„Брекзит с отворена граница“ е фантазия. Тереза Мей обаче продължава да я преследва

Тереза Мей в парламента. Снимка: от тв екрана

За Тереза Мей предпазният механизъм за границата между Република Ирландия и Северна Ирландия е еквивалентът на стената (на границата с Мексико) за Доналд Тръмп. Това е воят на една власт, спъвана от непреклонното противопоставяне на демократично избран законодателен орган. Премиерът Тереза Мей днес отново се изправя срещу депутатите, които сега отчаяно се опитват да постигнат парламентарен консенсус как да се излезе от ЕС*.

Тя ще призове дясното крило на своята Консервативна партия – което е такова, каквото е – да подкрепи споразумение за ирландската граница, всъщност представляващо по все общо мнение само „леко пипната“ версия на предишното. В продължение на две години експертите преследваха фантазията „Брекзит с отворена граница“, само за да стигат винаги до противоречия. Не може хем да си в митнически съюз, хем да не си в съюз. Мей изглежда смята, че може да убеди своята все по-нестабилна коалиция в обратното. Този път обаче тя разполага не с дни, а само с часове, за да го стори.

Още от самото начало Мей правилно се стремеше споразумението за Брекзит да бъде такова, че да може да получи подкрепата на мнозинството от партиите в парламента. За министър-председателя би било невъзможно да управлява авторитетно, ако срещу нея са една трета от депутатите от собствената й партия и я подкрепят единствено лейбъристите на Джереми Корбин. Миналата седмица тази тактика претърпя пълен провал. Когато беше призована да отговори на блъфа на Корбин и да изключи варианта „Брекзит без споразумение“, нервите й не издържаха. Тя не можа да накара сама себе си да жертва единството на своята партия в името на националния интерес. Вместо това премиерът реши да заложи на безразсъдно последно хвърляне на заровете.

Освен ако не е откъсната от реалността, Мей би трябвало да осъзнава, че в момента най-разумен изглежда вариантът, лансиран от все по-голяма част от високопоставените депутати в парламента – и то от представители на всички партии. Ивет Купър от лейбъристите, Ники Морган от торите и други предлагат задействането на член 50 да бъде отложено, да се изключи вариантът с Брекзит без споразумение, да се изоставят предишните „червени линии“ и да започнат активни дебати по въпроса какъв Брекзит всъщност иска Великобритания.

Тези дебати трябваше да се състоят още преди две години и Мей има лична вина за това, че не ги инициира. Подобна дискусия, както заяви в неделя британският министър на международната търговия Лиъм Фокс, не трябва да се възприема като насочена срещу Брекзит. Би било полезна отстъпка към подкрепящата Брекзит част от обществото, ако вариантът да не се изпълни решението от референдума от 2016 г. остане извън дневния ред. Тази част от обществото от своя страна трябва да приеме предложението за граждански събрания, подкрепяно от в. „Гардиън“, бившия премиер Гордън Браун и други. Целта на това предложение е да бъде даден отговор на въпроса, на който референдумът очебийно не отговори: ако има Брекзит, какъв да бъде?

За Мей няма оправдание да ограничава тези дебати единствено в рамките на хардлайнерско малцинство в своята партия, а и се видя, че този подход не работи. В парламента категорично няма мнозинство за излизане от ЕС без споразумение. Мей обаче рискува да се стигне точно до това. Парламентът трябва да се обедини и да я спре.

БТА

* б. ред.: Статията е публикувана броени часове преди британският премиер Тереза Мей да говори пред парламента вчера.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.