Русия: Нов спад на доверието и интереса към Путин
„Ведомости“ преценява шансовете на Владимир Путин да си върне доверието на хората в Русия, сериозно разклатено след вдигането на възрастта за пенсия миналата година.
През управлението на Путин рейтингите му спадаха четири пъти и той три пъти успя отново да спечели доверие. Сега обаче ще му е много по-трудно, смятат експерти, участвали в годишната конференция на социологическия център „Левада“.
Първият спад се случи през 2000 г. по време на т. нар. „война с олигарсите“ в Русия, вторият – през 2004-2005 г. след замяната на редица преференции за гражданите с парични плащания и премахването на изборите за губернатори, третият – през 2011-2013 г., четвъртият – след обявяването на пенсионната реформа, напомня вестникът.
Рейтинговият спад разваля комфорта на Путин, който не може да остане дълго време с ниска подкрепа, коментира политологът Кирил Рогов.
Когато положителните оценки за дейността на президента са над 80 на сто, критиците му са по-скоро маргинална група, а щом подкрепата падне на 60 процента, недоволните пак са малцинство, но вече може и да се включиш в него, обяснява експертът.
Днес няма условия рейтингите на руската власт да растат, заявява пред „Ведомости“ директорът на „Левада“ Лев Гудков.
Теоретично възможностите според него са две. „Първата – военна авантюра, която да се раздуе до символично противопоставяне, но тя вече няма да постигне ефекта от 2014 г.“, казва социологът, припомняйки анексията на украинския полуостров Крим от Москва и действията на проруски сепаратисти в Донбас.
Втората възможност е Кремъл „рязко да промени социалната си политика – не както бе заявено в посланието“ на Путин пред парламента в сряда, а да осъществи „реални промени, отговарящи на очакванията сред населението“.
Това не може да стане нито чрез смяна на кабинета, нито дори чрез преход на властта, убеден е анализаторът. Днес основните претенции на хората в Русия към властта са предизвикани от поскъпването, осиромашаването на хората и корупцията, сменила страха от война, констатира той.
„Хората не разбират защо трябва проблемите да се решават за сметка на доходите на населението, които и без това намаляват вече шеста поредна година“, добавя социологът.
Все повече хора в Русия смятат, че именно Путин носи отговорността за положението в страната, посочва политологът Александър Пожалов.
Пенсионната реформа и неефективните съпътстващи мерки силно разклатиха вярата в социалната държава сред руското население, а образът на външния или вътрешния враг престава да работи. И в близка перспектива не се очертава бързо подобряване на външнополитическата ситуация, което да доведе до вдигане на антируските санкции и демонстративно сключване на „мир със Запада“, заключава експертът.
Посланието на Путин към руския парламент от 20 февруари е най-непопулярното от години насам, пише „Комерсант“, цитиран от Би Би Си.
По предварителни данни на агенция „Медиаскоп“ словото на президента е било гледано на 5 канала от 5,9 процента жители на Москва – показател на нивото от 2013 г.
Другите телевизионни предавания с участието на Путин обикновено са по-популярни, отбелязва изданието. Годишната пресконференция на държавния глава през декември събра пред екраните 11,3 на сто от хората в руската столица (64 на сто от телевизионните зрители). Миналогодишната пряка линия с президента бе гледана от 8,3 процента жители на Москва или 54,6 процента от всички, чиито телевизори са работели по това време.
Хората „не очакваха много“, а „нямаше и подгряване“, обяснява политологът Виталий Бианки.
Колегата му Абас Галямов вижда в резултата проява на общата криза на доверие към властите в Русия, започнала миналата година. „Хората вече не вярват, че Путин е способен на нещо ново, затова не слушат какво ще каже“, казва той.
Засега не става дума точно за протестни нагласи, но това е първата стъпка в тази посока – „социалната база на режима ерозира“, добавя Галямов.
Ситуацията в Русия ще се развива според това дали ще се изпълнят „социалните очаквания, дадени в посланието“ на Путин, смята наблюдателят Михаил Виноградов.
БТА