат убедени хората да гласуват за правилния кандидат, те трябва да бъдат деморализирани. Той винаги съветва клиентите си да се съсредоточат не върху собствените си обещания, а върху атаките срещу опонентите. Той е този, който през 1980-те измисля за Рейгън лозунга „Да направим Америка отново велика”.

Финкелщайн и Бирнбаум се срещат в началото на 1995 година. Те работят заедно в Израел – там след убийството на Ицхак Рабин социалдемократът Шимон Перес и бившият бизнес консултант Бенджамин Нетаняху, който има десни убеждения, се борят за поста министър-председател.

Всички са сигурни, че Перес ще спечели, но из Израел плъзват слухове, че политикът иска да „раздели Ерусалим“. Перес отрича всичко – но това все пак повлиява на рейтинга му. В резултат на това Нетаняху печели с леко предимство. Неговата кампания е разработена от Бирнбаум и Финкелщайн.

След това политическите технолози постоянно работят заедно. През 2008 г. Нетаняху ги представя на Виктор Орбан – този десен консервативен политик е бил министър-председател на Унгария от 1998 до 2002 г. и иска да спечели отново изборите. Той успява – но е необходимо да запази властта.

Финкелщайн и Бирнбаум вярват, че Орбан се нуждае от образ на врага, но не успяват веднага да открият кой може да стане такъв. Социалистите и ултрадесните са твърде слаби, страната няма външни противници, а политическите консултанти искат електоратът на Орбан да бъде под напрежение и дори да не се опитва да се съмнява за кого да гласува на следващите избори.

С помощта на Финкелщайн и Бирнбаум Орбан започва да създава нов, по-драматичен образ на Унгария – страната, сътрудничила с нацисткия режим, започва да се обявява за жертва: на нацистка Германия, а след това и на СССР. Друг важен компонент на идеологията на Орбан става религиозната защита на страната, както от исляма, така и от атеизма.

Въпреки това, „кукловодът“, който да стои зад заплахите, все още липсва на консултантите – докато една вечер на Финкелщайн не му хрумва: това може да бъде роденият в Унгария американски милиардер и филантроп Джордж Сорос.

По това време Сорос отдавна вече не живее в Унгария. Бизнесменът никога не е участвал в публичната политика, а в Будапеща финансира един от най-добрите университети в Европа – в който стипендия е получавал самият Орбан. Въпреки това политическите консултанти решават, че са открили правилната идея.

Кампанията срещу Сорос започва на 14 август 2013 г., девет месеца преди следващите избори, с публикация в проправителствен вестник, която атакува неправителствените организации, работещи със средства на филантропа. Полицията влиза в офиса на една от тези организации и конфискува компютрите – не намират нищо престъпно, но това е достатъчно, за да събуди подозрения у избирателите. Медиите, лоялни на Орбан, започват да наричат работещите в такива НПО „наемници“, които получават пари от Запад.

Кампанията продължава и след победата на Орбан на поредните избори. Когато в Европа започва миграционна криза поради войната в Сирия, Сорос призовава страните от ЕС да изработят общ план за подпомагане на бежанците. Орбан заявява, че по този начин бизнесменът иска да отслаби Унгария.

През лятото на 2017 г. в цялата страна се появяват билбордове: портрети на Сорос с лозунга „Не му позволявайте да се смее последен”; започват сериозни проблеми за Европейския университет (в резултат на това той е принуден да се премести във Виена).

„Сорос беше идеалният враг – очевидно. Трябваше само да опаковаме този продукт и да го продадем ”, казва Бирнбаум пред Buzzfeed (публикацията е написана главно по думите му; Финкелщайн умира през 2017 г.).

Скоро десни политици започват да сочат Сорос като враг и в други страни – от Италия и Полша до Русия, където Владимир Путин го споменава пренебрежително. Когато в САЩ започват протести срещу избирането във Върховния съд на Брет Кавано, Доналд Тръмп заявява, че Сорос плаща на демонстрантите.

Образът на милиардера е използван не само от политици. Появилите се в Унгария антисемитски графити, които изобразяват финансиста, оплитащ планетата с пипалата си, попадат в интернет и се разпространяват по целия свят.

През октомври 2018 г. поклонник на Тръмп изпраща пратка с експлозив до офиса на Сорос; няколко дни по-късно жителят на Питсбърг Робин Бауър убива 11 души в синагогата, след което заявява, че се противопоставя на „еврейския заговор” за финансиране на масовата миграция на бежанци в Съединените щати.

Бирнбаум казва, че го „нараняват” антисемитските обвинения срещу Сорос. „Когато планирахме кампанията, не сме се замисляли нито за миг, че Сорос е евреин“, казва той, настоявайки, че никога не е работил с антисемити. Освен това, твърди Бирнбаум, той лично е проучвал дали Орбан е антисемит – и е установил, че това не е така (един от аргументите на политическия стратег е, че най-голямата дъщеря на политика се казва Рахил).

„Антисемитизмът е вечен“, оправдава се политическият консултант. „Нашата кампания не е направила антисемити онези, които не са били такива преди. Може би сме им посочили нова цел – но не повече от това. Ако имах възможност отново да разиграя тази ситуация, щях да постъпя по същия начин.”

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.