Кой и защо протестира в Сърбия

Протест в Белград. Снимка: от тв екрана

След като подписаха Договор с народа и решиха да бойкотират следващите избори, политиците от опозицията отклониха натиска да се окажат скоро начело или на трибуните на протеста под надслов „Един от пет милиона“, смятат анализатори.

Могат ли протестите да постигнат успех, ако не бъдат оглавени от политиците, и каква тогава е целта им – това са въпросите, които се поставят след два и половина месеци на демонстрации. През цялото време лидерите и членове на Съюза за Сърбия, както и на други опозиционни партии, са част от протеста, така да се каже в сянка. Още нито един политик не се е обръщал към събралите се на улиците граждани и не се знае кога и дали ще го стори.

Боян Клачар от Центъра за свободни избори и демокрация /ЦеСид/ подчертава, че с подписването на Договора с народа протестите са навлезли в друга фаза, но въпреки това политиците няма скоро да бъдат главни звезди на изборите.

„Първо, все още има страх от реакциите на участниците в протеста, сред които има и хора, които са за опозицията, но и други, които са критични и към нея. Второ, същността на Договора с народа е бойкот на изборите, което даде на опозицията допълнително време да се консолидира и да намали натиска да трябва да оглави протестите“, заключава Клачар.

Политическият анализатор Цвиетин Миливоевич смята, че въпросът за ролята на политиците на протестите тряблва да се гледа през призмата на целта на гражданските протести.

„Цел на протестите е да доведат до избори при равноправни и честни условия и това е спецификата на тези демонстрации в сравнение с тези от 90-те години. Това не е предимно политическо, а преди всичко обществено изискване. Също така специфика на протестите е, че са разпространени на 60 места и във всеки от тях има местна, гражданска нота. Дали проблемът е в питейната вода в Зренянин или проблемите на 200 000 земеделци, отглеждащи малини в Западна Сърбия, или защитата на околната среда в Стара планина, тъкмо тези местни проблеми, а не политическите идеи, поддържат протестите“, подчертава Миливоевич.

Управляващите очевидно „са се заели с протестите“ и се опитват да ги задушат веднъж чрез своите медии, друг път с контрамитинги. Тоест, не ги игнорират като онези протести след президентските избори през 2017 г., които угаснаха. Според мене това е грешка. Защото с тези свои реакции само постигат контраефект и предизвикват инат у участниците в протеста, карат ги да излязат в още по-голям брой на улиците. Това е доказателство, че управляващите постепенно губят нервите си“, обяснява Миливоевич.

И политическият анализатор Бобан Стоянович твърди, че е създадена естествена симбиоза между хората, които директно се занимават с политика, и недоволните граждани.

„Чрез Договора с народа политиците и организаторите на протеста се опитаха политически да арктикулират идеите, а бойкот на изборите, докато не се създадзат равноправни и честни условия, е ясна позиция. Мисля, че в близко време и политиците ще застанат на трибуните на протестите и няма да бъдат освиркани, ако се придържат към договорените платформи и не пласират някои свои теми“, подчертава Стоянович.

Да напомним, един от постоянните оратори и организатори на протеста „Един от пет милиона“ Бранислав Трифунович каза малко след подписването на Договора с народа, че още е рано политиците да излязат на трибуната.

„Мисля, че за опозицията е по-важно малко да поизцапа обувките си и да обясни на народа из Сърбия какво ще прави в бъдеще“, каза Трифунович.

Боян Клачар от ЦеСид подчертава, че през 2019 г. и в началото на 2020 г. политическата сцена ще бъде изключитерно интересна.

„Политиката се ускорява, защото идва времето за решаване на косовския проблем и за избори и това отговаря на протестите. От друга страна, макар протестите да се разпростират по градовете, въпросът е ще оцелеят ли в дългосрочен план, ако организаторите не включат нови елементи“, каза Клачар.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.