Как да ги настигнем швейцарците?
По повод кончината на големия швейцарски актьор Бруно Ганц: Почивай в мир, Маестро! Ти беше един от многото примери, че малка (по територия) Швейцария е създала много повече от „часовника с кукувичката“ (всъщност изобретен от германски майстор), от банките, шоколада, сирената Грюйер, Ементал и много други, Червения Кръст, Международното хуманитарно право, швейцарското джобно ножче, най-прецизната фина механика, най-развитата железопътна мрежа и т. н….
Швейцарците дадоха на света дори прочутия стрелец Вилхелм Тел, изваян с думи от немския поет Ф. Шилер… Стрелецът не е бил голям симпатизант на Хабсбургската империя, ако трябва да се изразим дипломатично…
Но Приносът на Швейцария в световната култура е впечатляващ: Жан-Жак Русо, Макс Фриш, Фридрих Дюренмат, Йохан Песталоци и много други интелектуалци, инженери, дръзки пилоти и океанографи (без да имат море!), и много учени нобелови лауреати.
Огромен принос за една почти миниатюрна алпийска държава, една от най-бедните в Европа допреди само 150 години.
Швейцарците – като всички нас – сигурно също са допускали грешки. Вероятно само Бруно Ганц е летял с крилете на Ангела…
Но това, което 8,5 милиона швейцарци са сътворили далеч надминава „историческата продуктивност“ на маса много по-големи , по-богати и по-древни държави.
Една от причините: швейцарците инвестират в хората си, те им осигуряват изключително добро обществено образование. Лидерите им се вслушват внимателно какво казва народът по безбройните и понякога скучни в предвидимостта си референдуми.
Като правило ПОВЕЧЕТО от политиците им не лъжат и не крадат от обществените фондове.
И въпреки че имат 4 официални езика, живеят в завидна държавническа хармония, подкрепена солидно от едно специално национално „лепило“: швейцарският франк…
Засега машината им работи добре. И докато начинаещи актьори може да се научат на майсторство от Бруно Ганц, много политици, особено от Балканите, биха могли – ако не друго – поне да прочетат нещо за това „как го правят швейцарците.“