Омразните празници

Тук замириса на Коледа преди повече от месец.

Прехвърча сняг, а отнякъде започват да звучат коледни мелодии. На ъгъла разпъват стойки за елхи. И надуват огромен Дядо Коледа.

Пред „Линкълн сентър“ традиционното запалиха елхата. Полека лека по прозорците замигват шарени лампички. Всеки дом, витрините на всеки магазин, сградите на големите компании и дори държавните учреждения се обвиват в борови клонки и бляскави играчки.

Сентръл парк. Снимки: авторката

Огромни, красиво накичени коледни елхи светят из целия град. На върха на най-голямата, пред „Рокфелер сентър“, блести 80 каратова диамантена звезда. Пред катедралата подрънква звънецът на Армията на спасението. Ухае на празнични покупки и ястия. На желание за любов и веселие. Отвсякъде замириса на празник.

А аз мразя празниците. От малка. Нормална съм. Или поне толкова, колкото всички. В смисъл – говоря си сама, ама кой не го прави. Около празниците си говоря особено задълбочено и дори не намирам за нужно да се преструвам, че съм на bluetooth (блутут)**, ако някой ме загледа.
Напънах се да си спомня кога за последно съм се радвала около Коледа или Нова година в някогашна София?
На масата винаги имаше едно и също – печено, туршия, баница с късмети, орехи от село и няколко портокала, ако мама е преглътнала опашката и цените в “показния магазин” – един на “Раковска” и един до “Детмаг”. Подаръкът винаги беше практичен, а не желан. Например писалка. И Хачо Бояджиев от екрана преди лягане. Сега всичко това ми е мило. Като спомена за бонбони “лимонови резанки”, плезир и боза от 6 стотинки.

Отнесен от вятъра чадър. Снимки: авторката

Но мразех, мразя и обещавам да мразя усилията и труда около празниците! Тези същите усилия, дето ти отнемат веселбата и заспиваш насред ядене, което вече не ти се яде и купон, на който нямаш сили да се кефиш. И тогава, и сега изразходваните труд и средства далеч надскачат съмнителното удоволствие да преядеш и да препиеш сред най-близките си. И това хич, ама хич не е нашенска, българска простотия. Истерията около точно тия два празника, на прага на които сме сега, е световно явление. Дори истерия е слаба дума за глупостите, които хората са способни да си сторят около тия дати.

Детска пързалка в Сентръл парк в Манхатън. Снимки: авторката


В
Ню Йорк преживях няколко бесни празнични урагана и пазарни цунамита, които връхлитат града още от края на октомври и не се колебаят да докарат нещата до клинично безумие. В месеца на пазаруването има статистика за колабирали, получили удар, отровени, дрогирани, катастрофирали, арестувани, застреляни, пребити и най-вече банкрутирали по празниците.
Милост няма.
Подготовката за Коледа е като за предстоящи военни действия, нападение от терористи или разрушително природно бедствие.

Нещата започват от рано. Две седмици преди 31 октомври, когато се празнува Halloween или Вси светии. Най-напред магазините се подреждат с тикви и костюми от филми на ужасите. На празника се преяжда с тиквеник и бонбони. Още на другия ден, 1 ноември сутринта, витрините вече са подредени с пуйки и царевици за Деня на благодарноста. Той се празнува в последния четвърък на ноември и на него се преяжда с пуйка. В нощта след благодарностите магазините светкавично се пренареждат с коледна украса и стоки за Нова година. Пуйките имат високо съдържание на нещо, от което ти се приспива, и навярно точно затова на другия ден, който тук се нарича „Bаd Friday” или „лошия петък”, магазините се отварят в три или четири часа сутринта. Нарочно, за да могат преялите, препили и полузаспали купувачи да се подредят на гигантски опашки веднага след вечеря и да прекарат, заобиколени от полицаи и коли на Бърза помощ, между два и пет часа на студа. При отварянето на магазина буквално го превземат, ръгайки, ритайки, блъскайки, хапейки и стъпквайки всеки и всичко по пътя към заветното пазаруване на по-ниски цени! Намаленията са понякога до 75%, и обикновено свършват в два следобед на другия ден, след което цените се връщат към обичайните. Само дето нещата, за които си струва да се блъскаш на пълен корем и подпийнал, най-вече електроника, дизайнерски дрехи и бижутерия, свършват още в пет сутринта.

Една от многото коледни елхи в Манхатън. Снимки: авторката

Съвременният живот изобрети и нова, съвременна пазарна еуфория. Нарича се „Cyber Monday”. На български сигурно е „виртуален понеделник”. Това е понеделникът след бесния петък. Прави се в работен ден, защото става дума за търговия в Интернет и се очаква, че хората ще го правят на работните си компютри, ако компанията няма стриктна политика срещу това. И освен намаленията, всички големи сайтове за пазар онлайн правят доставките през този ден безплатно. Естествено интернет връзките масово зациклят.
Веднага ще ми кажете – да ама, ето на, намаления, а в София „промоцията” (кой по дяволите реши, че това е думата за ценово намаление?) точно за празниците е измамна. Верваите ми, по-добре е, че времето, когато пазарът в България ще научи всичките мръсни хватки за да изпразва още по-бързо джобовете ни, все още не е дошло. Но идва! Защото пестенето е винаги илюзорно, а кредитните карти – ад! Стар номер е, че по-евтини неща се купуват в по-големи количества, или когато изобщо не ти трябват, но пък нали са на далавера.
Та как да ги заобичам проклетите празници? Само идеята за горното може да ме разболее. А я се опитай да заобиколиш обезумелите си съграждани с празен поглед и претъпкани пазарни колички? Веднага ще попаднеш в празнично задръстване по улиците без значение дали си в кола или пеша. От средата на ноември до Нова година нюйоркската “Витошка” – Пето Авеню, е затворена за автомобили, което само увеличава трафика и нервите по другите улици. Още по зле е, ако се пробваш да изхитриш живота и решиш да не мърдаш от къщи. Преди всичко не може да минеш без магазини, защото трябва да се яде. И пие. Което са други магазини.

101-а улица. Снимки: авторката

Обезумялото купуване на храна също не е наш патент. Блъсканицата си е същата. Като че ли никой не е ял цялата година и няма да яде до следвашата. И след като си минал през мелачката от човешки лакти и едвам помръдваш под торбите, ти остава само да се молиш утре да е поне втори януари. Успял си толкова пъти да настъпиш и да те настъпят, да се озъбиш „любезно” и да ти се озъбят „любезно”, от колата да покажеш и да ти покажат пръст, да псуваш и да си напсуван, че ти идва сам да си теглиш една майна. Вероятността да си купил неща от неизвестно естество или без да е ясно защо, или да хвърлиш по-голямата част от яденето на боклука, е право пропорционална на парите, които си потрошил.
И сега идва най-омразната част. Трябва да се намерят време и сили за чистене и готвене. Обикновено останалите членове на семейството точно тогава загадъчно изчезват. Заведенията за това работят – за да приютят съчувстващите семейни половинки и техните приятели. Ако има късмет, може и да остане време за душ. Да не забравяме, че по правило банята или тоалетната се развалят за празниците. Работят изрядно, само ако е изгоряла фурната или се е размразил хладилникът.

Нюйоркчанин се бори със снега на 87-а улица в Манхатън. Снимки: авторката

Такива експерименти като нови прически или нови дрехи за празника имат по принцип лош край и са причина за безвкусни сърми и прегорели баници.
Остава последната надежда – куверт. За място, където ще ви сготвят без нерви и рискове. Това пък е равно на безвкусно и досадно, а и със сигурност ще ви се пусне бримка на входа на ресторанта.

Защото, ако ви разказвах за Нова Година в ресторант, в чиято таоалетна може да получиш нови чорапи същата разцветка и деним, щях да обичам празниците.

Да бе, за Ню Йорк ви разказвам.
Няма голяма разлика от София. Напоследък и цените са същите.

–––––––––––-

* Авторката е актриса, завършила ВИТИЗ (НАТФИЗ) „Кръстю Сарафов“, живее и преподава от 10 г. в Ню Йорк.

**б. р. – блутут – безжично устройство от типа “хендс фри”, което се закача в ухото и се говори без да се долепя до него джиесемът.

Писмо отПисмо от Ню Йорк
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.