Fabscrap влиза в борба с текстилните отпадъци

Снимка: официален сайт

Модната индустрия всяка година изхвърля тонове текстилни отпадъци. Това е особено вярно в Ню Йорк – една от световните столици на пазаруването, която два пъти годишно е домакин на модни ревюта и допринася значително за по-широкия проблем.

Тук се намесва Fabscrap, организация с нестопанска цел, която се е посветила на рециклирането и повторната употреба на текстилни стоки, които не са подходящи за даряване.
Всеки ден около 1350 килограма текстилни отпадъци пристигат в големия склад на групата в Бруклин. Той е част от огромен комплекс, който по-рано е принадлежал на американската армия, посочва основателката на Fabscrap Джесика Шрайбър.

Организацията е разработила партньорства с около 250 марки, произвеждащи конфекция, и няколко модни къщи от света на висшата мода. Отпадъците, които събира, са пример за това многообразие. В камарите из склада можете да видите всичко – от луксозни модели на имена като Oscar de la Renta или Marc Jacobs до стоки на масови марки като J.Crew или остатъци от ателиетата на прохождащи дизайнери. Миналата година Fabscrap е събрала общо 68 039 килограма текстил.

Според Шрайбър обаче има голям потенциал за много повече, тъй като тези количества се равняват на само една трета от текстилните отпадъци, генерирани от модната индустрия в „Голямата ябълка“. „След Седмица на модата сме наистина заети“, разказва 30-годишната Шрайбър. Сега това време отново настъпи, тъй като модните ревюта приключиха в сряда, 13 февруари. „Марките ще направят голямо разчистване след края на сезона“, допълва жената, заобиколена от огромни черни чували за боклук, пълни с отпадъци, които трябва да бъдат сортирани. По думите й светът е поставен под все по-голям натиск да направи повече в защита на околната среда.

Fabscrap предлага на клиентите си годишни данни за количествата от отпадъците им, които действително биват рециклирани и повторно използвани, и изчислява с колко се намалява въглеродният им отпечатък.

По-голямата част от сортирането на тъканите се извършва от доброволци. За всеки три часа работа те могат да отнесат у дома около 2,5 килограма отпадъци и да купят още количества на цени, по-ниски от тези, които се предлагат за студенти по мода, артисти и шивачи любители. Малки парчета отиват в шредерите, за да бъдат използвани по-късно като материали за изолация на жилища, пълнеж за възглавници или покривала, необходими на компаниите за пренасяне на багаж.

Парцалчетата ликра или спандекс, които не могат да бъдат надробнени, се използват за напълване на боксови чували за тренировъчните зали. Като цяло се рециклират 54 % от събраните тъкани, други 41 % се препродават, а 5 % свършват на бунището – най-лошото за служителите на Fabscrap, самопровъзгласили се за „гении на боклука“.

Цяла планина

Fabscrap е родена от неуспеха на Шрайбър да постигне толкова голяма промяна, колкото й се иска, като служител на санитарния департамент на нюйюркската управа, работещ по рециклирането и устойчивостта. Тя отговаряла за рециклирането на смайващите 200 000 тона дрехи, обувки и домашен текстил, изхвърляни от нюйоркчани всяка година.

Модните компании се обаждали, за да питат какво да правят с отпадъците си, но градският съвет нямал време да се занимава със запитванията им.

Шрайбър, която има магистърска степен по въпросите на климата и обществото от Колумбийския университет, решила да създаде асоциация, която да отговори на тези нужди.
Година и половина лично е събирала текстилни отпадъци, които пренасяла в малкия си апартамент с таксита и наети камиони, после сортирала тъканите и ги препродавала или пускала в шредера.

Сега тя е шеф на три млади жени и работи с много по-големи количества текстилни отпадъци, за които има нужда от складово пространство. „Ако ние не съществувахме, много от нещата щяха да са на бунището“ и само малка част щяха да се използват повторно, казва тя.

Макар в САЩ и Европа да има и други инициативи за рециклиране и повторна употреба, Fabscrap е сред малкото групи, които приемат всякакви и всички тъкани, както и сред малцината, които работят с различни видове компании.

Моли Бурд, 23-годишна доброволка, е студентка в Колумбийския университет, а напоследък се е захванала с шиене като хоби. „Знаех, че от модната индустрия остават много отпадъци, но не знаех, че са цяла планина“, казва тя, докато работи. Друга доброволка, 26-годишната Бек Дилънбъргър – студентка в престижния Моден институт за технологии – педантично сортира тъканите на купчини: памук, вълна, смесени материали, ликра.

„Необходима е устойчивост“ в текстилния бранш, отбелязва Дилънбъргър, която обяснява, че събира тъкани и понякога използва ленените нишки за бродерия. „Чувствам се добре като давам своя принос. Всеки може да направи нещо“, допълва тя.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.