Кой е длъжник на Левски? Седем десетилетия чакаме новата му биография
Кирила Възвъзова – Каратеодорова за джобното тефтерче на Апостола: „То, това трябва дебело да се подчертае, е и си остава най-достоверният и най-неподправеният исторически извор, от който могат да се черпят непосредствени сведения за идеите, мислите и прозренията, движили всички действия на Левски”.
В увода към „Личният бележник (джобното тефтерче) на Васил Левски”, съавтори Здравка Нонева и Виктория Тилева (изд. „Изток-Запад”). Отново пълното фототипно представяне с изчерпателно разчитане, обяснителни бележки, справочен апарат.
И Мерсия Макдермот: „Малко са народите, които имат такива герои. Нямаме такива в английската история. Имаме, разбира се, много големи писатели, учени, изобретатели, имаме генерали и адмирали но нямаме един Левски, защото нашата история е била съвсем друга”. В поредното издание на „Апостолът на свободата” (изд. „Труд”).
Книгоиздателите се отчитат за „Обесването на Левски”. Иван Градинаров преведе Макдермот през 1970 г., разгърнахме тефтерчето през 1987-а, в годините го последва и издание с други автори. Най-пълната биография на Левски на Иван Унджиев е от 1947 г.
Безсмислени ли са безбройните публикации за Апостола през следващите 7 десетилетия? По-слаби ли са историците след Унджиев? Или не намират мотивация у българския читател? Непрестижно ли е да се пише нова биография?… Всякак сме длъжници на Левски: доникъде не сме с прилагателните в неговата „чиста и свята република”, но то е сякаш друга тема.
От Книжен ъгъл