Два нюанса тъмносиньо по Бойко Борисов

Иво Инджев

Тази вечер станах свидетел от първо лице как на два пъти премиерът Борисов разсъждава по темата за “тъмносините”. Най-напред изрази голямата си благодарност на “най-тъмносините” в Европа от германската фондация “Конрад Аденауер”, която отбеляза 25 години дейност в София в софийски хотел.

Речта на Борисов беше изпъстрена с (аплодирани от клакьори) остроумия. За да открои постигнатия в своята епоха напредък оприличи себе си на автобус. Преди автобусите в София били големи като него (т.е. някакви допотопни туловища, като се подразбра от свежия му хумор). Ха-ха…

Дойде време за вкусната част, за вечерята в съседната зала. Репортерите бяха строени в една редица като дисциплинирана след много упражнения македонска фаланга, въоръжена с камери, фотоапарти и микрофони. Заели бяха стратегическа позиция между двете зали в очакване на изявление от звездата на вечерта. Но “автобуса” не ги удостои с вниманието си. Никой от фалангистите не се осмели да му свирне да спре. “Автобуса” явно беше “за гараж”. Подмина ги транзитно като малка спирка.

“Автобуса” обаче направи внезапен обратен завой в гръб на стройните репортерски редици. Причината?

Борисов забеляза малка групичка, която гръмко обяви за “тъмносини” и се отклони, за да я покори със своя обсебващ “чар”. Шумно поздрави “тъмносините” точно зад гърба на медийната “македонска фаланга”.

Да ми е простено, но попаднах сред удостоените с ръкостискане. Забелязал, че то не предизвиква усмивки, радост и желание за самоснимане (“селфи”), интуитивният Борисов, който не понася да не бъде харесван, съобрази бързо и заяви на всеослушание докато ми друсаше ръката: “Е, сигурно не ме харесвате…” и избра да прасне по рамото на изпроводяк точно автора на тези скромни наблюдения.

Какво излиза? “Тъмносините” в устата на Борисов са европейците, на които той горещо благодари тази вечер във връзка с 25 годишния юбилей на тяхното присъствие в България (има защо, има защо…). А “тъмносините” сред поканените от германските организатори на събитието българи би трябвало да се поласкаем. Не само от вниманието на Борисов, който ни удостои с ръкостискане и с прозрение, че не го харесваме, но и от паралела да бъдем местните “тъмносини”. На това му се казва неволен комплимент.

Не знам дали аналогията е подходяща, но за сравнение отбелязвам, че отказах ръкостискане на назначения от Борисов управител на област София, атакиста Илиян Тодоров, една от десните ръце на вожда Сидеров. Тодоров беше дошъл в Софийския градски съд за последно сражение срещу мен в съда в опит да ме обезглави финансово с иск за общо 120 000 лева по две дела за клевета и обида. Но това замахване с брадвата срещу моя милост не му попречи за пред публиката в Съдебната палата да играе ролята на “протегнатата ръка” след злополучния му опит – образно казано – да ми отсече главата.

Разликата? Тя е в това, че Борисов винаги държи вратата отворена за желаещите да минат през нея в неговите владения дезертьори и като правило не замахва с брадвата срещу тях. Точно както ми каза в навечерието на създаването на ГЕРБ в телефонно обаждане през октомври 2006 г., когато на практика ме покани да бъда сред учредителите в НДК на 3 декември същата година: “Знам, че ме мразиш, но вратата на моята партия за теб е винаги отворена”.

Ама нали съм шоп от незапомнени поколения, изглежда изповядвам твърдоглавата максима за онази “врата в полето”, която трябва непременно да подмина. Поне в случаите, когато на вратата стои Борисов, готов да ме добави към своя харем (с извинение към онези, които му пристават, но запазват някакво достойнство или поне така си мислят).

От ivo.bg

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.