Пиенето по много като достойнство и героизъм…

Що е пияница, що е алкохолик, и има ли „нормален” пияч?

Шеговити плакати за алкохола в ретро стил. Текстове под картинките: „Алкохол – влез във връзка с идиота вътре в теб“ и „Текила – прегръщал ли си тоалетната днес?“. В първата половина на XX век алкохолът не се е смятал за вреден, както сега. Рекламите на алкохол са навсякъде до 80-те години, когато започват ограничения.

Смъртта на Иван Ласкин разбуни духовете. Поредният актьор след Андрей Баташов, Кирил Варийски, Чочо Попйорданов, който си отиде преди да навърши 50 години. Всички те пиеха много.

От години пиша за алкохол и напитки в e-vestnik и не само. Как да разбираме виното, ракията, уискито… Може да се приеме като възхвала на алкохола. Мака че съм писал и за хубавото, и за опасностите от пиенето.

Странно е, че за алкохола, този масов антидепресант, достъпен навсякъде и широко използван, цари невежество. И за допустимите количества, и за страстта към него.

Повечето хора не правят разлика между пиянство и алкохолизъм. И от една страна някои заклеймяват пиещите по много, като смятат пияниците и алкохолиците за едно и също. И странят от тях, изолират ги. От друга страна интелектуалци опоетизират и

героизират пиенето,

полуинтелектуалци го препоръчват като полезно, а всекидневни пиячи, каквито можеш да намериш в най-евтините кръчми, се наливат без мярка и се гордеят с това.

Още през 90-те години пишех за алкохол, не само за ментета и оригинални напитки. Ходил съм по клиники, интервюирал съм лекари, които лекуват зависимости, ходил съм на сбирки на анонимни алкохолици. Мога много да разказвам. Включително за хора, които не близват алкохол от 10-15 години, а като видят бутилките в магазина, им се пие, та чак им причернява. И които на покана отказват с репликата: „Благодаря, не пия, аз съм алкохолик”. Това като подробност, да усетят някои незапознати какво е алкохолизъм.

Накратко казано, е болест. Пиещият е в тежка форма на зависимост. Изпитва абстиненция при липса на алкохол. Но границата с пиянството често е трудно уловима. Пияницата може да се напива всеки ден, ей така, за кеф, за бабаитлък, а да не усеща нищо повече от махмурлук, като прекали. Не изпитва типичния алкохолен глад, може и да не пие. Между тези два типа пиячи има широка и размита граница. Има хора с по-силна и по-слаба зависимост към алкохола.

След дълги години пиянство, дори човек, който не е предразположен към зависимост от алкохола, може да постигне състоянието на алкохолика. Да се налива, докато пиенето стане за него като храната, всекидневен навик, необходимост, да не може да общува с други хора, освен на маса с чаша. И постепенно да си разсипе здравето.

На мнозина не им се вярва –

ама аз, вика, си пия по 2 литра домашно вино всеки ден, или по 4-5 домашни ракии и т. н., и ми е добре. Има сериозно мнозинство от пиячи по градове и паланки, които изпиват между половин и един литър ракия на ден. И карат така с години, създават у себе си и другите илюзията, че може. Уж е добре, и след 20-ина години току се тръшне и близките му се чудят – „Кво му стана на тоз човек изведнъж”.

Лежал съм в „Пирогов” между двама яки мъже около 55-60, големи почитатели на домашната ракия. Единият се тюхкаше, че докато лежи в болницата, ще му изветреят джибрите. Вари си ракия и си я пие целогодишно, седем дни в седмицата. Другият изпивал „индустриални” количества ракия, както се изрази негов близък. И двамата лежаха след операция от рак на хранопровода. Да жулиш лютива домашна всеки ден по много все някъде ще те удари. Ако не в черния дроб, другаде. Не искат и да я разреждат, като уискито. Обръщат чашката, да им смъдне под лъжичката.

Изисканите пиячи на водка да не се успокояват. С нея е най-опасно. Пивка, лека, като я разредиш с портокалов сок или с кола много върви. И някои пият по литър на ден. Уж чисто питие. Възможните резултати са панкреатит, цироза. От остър панкреатит се умира бързо. От цироза бавно. Дали си пияница или алкохолик в случая няма значение – определящо е количеството. Щом пиеш всеки ден по няколкостотин грама или литър, си в най-тежката рискова група. Разбира се, колкото са по-големи количествата, толкова по-бързо се умира.

Но има едно бавно социално умиране

Пиещият става неприятен за компания, неадекватен, започват да го избягват, дори най-близките му се карат и странят от него. Това го изолира още повече. И той пие още повече. Идва момент, в който не може да носи вече,. Първо започват да не го слушат краката. Не може да ходи като преди, залита. Идва момент, случва се да падне и да не може да стане. Като криза. Започват да не го слушат и ръцете. Алкохолна полиневропатия се казва. Поражения върху периферните нерви. В много случаи няма връщане назад, дори да спре да пие. Постепенно ходи все по-трудно, накрая остава на легло и си отива. В неврологичните отделения на болниците се отнасят брутално към такива пациенти – „Търсете му хоспис, не лекуваме алкохолици”.

Е, който не иска да ходи на лекар, не си признава проблемите с алкохола, стига дотам (само 10-ина процента от хората, които имат проблеми с алкохола, сами търсят помощ). Ако се стресне навреме, като види, че не може да носи на алкохол, че не го слушат краката, и потърси лекарска помощ, има шанс да се спаси от болести и да си запази поне способността да ходи. Но ако продължава, има много възможности да умре. Или му остава хосписът. Или мъката за близките, които да гледат лежащо болен вкъщи. Но повечето не издържат и пропаднали алкохолици ги отхвърлят от семейството. Има случаи не само със съпрузи, които се разделят – и деца не искат баща си.

Споменатите дотук са само част от фаталните последствия от алкохола. Има и други, дори засегнатият да остане сравнително здрав. Може всичко да му е наред с черния дроб и т. н., но да води половин живот. Някаква форма на характеропатия – от пиенето ставаш апатичен, без амбиции, не ти се работи, около теб всичко запада, стават ти досадни всички, раздразнителен си, изолираш се. И пак започват да те избягват.

На пиенето може да се гледа и от веселата страна, и от тази. Кое е по-реалистично?

Работата е, че хората не са еднакви

От едно и също количество алкохол един се разболява, друг – не, продължава да пие щастливо. Дори някой от малко се разболяват, а друг издържа с години по много пиене (то пак е до време). Един става зависим, тежък алкохолик, друг се налива като пияница.

Трябва ли да се проверява ти от кои си? Трябва ли да се успокояваш, че няма точно на теб да се случи?

И друг път е писано тук – според норми, приети от СЗО, за т. нар. неувреждащо пиене се смята до 20 мл чист алкохол дневно, до 5 пъти в седмицата, два последователни дни почивка. Това е малка ракия, уиски, една бира половин литър, чаша-две вино (според чашата или виното). Дребна жена или момиче и 100-килограмов мускулест мъж не е едно и също. Всеки има индивидуална мярка, по-голяма или по-малка от цитираната. И всеки е различно предразположен към алкохола. Затова за алкохолика и малката доза е неприемлива, защото отключва жаждата за по-голяма.

Джордж Бърнард Шоу има един афоризъм, че алкохолът е упойката, която ни помага да понесем операцията на живота. Е, въпросът е да си направиш такъв живота, че да нямаш нужда от упойка. Или поне от по-малка доза. Или да го понасяш без упойка. Въпрос на личен избор.

Фаталните пиячи, които се анестезират с високи дози, за да понесат някакви обстоятелства, изглеждат драматични герои. Те може да имат образ на страдалци, но на практика или се самоубиват, или са слабохарактерни, или са болни.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.