Ще влязат ли сърбите в открит конфликт със Запада?

Сръбският президент Борис Тадич (вдясно) стиска ръката на министър-председателя Воислав Кощуница на сесията на Скупщината на 26 декември. Сърбия обяви, че ще преразгледа отношенията си с всички страни, които признаят независимостта на Косово. Снимка: Ройтерс

Сръбските власти не са готови да заменят европейската си интеграция срещу независимостта на Косово и ще преразгледат отношенията си с всички страни, които признаят отделянето на областта от Сърбия. Това са само две от многобройните стъпки, които Белград има намерение да предприеме, за да запази териториалната си цялост.ria-novosti-logo-1.gif

След фактическия провал на преговорите за статута на областта в Съвета за сигурност на ООН сръбската Скупщина реши да изработи единна позиция. И въпреки че косовският въпрос все още не е свален от дневния ред на ООН (Съветът за сигурност на ООН ще се върне към обсъждането му през януари), шансовете резултатите да са различни и позициите на страните поне малко да се приближат към общ знаменател, са минимални.

Сръбските власти ще опитат да защитят самостоятелно териториалната си цялост. След многочасови бурни дебати, продължили до късно през нощта, Скупщината изработи резолюция, в която даде на Запада ясно да разбере какви ще бъдат ответните стъпки на Белград срещу обявяването на независимостта на Косово. Според депутатите тези стъпки трябва „да разчувстват“ онези страни, които са готови да признаят отделянето на косовските албанци от Сърбия.

Първо, в резолюцията отговорността за провала на преговорите се стоварва на Прищина, която „избягваше да води диалог, който би могъл да доведе до компромисно решение“. Тази позиция беше изразена неведнъж и от Москва. В действителност, колкото повече напредваха преговорите, толкова повече сърбите бяха готови да отстъпят пред косовските албанци, като им предоставяха такава автономия, която, ако се вземат предвид пълномощията на местните власти, може напълно да се конкурира с независимост. Белград предложи десетина варианта на вече съществуващи по света прецеденти, но нито един от тях не задоволи косовските представители. Те, както и досега, искат само независимост, колкото се може по-скоро, и със задължително членство в ООН.

Второ, частична отговорност за провала на преговорите се стоварва върху Запада – конкретно върху САЩ и тези страни от ЕС, които още преди края на диалога „внушиха“ на Косово надеждата, че няма да се наложи да чака много, за да бъде призната новата държава. „Отделни страни се противопоставяха на продължаването на преговорния процес за бъдещия статут на Косово, което лиши Съвета за сигурност на ООН от възможността да изработи приемливо решение за двете страни. Отделните страни с всички сили подтикват и подстрекават албанските власти в Косово“, се казва в резолюцията.

Трето, народните избраници заявиха, че са готови да преразгледат отношенията си със страните, които признаят отделянето на косовските албанци от състава на Сърбия. В Белград и преди огласяваха тази заплаха,

Протестен митинг на сърби в косовския град Митровица. Сръбските власти и обикновените сърби не са готови да търгуват евроинтеграцията на страната срещу независимостта на Косово. На плаката пише “Косово е Сърбия”. Снимка: Ройтерс

но сега възможността за прекратяване на дипломатическите отношения (или поне „снижаването на нивото“) с редица страни е много по-близо до реалността. И съдейки по настроенията, които царят в Сърбия, това не са просто заплахи.

Четвърто, сърбите дадоха да се разбере, че не са готови безрезервно да заменят възможното членство в ЕС срещу „сговорчивост“ по косовския въпрос. Именно тази точка предизвика най-големите спорове между привържениците на двете главни действащи лица на сръбската политическа сцена – президента Борис Тадич и премиера Воислав Кощуница. Шефът на кабинета иска евроинтеграционният процес на страната да бъде здраво свързан със запазването на Косово в границите на Сърбия. Според Кощуница без Косово на Сърбия не й е необходим дори Европейският съюз. Затова, дори ако само една от страните-членки на ЕС признае независимостта на Косово, той е готов да спре процеса на интегриране в организацията.

Тадич е настроен не чак толкова категорично: президентът смята, че не си струва сърбите да се лишат от европейско бъдеще заради косовския въпрос. В резултат на това формулировката беше малко смекчена: в документа се казва, че всички договори, които ще подпише Белград с международни организации „трябва да предвиждат запазване на сръбската териториална цялост“. Първата проверка на „твърдостта“ на тази точка ще дойде много скоро. В края на януари трябва да бъде подписано споразумение с ЕС, което ще постави началото на процеса на интеграция.

Пето, сърбите не са готови да се примирят с предаването на мисията в Косово от ООН на европейците. Преди да изпрати официална международна мисия в Косово, ЕС трябва да получи съгласието на Съвета за сигурност на ООН. А Русия, която има право на вето в Съвета за сигурност, както заяви руското външно министерство, няма да се съгласи „на промяната на структурата на съществуващото гражданско присъствие, институция, паралелна на него, или вместо нея – каквато и да било друга международна мисия“. Междувременно Европейският съюз вече съгласува решението за изпращането на полицейска мисия в Косово. Как сега Брюксел ще се договаря с Белград, за да запази имиджа си, не е ясно.

Освен това резолюцията фактически провъзгласява военен неутралитет на Сърбия. Т.е. страната се отказва от възможността за присъединяване към НАТО. За решението на този въпрос трябва да се организира референдум. Не трябва да си пророк, за да предскажеш резултатите от него: жителите на Сърбия, преживели натовските бомбардировки, едва ли ще гласуват за членство в алианса.

Сръбските власти заявиха намеренията си. Ще се решат ли обаче да ги изпълнят, ако Косово обяви независимост едностранно, без оглед на принципите на международното право? Или заплахите ще си останат само заплахи? А подкрепата на Тадич към толкова твърда резолюция към Запада не е ли повече от предизборен ход преди президентските избори в края на януари, чиято цел е да не се допусне да дойде на власт националистът Томислав Николич от Сръбската радикална партия? Колко далеч са готови да отидат сегашните власти, за да запазят териториалната цялост?

И още един по-принципен въпрос – колко далеч е готов да отиде Западът (по-точно онази част от него, която е убедена, че единственият път за решаването на косовския въпрос е независимост и няма алтернатива)? Готова ли е Европа да пожертва отношенията си с една от държавите си заради създаването на нова държава? Акт, който може да поощри не само албанците мюсюлмани, у които вече се възражда някогашната идея за Велика Албания, но и „относително спокойните сепаратисти“ от доста „благополучните“ държави – Испания, Великобритания, Белгия…

По материали от БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.