Как ще се обесим на полимерна паяжина и защо са благословени купувачите на старо

Доброволка почиства крайбрежие от пластмасови отпадъци, изхвърлени от океана.. Снимка: Лайф фор ме

Има хора, които са далновидни и за лошите неща. Макар че това може да е ценно качество (в природата да са оцелявали провиждащите тигъра индивиди), близките на този тип човеци се ядосват, че им говорят неприятни неща. Такива мисли те връхлитат в супермаркет. Локацията няма значение, защото от Банишора до Калкута проблемът е един и същ.

Трябва ли някоя въображаема планетарна Касандра да го каже, че сме обречени да се заринем в собствения си боклук? Като катерици, които си пълнят хралупата с черупки. Какъв ти “нулев отпадък” (модерно понятие във връзка с природосъобразен начин на живот)? Та ние не сме способни дори наполовина да намалим потреблението на полиетилен, на пластмаса, което се е просмукало в ежедневието ни. В плен сме на една полимерна паяжина, в която накрая ще се обесим.

Влизаме който е да е произволен супермаркет, моделът е: кесийка – тук, кесийка – там (че и „ще ви сложа две, да не протече!“), пластмасова тарелка за пет маслинки; въобще и след най-елементарния продукт често остава призракът на пластмасата, който дълго ще броди след нас.

И няма значение скъпи или евтини ще са продуктите – от гаудата до имитиращия продукт повечето неща са завити в кесийка, която си занасяме вкъщи, а после практично я сгъваме и хвърляме. И така тя изчезва от кръгозора ни.

А мебелите? Не сме чак толкова по-различни от много държави, но и тук се отличаваме с изостаналост. За милионна София има няколко фирми, които се занимават с рециклиране на мебели. Да, за изхвърляне на мебели има много. Една от тях, в разговор по телефона, звучеше много ентусиазирано в отговор на въпроса може ли да съдейства за рециклиране на няколко стола. При породения ми от любопитство въпрос как точно рециклират мебелите, отговорът бе: “Ами носим ги на бунището”.

Впрочем, наскоро добре известна мебелна корпорация започна да приема в свой офис в Австралия мебели, които собствениците иначе биха изхвърлили, и да изплаща ваучъри. Тактиката цели да се намали потокът от милиони мебели към бунищата.

Икономиката на рециклирането всъщност е бъдещето. Както и

 

стоките втора ръка

 

Това се отнася до много неща, сред които мебели, дрехи, детски играчки и др.

Eдинственото добро от бедността на българина е това, че е принуден да търси стоки втора ръка. И чиста икономичност и съобразителност, както и екологичното съзнание могат да бъдат причина човек да се обърне към този вид потребление. Защо ни е нужно да носим една дреха, задължително идваща от първата брънка на целия производствен процес, потребяващ много ресурси?

Автоборса за коли втора ръка в България. Колите на старо спестяват най-много въглеродни емисии. Снимка: Новини Стара Загора

Според Шведския институт за изследване на околната среда (2015 г.), потребителите, които купуват втора ръка – включително коли и мебели, допринасят за спестяването на 12,5 млн. тона въглерод за година. Този обем газове е равнозначен на количеството, което би изразходил самолет Airbus 380, за да обиколи 1100 пъти земното кълбо. А самолетите са от най-големите замърсители.

Най-голямото количество спестени газови емисии според проучването е в резултат на купуване на втора ръка автомобили (10 млн. тона).

На следващо място идват стоките за дома (2,1 млн. тона), електроника (650 хил. т.) и артикули за спорт и хоби (170 хил. т.) и др.

Стимулирането на ремонта е основен двигател на икономиката на рециклиране. Oтново Швеция е страната, в която в момента се обсъжда възможността за опростяване на данъци за онези граждани, които поправят например колелото си, дрехи и обувки, вместо да ги изхвърлят.

Относно цялостните политики на рециклирането и индустрията, опираща се на потреблението втора ръка, oтделни хора, компании и дори държави правят стъпки в тази посока, но е нужно много повече. Нужно е

препрограмиране и на логиката на производството

Световноизвестна компания неотдавна създаде бутилка за шампоан, 25 % от която е рециклирана от изхвърлена пластмаса по плажовете. Компания за спортни стоки направи обувка изцяло от пластмасови отпадъци в океана. Техен конкурент, независимо дали с цел да не остава по-назад, също започна да произвежда продукти, които могат да се ползват повторно за направа на други обувки или дрехи. Друга компания същевременно се ангажира да направи до 2025 г. всичките си пластмасови опаковки годни за повторна употреба, рециклиране или разграждане…
Разбира се, има нужда от много повече.

Макар че домакинството ни не е равнозначно на производствената инфраструктура на една компания, и то има важно участие в замърсяването или поддържането на околната среда. Ние също можем да се замислим какво например да направим със стара мебел – как можем да я рециклираме, поправим, видоизменим и т.н. С всичко, като се започне от храненето, и се стигне до дрехите и ползването на битови предмети и консумативи, влияем много силно на природата.

Да влезем отново в столичния супермаркет. На поточната лента се редят тарелка след тарелка, като коруби на костенурки хищници (нали тази пластмаса реално изяжда живота на истинските костенурки в океаните). Жена и момиченце щастливо увиват живо цвете в две найлонови торбички. Ужасно е бъдещето ни, ако нещо не се промени.

В ЕС вече сериозно придвижват закони. Обаче как индустрията ще приеме и ще се нагоди (ще има ли предприемчиви компании у нас и по света, които ще пренапишат историята, давайки алтернатива на опаковките?

А ЕС не е целият свят. Патетично звучи, и битово, но дотам я докарахме – това (трябва да) е една от битките на днешния човек – срещу пластмасата, кесийките. Дон Кихот е щастливец. Нещата са така устроени, че въздържането от една кесийка или смотана тарелка може да създаде неудобство и изисква изобретателност.

Ювал Ноа Харари, нашумелият автор на “Хомо Сапиенс”, книгата за човешката история, казва, че като се поеме веднъж по един път, няма алтернатива.

Наистина ли обаче е така и по отношение на замърсяването, причинено от нашето потребление?
Алтернатива не може да няма, защото в противен случай и самият път ще изчезне.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.