По каква схема приближени на властта разграбиха КТБ? И продължават

Мирослав Иванов: Някои са били наясно и спират да си плащат кредитите месеци преди рухването на банката

Александър Сталийски и Бойко Борисов. Снимка: Булфото

Какво се случва с потъналите в КТБ пари?
За банката много се говори по телевизии, но големите медии не търсят истината. Прокуратурата обвинява само банкера Василев и неколцина служители от банката, а в същото време се извършва грабеж на активите й, големи кредитополучатели са се облажили от фалита и никой не противодейства на това.
Случаят с КТБ прилича на целенасочено организиран фалит, за да спечелят хората, които са имали да връщат кредити, а други да разграбят активи на длъжници на безценица.
За да хвърлим малко светлина върху този процес, разговаряме с Мирослав Иванов, икономически журналист, който се превърна в трън в очите на властта и на пеевските медии. Данъчните го разсипаха от проверки за период 10 години назад. Вестници като „Телеграф” го слагат наред с банкера Василев и с клиенти на прокуратурата. Мирослав Иванов си спечели този гняв, след като разкри в блога си много документи за КТБ, уличаващи бизнесмени, политици и медийни шефове как целенасочено са се облагодетелствали от КТБ. Извади и документ, че подуправителката на БНБ Нели Кордовска се е уредила да изтегли своите 70 хил. евро от КТБ вечерта след работно време преди самата тя да обяви банката под особен надзор. Мирослав е работил години наред във в. „Пари”, днес работи за сайта „Трансмедия” и е от малкото журналисти, които се осмеляват да напишат нещо за властта на Борисов, Пеевски и Цацаров.

Мирослав Иванов. Снимка: от екрана

– Хората забравиха какво точно се случи с КТБ. Сега се вади като компромат, че някой е имал нещо общо с КТБ?

– Сега е като с досиетата в началото на 90-те години. Изваждат отделни документи, този имал картонче, онзи имал картонче… Превръща се в повод за изнудване.

– И се вадят избирателно имена на хора с кредити или със сметки в КТБ?

– Сметките ги публикуваха – кои са имали сметки към момента на затварянето. За кредитите се публикуваха имената на публични фигури, които по закон трябва да пускат декларации – съдии, прокурори, кметове, големи корпоративни длъжници.

– От тях не излязоха много известни имена.

– Излезе името на Роман Василев например (бел. ред. – бивш зам.-градски прокурор на София. Има и зам.-министър със същото име, също с депозит в КТБ). Но някакви звездни имена на магистрати няма.

– Синдиците публикуваха имена и сметки на големите вложители. Отделно имаше публикация на списъци на 500 вложители с най-големи сметки, преснимани от екран на компютър в банката. Въпреки че никой не потвърди автентичността им, публикуваните от синдиците имена и суми съвпадаха напълно с неофициалните преснимани от екран списъци. Между физическите лица с най-големи депозити са Виолета Сечкова – влог от 6,8 млн. евро и друг от 7 млн. лв., и бащата на децата й Александър Сталийски с 13 млн. евро. И за Сталийски не е никаква тайна, че е приближен на премиера Борисов, т. нар. кръг Котараците. Може да се спомене и експремиерът Иван Костов, който е направо беден на фона на останалите, с неговите лични 155 хил. лева, или общо с двете си деца са имали 495 хил.лв. на влогове там. (Публикуваният списъци от синдиците – тук за депозити и за депозити-цесии. Пресниманите списъци – тук). Но остават съмнения. Говори се, че и Първанов имал в КТБ 80 млн., и Станишев имал някакви милиони. Кой от известните политици или публични лица може да е имал там милиони?

– Аз не съм попадал на данни за сметки на Първанов и Станишев в КТБ. Но не може и да се очаква големи политически имена да държат милиони. Те се крият зад подставени лица, зад фирми с офшорна собственост. Звучи клиширано, но е вярно.
Големи депозити са имали лидерът на ДПС Ахмед Доган (1,4 млн. лв.), министърът на културата в две правителства на ГЕРБ Вежди Рашидов (660 хил. лв. и 950 хил. евро). Министърът на транспорта от първото правителство на ГЕРБ Александър Цветков, бившият министър на икономиката Делян Добрев също са държали пари в КТБ. Нищо, че Борисов често обича да казва, че ГЕРБ няма нищо общо с КТБ.

Виолета Сечкова на корицата на сп. „Максим“

Прокуратурата говори за политици, които са били финансирани от КТБ, но досега не е повдигнала нито едно обвинение – за укрити данъци или за пране на пари. Крайно време е, да видим. Щом има доказателства, защо ги крият?

– А тези, които имаха кредити от КТБ и трябваше да ги връщат – да обобщим с тях какво стана?

– Към 800 млн. лева по данни на синдиците са прихванати с цесии (бел. ред.: с две думи казано, който е имал пари във фалиралата КТБ, си ги е взел от някой длъжник на банката, който по този начин си е погасил кредита). След промяна на Закона за банковата несъстоятелност тези цесии станаха незаконни. Синдиците получиха право да оспорват в съда тези цесии. Стигаме до ключов момент. Синдиците не могат да атакуват всичките цесии едновременно, те правят подбор кои цесии да атакуват по-напред, кои – не. От справките в Софийски градски съд, където започват такива дела, се вижда, че компаниите длъжници на банката, които са свързвани по някакъв начин с Пеевски и с някои издатели и медии, са атакувани на много по-късен етап.

– Тоест има някакво толериране? Какво им помага това?

– Някои са избрани да бъдат атакувани по-късно. Междувременно в тия компании са направени много промени – извадени са активи от тях, променени са управители и др. Даже има прехвърлени в друга собственост.
Банката практически няма да събере нищо от тези компании.

– Примери?

– Например стъкларският завод „Рубин” в Плевен. Неговото придобиване е кредитирано от КТБ с общо близо 35 млн. лв. Там е направена цесия, задълженията на завода и на собственика са прихванати от сметките на Александър Сталийски и другарката му в живота Виолета Сечкова. За да не бъде цесията към тях директно, те са направили договор с друга фирма, и тази друга фирма прави цесията с дълга на „Рубин”. Така Сталийски и Сечкова си спасяват парите, а банката не взима нищо. А завода го придобива трета фирма с встъпване в дълг и прехвърляне на активи. Синдиците не атакуват сделката веднага, изчакват, през това време активите на завода отиват в трета фирма, заложени са за друг дълг и е скъсана връзката с КТБ. Цесията е атакувана в съда едва в края на 2016 г. и то така, че КТБ губи делото.

– По тази схема са направени врътки за колко милиона?

Александър Сталийски. Снимка: скрийншот от тв репортаж

– 800 млн. по данни на синдиците.

– Тоест хора и фирми със сметки на стойност 800 млн. са си ги спасили, а банката нищо не взела срещу дълговете?

– Няма и да вземе.

– Впрочем, да направя едно едно уточнение за читателите – не всички хора или фирми, които са си спасили парите с цесия, са получили пълната сума. Имало е и някои богоизбрани като Радишов или фирми на определени хора. Но повечето фирми и физически лица с депозити над гарантираните 100 хил. евро, са били ощетени от фалита. При фалирала банка някой им предлага да ги уреди – да си заменят пропадналите в банката пари с дълга на някоя фирма към банката. И да получат парите си от фирмата длъжник. Но тази замяна (цесия) най-често не става за пълната сума. Някоя фирма имала 1,5млн. в КТБ, губи ги. И се явява пък някой длъжник, който има да дава 1,5 млн. на КТБ, предлага цесия, но фирмата, която си е загубила парите във фалиралата банка, не получава пълната сума, а както се спазарят, независимо какво може да впишат в документите. И така длъжникът е изчистил дълга си от милион и половина примерно срещу милион или по-малко. А избрани фирми на наши хора може да са си спасили напълно парите. А на хората им поднесоха като главен виновник Цветан Василев – той бил откраднал 4 млрд. лева и се крие в Белград. Кой всъщност се облажи от фалита?

– Всички, които са кредитирани и не връщат кредитите. Най-общо можем да ги разделим на две групи – едните, които са били наясно със схемата на фалиране на банката и целенасочено спират да си плащат кредитите 2-3 месеца преди фалита й. И други кредитополучатели, които след вкарването й в особен надзор също спират да плащат кредити и очакват да видят какво ще се случи.
Има такива, които целенасочено са целели да се създаде ситуация, в която да могат да не си връщат задълженията. И втори, които са се възползвали от ситуацията.
Пример – с групата „Петрол” на Гриша Ганчев. Цялата група има задължения над 100 млн. долара към КТБ. Няма данни нещо да е възстановено. Има някакви частични плащания за вдигане на обезпечения през 2014 г., преди банката да е обявена в несъстоятелност, когато все още има квестори, а не синдици. Но големите дългове не се изплащат.

– И си седят?

– Седят си, ама компаниите, които трябва да ги връщат, са в несъстоятелност. А голяма част от активите на групата „Петрол” – бензиностанции, складове, бази, вече са активи на дружества, които нямат общо с КТБ.

– Синдиците могат ли нещо да направят?

– Водят някакви дела, за които им дава възможност Законът за банковата несъстоятелност. Но съдът във Видин (бел. ред.: част от делата на дружества от групата „Петрол” се водят там) прати питане до Европейския съд относно част от разпоредбите на този закон – дали синдиците могат да предявяват искове за разтрогване на сделки с трети лица, които не са кредитирани от банката. Законът даде възможност да се предявяват претенции към трети дружества, придобили активи.

(СледваРолята на Пеевски във фалита на КТБ и след това; кои медии се облажиха от фалита – с кредити общо за 34 млн. лева; как на „гаражната” среща на Борисов с Цветан Василев са обсъждали 240 млн. лева, дадени от банкера на Сталийски и Пеевски, за да стигнат до Борисов, и др.)

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.